В края на всяка година като по часовник излизат класации за най-добрите сериали. Те често си приличат изключително много и с малки вариации лансират определени заглавия, които критиците са нарочили като фаворити още преди месеци. Можете лесно да видите сериалите с най-висок рейтинг в MetaCritic или, ако сте по-непретенциозни в Rotten Tomatoes, както и в многобройните развлекателни портали. Проблемът с тях според мен е, че тези платформи, в мнозинството си американски, съвсем естествено обръщат внимание основно на щатски продукции за сметка на европейски или международни такива. Освен това силно политизираният обществен дискурс в Америка през последните години доведе до акцент върху сюжети, които са предимно свързани с еманципацията на жените или с правата на чернокожите. Резултатът от това е, че по върховете в класациите за най-добри сериали виждаме заглавия като „Страната на Лъвкрафт“, който въпреки някои достойнства трудно може да бъде определен като шедьовър, или пък „Мис Америка“, който отвъд участието на Кейт Бланшет беше просто скучен и нефокусиран. В тази подборка от 10 сериала ще видите моите лични фаворити, като искам да уточня, че поради наситената на нови заглавия година не успях да включа всичко, което ми хареса.
2020 беше и вероятно ще си остане една от най-необичайните години в киното. Големите студия се принудиха да отложат всичките си насрочени за миналата година суперпродукции и непрекъснато правеха сметки как да покрият загубите. Пандемията обаче се оказа рай за телевизионната индустрия, която отбеляза не само изключителен брой нови заглавия (много от тях произведени преди март 2020 и съответно незасегнати от противоепидемичните мерки), но и рекорден брой нови потребители на платформите Netflix, Amazon, Disney+ и Hulu. От HBO Max пък обявиха, че през 2021 г. ще пуснат всичките си блокбъстъри като „Годзила срещу Конг“ и „Дюн“ едновременно в кината и на тяхната стрийминг платформа (както вече се случи с „Жената чудо 1984“). Повече от ясно е, че светът на киното и светът на телевизията ще се доближат още повече и че това, с което бяхме свикнали досега, ще се промени радикално.
Сред новите сериали през годината прави впечатление не само жанровото и тематично разнообразие, но и фактът, че бе даден шанс и на по-нестандартни и експериментални продукции. Друга интересна тенденция е, че все по-често известни режисьори се включват в направата на сериали. Така например Ридли Скот режисира първите два епизода на „Отгледани от вълци“ на HBO Max, Демиън Шазел създаде музикалната драма за парижки джаз-клуб The Eddy (по Netflix), Дерек Сианфранс направи „Дотолкова съм сигурен“ за HBO, a Алекс Гарланд най-сетне завърши своя проект „Devs/Тайна разработка“ за FX.
Като се има предвид, че прекарахме голяма част от изминалата година в полузатворнически режим, сериалите бяха така необходимият отдушник и извор на разтуха, чрез които поне за кратко успявахме да забравим за пандемията и сивата реалност навън.
The Crown/ Короната, сезон 4
Този сериал с четвъртия си сезон продължава убедително да e перлата в короната на Netflix, без никакво съмнение една от най-впечатляващите телевизионни продукции изобщо. За пореден път сценаристът и създател на „Короната“ Питър Морган и невероятният ансамбъл от майсторски подбрани актьори превръщат всеки от 10-те нови епизода в събитие. На фокус е един от най-разпознаваемите и наситени периоди от живота на английското кралско семейство (десетилетието от края на 70-те до края на 80-те години на миналия век). От една страна, проследяваме сложните взаимоотношения между Кралица Елизабет (Оливия Колман) и новия премиер-министър на Обединеното кралство Маргарет Тачър (Джилиън Андерсън), чиито фундаментални различия са особено видни по време на традиционните аудиенции между двете облечени във власт дами в Бъкингамския дворец. Другата основна нишка естествено са запознанството, годежът и последвалия брак между принц Чарлс (Джош О‘Конър) и Даяна Спенсър (Ема Корин).
