Разговор с диригента и композитор Мартин Георгиев – за кризата в класическата музика, образованието и Брекзит.
Мартин Георгиев е роден във Варна през 1983 г. Завършва музикалното училище „Добри Христов“. Изучава ударни инструменти в Музикалната академия в София, както и композиция и дирижиране при Васил Казанджиев, Красимир Тасков, Пламен Джуров, Милко Коларов. Завършва дирижиране и има докторат по композиция в Кралската академия за музика в Лондон. От 2013 г. е асистент диригент на Ковънт Гардън, бил е резидентен композитор на Оркестъра на Би Би Си и на град Хайделберг, Германия.
Първият диск на Мартин Георгиев, като диригент и композитор, съдържа авторски композиции – Симфоничен триптих №1, Перкусионен концерт №3 Сътворението за маримба и симфоничен оркестър със солистка Татяна Колева. Творбите са записани със Симфоничния оркестър на БНР.
„С дебютния компактдиск на младия българо-британски музикант Мартин Георгиев, един напълно своеобразен музикален разказвателен свят достига до нас от Лондон. Композиторът, отраснал в православната вяра в черноморския град Варна, често въплъщава религиозни идеи в този звуков свят. Те формират един вид „вътрешна програма“ в неговото звуково изкуство, подсказана чрез заглавия като „Тайната“, „Просветление“, „Сътворението“, „Спасение“ или „В търсене на душата“. Неговата музика говори за Бога и хората. В нея се отразяват небето и земята“ – пише проф. д-р Луц Лесле в списание Orchester.
„Музика с небесно влияние, сякаш нощното небе с безброй звезди, комети, планети и метеори е уловено в тези партитури“ – четем в Art Music Lounge.
В края на 2019 г. „Софийски солисти“ изнесоха концерт под диригентството на Мартин Георгиев. Там беше и премиерата на неговия Диптих от светлина и време. Солисти бяха Иво Върбанов и Фиамета Тарли. „Това произведение създавах постепенно. Първата част написах през 2012 г. специално за Иво и Фиамета. Те направиха премиерата в Лондон, на фестивала за българска музика, с един английски оркестър с диригент Джейкс Коен. Заглавието беше Тиха светлина. След това реших, че мога да направя още една част. Такива са и симфониите ми – те са триптих от симфонични поеми, които могат да звучат и самостоятелно. Втората част в диптиха се казва Камбанен звън от раждането на звездите. Засега е за две пиана и камерен оркестър, но аз правя различни версии на моите творби, за да имат по-разнообразен живот. Например с концерта ми за маримба сега правим турне – във версия за камерен оркестър: щрайх, орган и перкусии. Правим го с Татяна Колева в Холандия. Аз дирижирам Оркестъра на севера – прекрасен ансамбъл от Гронинген. Минаха шест, остават два концерта в Амстердам и в Утрехт през февруари. Тъй като в Амстердам ще бъдем в „Оргел парк“ – концертна зала, в която има осем органа, не мога да не се възползвам да сложа една могъща органова партия в акомпанимента на този концерт. Смятам, че така е по-добре, защото в съвременната музика имаме проблем, че една творба се изпълнява веднъж и се забравя“.
След София Иво Върбанов, Фиамета Тарли и Мартин Георгиев изнесоха концерт и във Варна. Мартин Георгиев често се завръща в родния си град. През лятото на 2019 г. дирижира „Лебедово езеро“ на Чайковски, а след концерта през декември имаше няколко представления на „Лешникотрошачката“ на Чайковски в рамките на Коледния фестивал на Варненската опера. „Много съм щастлив и обичам да дирижирам в родния си град. За мен е важно да правя колкото мога повече за музиката там.“
През септември 2018 г. Мартин Георгиев дирижира премиерата на Кралския балет в Бирмингам – Игнайт (Ignite) с хореография на Хуахо Аркес (Испания) и музика на Кейт Уайтли (Англия). Впоследствие тя бе представена в Лондон и в други градове в Англия и получи номинация за престижната балетна награда Беноа дe ла данс. През септември 2019 г. Мартин Георгиев дирижира друга световна премиера отново със същия състав – „Кратка носталгия“, композитор е шотландецът Том Харълд, а хореограф – австралиецът Джак Листър. За следващия сезон му предстои отново да дирижира голям съвременен балет, този път в Ковънт Гардън.