Сред новите попълнения в четвъртия сезон – Джилиън Андерсън е прецизна в ролята си на Желязната лейди с нейната характерна стойка и специфичен говор, a Ема Корин е същинско попадение за принцеса Даяна – искряща, магнетична, ранима и дълбоко нуждаеща се от любов и одобрение. Джош О‘Конър е невероятен като многострадалния Чарлс, а кошмарният брак между принца на Уелс и Даяна е история, достойна за древногръцка трагедия. Подобно на първите два сезона, така и след третия и четвъртия ще ни е трудно да си представим други лица в иконичните роли на Елизабет и принц Филип (Тобайъс Мензийс). Както е традиция в „Короната“ обаче, в петия (който ще излезе вероятно през 2022) и в последния шести сезон всички роли отново ще бъдат поверени на по-възрастни актьори.
Този сезон ще се запомни и с това, че представи в доста нелицеприятна светлина част от кралското семейство – здравословните проблеми на принцеса Маргарет, мрачните семейни тайни около кралицата майка и студеното отношение на кралица Елизабет към Даяна след сватбата с Чарлс. Това провокира близки до монархията лица да настояват Netflix да сложи предупредителни надписи, че става въпрос за художествена измислица, което от стрийминг гиганта категорично отказаха да направят.
За пореден път „Короната“ е пищен и епичен, но същевременно интимен и обран психологически портрет на едно (не)обикновено семейство.
Babylon Berlin/ Берлински Вавилон, сезон 3
„Берлински Вавилон“ още с появата си преди три години бързо успя да се превърне в събитие за любителите на майсторски направени и сложни телевизионни продукции. Подобно на „Гениалната приятелка“ той е от онзи рядък тип сериали, които успяват да уловят духа на епохата, в която се развива действието, и майсторски да вплетат този елемент в цялостното повествование. Въпросната епоха тук е Ваймарската република (от 1919 г. до настъплението на националсоциализма през 1933 г.), един от най-вълнуващите, но и най-малко познати периоди в германската история. Берлин е естественият притегателен център за всички крайности на епохата. В този метрополис на ръба на бездната всичко – от икономиката до политиката и културата, е във водовъртежа на радикалните промени. Политическият дневен ред се диктува от съревноваващите се помежду си идеологии на социализма, демокрацията, комунизма, германския национализъм и фашизма, а нарастващата безработица и стряскащата бедност са в силен контраст с хедонистичния, разточителен нощен живот на Берлин и преливащата креативна енергия.
В третия сезон на „Берлински Вавилон“ неумолимо се приближаваме все по-близо до колапса на културата и възхода на нацистите. Сред сюжетните линии са финансовият крах на Уолстрийт през 1929 г. и последиците му за Ваймарската република, както и мистериозните убийства на актриси в легендарното филмово студио „Бабелсберг“, известно с някои от най-авангардните филми в ранната епоха на киното. Основни действащи лица отново са полицейският инспектор Гереон Рат (Фолкер Брух) и чаровната му колежка Шарлоте Ритер (Лив Лиза Фриз), които се нагърбват да разрешат заплетения случай, майсторски представен в духа на ноар стилистиката.
„Берлински Вавилон“ без съмнение е най-амбициозната и скъпа немска продукция в момента. В ръцете на режисьора Том Тиквер, този сериал е сред най-стойностните неща, които можем да гледаме на малкия екран. Майсторски написаните диалози, невероятният усет към детайлите, запомнящите се музикални и кабаретни изпълнения, актьорите и декорите допринасят за това да се потопим в атмосферата на този забележителен град и в духа на една декадентна епоха.
Normal People/ Нормални хора
След успеха и множеството награди за романа на младата ирландска писателка Сали Руни беше само въпрос на време появата и на едноименната телевизионна адаптация. По-изненадващо е колко майсторски самовглъбената проза от книгата е превърната във визуално зашеметяваща ода за първата любов. Освен Руни, за успеха на лимитирания сериал на Hulu, състоящ се от 12 епизода, по 30 минути всеки, допринася и режисурата на Лени Ейбръмсън (който вече работи по следващата адаптация на Руни – „Разговори с приятели“, съвместно с BBC) и Хети Макдоналд.
„Нормални хора“ ни отвежда в гимназията на малко градче в Западна Ирландия и проследява случващото се между харесвания в училище син на прислужничка – Конъл (изигран от номинирания за награда Еми Пол Мескал) и богатата, но дистанцирана и непопулярна Мариан (Дейзи Едгар-Джоунс). Въпреки големите разлики в тяхното потекло и социален статус между двамата се заражда дълбока връзка, която прераства в страстен романс, продължил от ученичеството до годините в „Тринити колидж“. Съзряването и промените в живота им обаче водят до турбуленции във връзката, а предишната динамика постепенно се променя. Зрителят, присъстващ като воайор в най-важните моменти на двойката, не може да остане безразличен и да не съпреживее възходите и паденията в отношенията между двамата.
Безспорна заслуга за успеха на „Нормални хора“ има химията между двамата актьори и способността им да предадат без думи мислите и чувствата на героите си. В този сериал има откровеност, която не откриваме в тематично сходни продукции.
I Know This Much is True/ Дотолкова съм сигурен
„С унищожението идва и повторното изграждане“. Този цитат на Уоли Ламб от романа му „Дотолкова съм сигурен“ прекрасно резюмира и едноименния сериал на HBO. В тази едновременно депресираща, но и много затрогваща история Марк Руфало поема двойната роля на еднояйчните близнаци Доминик и Томас Бърдси. Доминик се е нагърбил с невъзможната задача да подпомага всячески брат си, който страда от параноидна шизофрения. Когато състоянието на Томас драматично се влошава, Доминик се изправя пред тежки изпитания.
Шестте епизода на този лимитиран сериал са изпълнени с толкова много страдание, че почти не се съзира лъч на надежда. Краят на една трагедия просто проправя пътя на следващата и всичко това се случва на фона на разочарования, скръб, загуба и смърт. Марк Руфало е просто феноменален в ролите на избухливия Доминик и по детски невинния Томас. С това свое постижение той напомня на всички какъв актьор е, особено на онези, които свикнаха да го асоциират единственото с ролята на Брус Банер/„Хълк“. В „Дотолкова съм сигурен“ участват и други известни имена като Имоджен Путс, Катрин Хан, Мелиса Лио и Джулиет Луис, но в основата на този сериал е изцяло Руфало и неговото двойно актьорско изпълнение.
Струва си да споменем и умелата режисура на Дерек Сианфранс, който e известен със суровите си и мрачни драми като „Синя Валентинка“ и „Мястото отвъд дърветата“. Неговият талант е да изследва комплексните взаимоотношения между хората и въпреки цялото страдание, на което ставаме свидетели в този сериал, в него присъстват и силата на човешкия дух, саможертвата, прошката, любовта и изкуплението. Една от най-добрите и най-майсторски изиграните истории през 2020 г.
ZeroZeroZero/ Нула Нула Нула
„Нула Нула Нула“ по принцип е название за най-качественото бяло брашно, но сред наркотрафикантите това обозначение има съвсем друг смисъл, а именно възможно най-чист кокаин. Едноименната книга на световно известния италиански писател и разследващ журналист Роберто Савиано (разкритията за мафията и наркотрафика му издействаха смъртна присъда от Камората) е адаптирана в сериал, направен с помощта на Sky Atlantic, Canal+ и Prime Video, който в България може да бъде гледан по HBO GO.
В центъра на сюжета е една голяма пратка с кокаин и зрителите проследяват трите паралелни и взаимосвързани нишки на замесените страни в сделката (продавач, посредник и купувач), както и изпълнения с премеждия път на дрогата през три континента.
Кокаинът е произведен в Монтерей, Мексико от картела на братята Лейра. Транспортът е поверен на американските корабни магнати – семейство Линууд (изиграни от Гейбриъл Бърн, Андреа Райзбороу и Дейн ДеХан), които са принудени да участват в нелегалните доставки, за да спасят западналия си бизнес. Крайната дестинация е Джоя Тауро в Италия, където мафиотският бос на Ндрангета дон Мину ще се погрижи за разпределението на дрогата по света. Когато в Ндрангета избухват вътрешни борби за надмощие, пратката с кокаина е отклонена към Африка и забавянето на доставката има драматични последствия и за трите заинтересовани страни.