Пишете ли нещо ново?
Имам няколко поръчки за камерни творби от Италия и Шотландия. Надявам се да ги завърша преди да започнем турнето с „Лебедово езеро“ на Кралския балет в Англия. Старая се да съчетавам двете неща. За мен са важни тези поръчки и някои от тях са много престижни, но смятам, че имам необходимост от пространство за себе си, да пиша неща, които желая, без да имам ограничения.
Това турне къде ще бъде и само вие ли ще дирижирате?
Ние сме няколко диригенти, тъй като турнето е голямо. Аз ще дирижирам някои от спектаклите. Турнето е между февруари и април.
Вие отдавна живеете в Англия. Как гледате на Брекзит?
Аз имам двойно гражданство, но смятам, че Брекзит вече се отразява на икономиката на страната, а и на изкуствата. Навсякъде се усеща известна тревога. Изтощително е. Свикнали сме политиката да върви в едно русло и да няма големи сътресения. Хората се надяват процесът да приключи по някакъв начин, защото несигурността се превръща в най-лошото нещо в даден момент. Особено за някои институции като Младежкия оркестър на Европейския съюз, например. Той е изцяло с британски мениджмънт, но се чува, че няма да остане след Брекзит, защото звучи абсурдно Младежкият оркестър на Европейския съюз да е извън този съюз. Да не говорим, че всички големи английски оркестри са съставени от най-добрите музиканти от цяла Европа и света, и всички са притеснени.
Често се говори за криза в класическата музика. Вие доста пътувате. Имате ли такива наблюдения?
В класическата музика на всеки няколко десетилетия е имало промени. Днес има смяна на поколенията, имаше смени на политически системи, технологиите промениха начина на мислене на по-младите. На тези промени се опитваме да отговорим, за да продължи музика да има значение за хората. Усеща се спад в посещенията на концерти дори в Лондон, особено на симфонични концерти. В балета не е така, залите винаги са пълни. Навсякъде това изкуство има много почитатели. Появяват се много нови произведения, експериментира се. Това е така вероятно защото по-младите възприемат нещата визуално. По-голямо е предизвикателството, когато имаме инструментален концерт, където визуалното е сведено до минимум. Човешкото въображение става лениво при наличието на толкова визуални стимули, които ни обграждат. Напоследък се правят опити с иновативни осветления, с прожекции. Дори Лондонският симфоничен оркестър направи апликация за таблети и смартфони, с която може да се подава допълнително информация по време на самия концерт.
В залата да се ползват телефони?
Слушателите да четат допълнителна информация за композитора, за творбата, някакви картинки да гледат. Някои хора от публиката са недоволни от подобно развитие, но се търсят най-различни начини да се привлече публика. Смята се, че образованието е много важно. Когато още в детска възраст ти бъде даден ключ към изкуството, това отваря врати. Но дори в страна като Англия музикалното образование в общообразователните училища е сведено до базово ниво или съвсем се изхвърля, затова не е учудващо, че няма публика на концертите. Да, това е голям проблем. Би Би Си имаше поредица от инициативи, с които да се обърне внимание на политиците и да потърси по-широка обществена подкрепа за възстановяване на традицията в това отношение.
Дирижирате балет. Нямате ли желание да напишете балет?
Това е сложен въпрос. Когато човек работи толкова много балет, и то на толкова високо ниво, развива един вид перфекционизъм. Преди няколко години щях да бъда щастлив от всяка възможност, но сега мисля, че е много важно да има добър избор на тандема хореограф–композитор. Не ми се иска да бързам, защото в днешно време ние нямаме условия да произвеждаме толкова много балети с едни и същи композитор и хореограф, и не бих искал да правя компромисни творби. Предпочитам, когато правя балетна творба, ако дойде това време, да е наистина на ниво. Музиката ми е особена, искам самият хореограф да има афинитет към такъв музикален свят, да го разбира, защото става дума за дълбочинно проникване в музикалния текст. Затова не бързам. Важно е качеството, което ще се получи като краен резултат, а и сюжетното развитие. В последните години най-успешните произведения, които съм работил, имат силна концепция и идея, независимо дали са наративни творби със сюжет, или абстрактни.