Освен Роберто Савиано, другото голямо име сред създателите на „Нула Нула Нула“ е Стефано Солима, станал известен със сериалите за мафията „Гомор“ (отново написан от Савиано) и „Субура“, както и с втората част на филма „Сикарио“. Всъщност точно двете части на „Сикарио“ могат да ви дадат най-добра представа какво да очаквате като стил от осемсерийния криминален епос. Той е заснет с такъв визуален размах, операторско майсторство и толкова разточителен бюджет за многобройните локации, че истински ще съжалявате, че не можете да го гледате на възможно най-големия киноекран. „Нула Нула Нула“ прави впечатление и с реалистичния си и брутален стил, в който отсъстват евтините сюжетни хватки и лесните наративни решения. Единственият по-съществен минус е крайно нихилистичният му тон, но отвъд това този сериал е задължителен за любителите на качествени криминални драми.
Devs/ Тайна разработка
Не мога да се сетя за друга телевизионна продукция от миналата година, която е успяла да упражни по-хипнотично въздействие върху мен посредством картини, атмосфера и звук. Този лимитиран сериал от 8 епизода на FX (също и по HBO GO) е дело на англичанина Алекс Гарланд, известен през 90-те като романист, автор на „Плажът“, после като сценарист, а в последните години и един от оригиналните режисьорски гласове с „Ex Machina: Бог от машината“ и „Изтребление“. Със смайващо амбициозния проект „Devs/Тайна разработка“ той отново ни поднася своя характерен коктейл от силно философска и интелектуална научна фантастика.
В центъра на сюжета е Лили Чан (Соноя Мизуно от Ex Machina и сериала Maniac), която е софтуерен инженер за технологичната компания „Амая“ в Силициевата долина, управлявана от мистериозния Форест (Ник Оферман). Когато приятелят ѝ Сергей (Карл Глусман), който също работи в „Амая“, изчезва малко след като е назначен в елитното тайно подразделение за специални разработки, наречено Devs, Лили се впуска в опасна игра, опитвайки се да сглоби пъзела на случилото се, както и да разбере повече за енигматичния отдел.
И тук, както в гореизброените филми, Гарланд разгръща темите си постепенно, без да сваля картите си преждевременно, разкрива толкова за мистериозния Devs, колкото да ви държи заинтригувани. Той е написал и режисирал всичките осем епизода и както обикновено, работи с камерен актьорски състав, което му позволява не само да поддържа сюжета стегнат и фокусиран, но и да извади максимума от всеки диалог между главните герои. Централната тема е за противопоставянето на свободната воля на причинно-следствения детерминизъм, изразена посредством една технология, която фундаментално променя екзистенциалните схващания за човешкото битие.
„Devs/Тайна разработка“ впечатлява във визуално отношение, за което основна заслуга за пореден път има редовният сътрудник на Гарланд – операторът виртуоз Роб Харди. Всичко в този сериал – дизайнът, светлината, музиката и неповторимата визуална стилистика са неделими елементи от разказа.
Ако сте търпеливи и обичате философските идеи и екзистенциалните концепции в научната фантастика, „Devs/Тайна разработка“ ще ви възнагради с едно незабравимо преживяване.
Wаrrior/ Войн, сезон 2
Каналът Cinemax през последните години успя да създаде своя запазена марка от сериали с хиперкинетичен екшън, иконични персонажи, стилизирано насилие и неповторима естетика, които кулминираха в безспорния триумф на „Банши, Пенсилвания“. Затова не беше учудващо, че към следващия проект на създателите на „Банши“ – драмата с бойни изкуства „Войн“ по записки на Брус Лий, ще има толкова големи очаквания. За съжаление Cinemax обявиха наскоро, че преустановяват оригиналните си продукции след 2020 г., вероятно като ход, който цели да концентрира цялото внимание към новия стрийминг канал HBO Max. Това означава, че бъдещето на сериала „Войн“ след втория му сезон е под въпрос и може да се надяваме само на далновидността на HBO да спаси този наистина различен проект.
„Войн“ е рожба на дъщерята на Брус – Шанън Лий, на режисьора на четири филма от поредицата „Бързи и яростни“ Джъстин Лин (като изпълнителен продуцент) и на Джонатан Тропър (създателя на „Банши“). В сериала китайски емигрант на име Асам (изигран от Андрю Коджи – роля, която Брус Лий е предвиждал приживе за себе си) пристига в Сан Франциско през 1875 г. Асам, като ненадминат майстор на бойните изкуства, бързо е въвлечен в интригите на Китайския квартал, където различни престъпни банди (тонги) се съревновават помежду си за надмощие. Всичко това се случва на фона на силни антиемигрантски настроения, които ескалират все повече в открито насилие, особено от страна на ирландските работници, убедени, че китайците им отнемат препитанието. „Войн“ много прилича на уникална смесица от „Остри козирки“, „Бандите на Ню Йорк“ и „Банши“, със силни уестърн елементи и естествено много бойни изкуства.
След като опознаем Асам и калните улици на Сан Франциско през XIX век, „Войн“ много бързо се превръща в комплексен портрет не само на един забележителен град, но и на няколко култури. Богатата палитра от персонажи включва колоритни китайски бандити, корумпирани полицаи, могъщи индустриалци и безскрупулни политици. Струва си да споменем по-конкретно енигматичната съдържателка на бордей – Атой (Оливия Ченг), която крие множество тайни, макиавелианския заместник-кмет Бъкли (Лангли Къркууд), който дирижира политиката на Сан Франциско зад кулисите, и търговеца Чао (незабравимия Хун Лий от „Банши“), който може да бъде описан единствено като Лорд Варис или Кутрето в света на „Войн“.
За запознатите с историята от онова време не е тайна, че събитията във „Войн“ се развиват малко преди обявяването на т.нар. „Китайски акт на изключване“ от 1882 г., единствения американски закон, който категорично забранява имиграцията в страната на конкретен етнос. Сериалът отделя особено внимание на ярко изразената история на расизъм в Щатите. Показани са и всекидневните жестокости и унижения, на които са подлагани емигрантите, нещо, което присъства и в разказите на Брус Лий. Споменавайки легендарния Лий, нека отбележим, че когато той представя на холивудските студия идеята си за „Войн“, среща откази заради притеснението, че цветнокож водещ актьор може да отблъсне публиката. По-късно неговата идея е открадната и преобразена в сериала на ABC от 1972 г. „Кунг Фу“ с Дейвид Карадайн в главната роля.
„Войн“ не се занимава само с политика и интриги. Всеки епизод гарантирано кулминира с поне една епична схватка, като благодарение на координатора по бойни изкуства Брет Чан във „Войн“ ще станете свидетели на яростни кунг-фу дуели, битки на улични банди с брадви и пияни ирландци, които се боксират пред местната пивница. Струва си да споменем и чудесния ансамбъл от азиатски актьори (напр. Джейсън Тобин като Младия Джун и известния индонезийски майстор на бойните изкуства от The Raid – Джо Таслим). Андрю Коджи пък е находка като подобния на Брус Лий Асам, едновременно самоуверен и предизвикателен, но и много човечен. Ако обичате исторически сериали и бойни изкуства, няма как да подминете „Войн“.
My Brilliant Friend/ Гениалната приятелка, сезон 2
„Гениалната приятелка“, направен по поредицата „Неаполитански романи“ на Елена Феранте, още с първия си сезон с лекота се превърна в един най-добрите сериали на HBO, завидно постижение предвид качествените продукции, които всяка година представя този канал. Новият разказ за вълнуващото дългогодишно приятелство между Лила Черуло (Гая Джираче) и Елена Греко (Маргерита Мазуко) в следвоенна Италия този път е базиран на втората книга, наречена „Историята на новото име“.
Действието се развива през 60-те години на миналия век в Неапол. Първият сезон на сериала завърши със сватбата на безстрашната и непокорна Лила със заможния и честолюбив Стефано Карачи (Джовани Амура). В първия епизод на новия сезон проследяваме медения месец на Лила на живописния бряг на Амалфи, който завършва с насилие. Забележителната млада жена е охладняла към Стефано, след като той се е съгласил да си партнира с омразния ѝ клан Солара в бизнеса с нейните ръчно направени обувки. Елена от своя страна все по-трудно се справя в училище, както и с връзката си с непривлекателния Антонио. Всичко обаче се променя с появата на харизматичния интелектуалец Нино Сараторе (Франческо Серпико), който драматично ще се намеси в живота и на двете момичета.
Режисьорът и създател на първи сезон Саверио Костанцо се завръща за първите два епизода на новия сезон. В останалите шест той дава юздите на друга своя талантлива сънародничка – Аличе Рорвахер, творец с майсторски поглед към женските неволи (във филми като „Щастливият Лазаро“ и „Чудесата“), което я мотивира да се захване и със завладяващата проза на Феранте.
„Гениалната приятелка“ отново е пир за сетивата с виртуозната операторска работа на Франческа Калвели, която заснема сериала досущ като италиански арт филм от 60-те години. Дизайнерът на продукцията Джанкарло Базили пък успява да изгради Неапол и съседните италиански локации от епохата с такава прецизност, поразителни детайли и реализъм, че оставаме с впечатлението, че цял един град е бил построен специално за сериала. Вълшебната оркестрова музика на Макс Рихтер успява да предаде вечно променящата се динамика в приятелството между Елена и Лила.
The Queen’s Gambit/ Дамски гамбит
Когато стане дума за шах аз, като посредствен аматьор в тази велика игра, моментално губя интерес и си представям единствено безконечна скука. За това не малка заслуга имат и няколко кошмарни спомена за филми на шахматна тематика, които ме бяха довели до полукоматозно състояние. Точно поради това бях приятно изненадан от мини-сериала „Дамски гамбит“ (терминът означава вид стартово отиграване в шахматната партия) на Netflix. Очевидно още милиони зрители, някои от които никога не са държали пешка в ръцете си, са изпитали същото, защото този сериал бързо се превърна във феномен след премиерата си през октомври.
Създаден по едноименния роман на Уолтър Тевис от 1983 г., „Дамски гамбит“ разказва историята на Бет Хармън, която осиротява на 9 години. Интровертното дете намира утеха единствено в шаха и бързо разбира, че притежава феноменален вроден талант за тази игра. Само за няколко години успехите ѝ я изстрелват от победителка в регионални турнири до световните върхове на професионалния шахмат. Това, което обаче я следва навсякъде, са демоните от травматичното ѝ детство и пристрастеността ѝ към опиатите. Както книгата, така и майсторската ѝ адаптация задават въпроси за цената на гениалността, психологията на зависимостите и дали човек, който е израснал без семейство винаги ще се чувства изолиран от околните.
Тук е редно да споменем, че „Дамски гамбит“ не е биографична драма, защото Бет Хармън съществува единствено на страниците на романа на Тевис. Писателят базира този забележителен персонаж отчасти на собствените си преживявания и отчасти на живота на американския шахматен гений Боби Фишер. По същия начин големият противник на Бет Хармън – руският гросмайстор Василий Боргов, е вдъхновен основно от Борис Спаски.
В центъра на сериала е наелектризиращото и магнетично актьорско изпълнение на Аня Тейлър-Джой, която играе Бет от юношеските ѝ години нататък. Тази млада актриса направи силно впечатление още с дебюта си във „Вещицата“ на Робърт Егерс през 2015 г., а в последните години изигра силни роли в „Чистокръвни“ и в най-новата екранизация по Джейн-Остиновата „Ема.“ Няма никакво съмнение, че след „Дамски гамбит“ нейното име ще е сред най-обсъжданите имена в киното. Тейлър-Джой успява да разкрие както вътрешния свят на героинята си и нейната дълбока тъга, така и да ни покори с невероятните тоалети, които носи, докато грациозно мести фигурите по шахматната дъска. Да не забравяме и характерния хипнотизиращ поглед на героинята ѝ Бет Хармън – колкото закачлив и предизвикателен, толкова изпълнен с непримирима решителност.
Тази драма можеше лесно да се препъне в множество сюжетни капани и да стане или твърде мрачна и претенциозна, или пък твърде повърхностна. Сериалът обаче успява да заобиколи всички потенциални клопки с изкусната си деликатност, отличната актьорска игра, качествените диалози и завладяващата атмосфера на 60-те години. Немалка заслуга за това имат създателите – известният холивудски сценарист Скот Франк („Извън контрол“, „Специален доклад“ и „Логан“), който съвместно със своя колега Алън Скот написва всичките седем епизода на „Дамски гамбит“. Франк успява да придаде на всяка партия шах интензивността на епичен дуел и по този начин да спечели зрителите, които не познават тази игра или нямат интерес към нея. Алън Скот, който е и продуцент, се е опитвал да започне този проект под различни форми и с осем различни режисьори (включително с Хийт Леджър, малко преди ненавременната му кончина) през последните 30 години, докато най-накрая постига полагащия му се триумф с адаптацията на Netflix.
След заслужения успех на „Дамски гамбит“ с нетърпение очаквам следващия проект на Скот Франк, който отново ще работи с Аня Тейлър-Джой, този път в адаптация в стил „ноар“ по „Смях в тъмното“ на Владимир Набоков.
What We Do in the Shadows/ Какво правим в сенките, сезон 2
Малко сериали могат да се похвалят с толкова гарантирано неспирен поток от смешни и чаровни глупотевини като „Какво правим в сенките“. След изключително успешния си първи сезон, направен по едноименния филм на Тайка Уайтити и Джемейн Клемент от 2014 г., беше повече от логично FX да продължат експеримента.
Форматът на втория сезон отново е псевдодокументален фарс, който проследява всекидневието на група глуповати и често неадекватни вампири в упадък, които живеят в имение на Стейтън Айлънд, Ню Йорк. Компанията е съставена от нелепия Нандор, похотливия Ласло, неговата страстна съпруга Надя, енергийния вампир Колин Робинсън и техния човешки слуга Гийермо. Създателят на сериала Джемейн Клемент е заложил на неподражаемия абсурдистки черен хумор а ла „Семейство Адамс“, смесването на злободневното със свръхестественото и на ексцентрични гостуващи знаменитости в малки поддържащи роли (Марк Хамил като отмъстителния Джим Вампира и Хейли Джоел Осмънт като противния слуга на Надя и Ласло – Тофър).
Вторият сезон на „Какво правим в сенките“ заслужено обръща по-голямо внимание на един от всеобщите любимци – симпатичния „приближен“ Гийермо (Харви Гийен). Пълничкият слуга на смахнатия бивш завоевател от Османската империя Нандор (Кайван Новак) прекара голяма част от първия сезон в напразната надежда, че невежият му господар ще го награди за вярната служба с вечен живот, за да разбере на финала, че е наследник на ловеца на вампири Ван Хелсинг. Той става все по-уверен в новото си амплоа на убиец на кръвопийци, но продължава да е силно привързан към Нандор.
Самият Нандор напразно се мъчи да проумее съвременния свят и попада във все по-нелепи ситуации, които кулминират в мъките му да отвори електронната си поща („Как беше командата да се „въздигнеш“ отново? Контрол-алт-седем?“) Самоувереният дърдорко Ласло (Мат Бери) този път е принуден да мине в нелегалност и да приеме временно ролята на барман с помпозното име Джаки Дайтона. Съпругата на Ласло – Надя (Натася Деметриу), за пореден път е извор на завладяващо лежерен цинизъм и в този сезон си намира нов най-добър приятел в лицето на една жива демонична кукла. За финал да не забравяме и любимеца на много зрители – вечно усмихнатия енергиен вампир Колин Робинсън (Марк Прокш), който продължава да пресушава жизнената енергия на всички около себе си с най-отегчителните разговори.
