Росица Вълканова: Този закон бе заченат с една-единствена цел – да се приеме схемата за възстановяване на разходи

Заедно с ваши колеги от филмовата общност поискахте спиране на процедурата по разглеждане и гласуване на измененията в Закона за филмовата индустрия. Защо?

Защото бяхме предадени от всички институции, които са призвани да защитават интересите на българското кино, на българската култура: Националния филмов център, Министерството на културата и Комисията по култура и медии към Народното събрание. Подготвяният за приемане  Закон за изменение и допълнение (ЗИД) на Закона за филмовата индустрия (ЗФИ) е компилация от исканията на групи с различни, често несъвместими интереси, той само симулира реформа, а на практика текстовете, които генерират порочни практики, остават. В заложените промени виждаме реална опасност българското кино да бъде подчинено на пропазарни принципи (за селекция и оценка), в разрез с европейските политики за опазване на културата именно от пазарен натиск. Спирането на процедурата беше последната ни надежда, че ЗИД на ЗФИ може да бъде преработен в синхрон с европейските практики. Това не означава непременно отпадането на една или друга схема, а отговорно и експертно интегриране на всички схеми в закона, така че никой да не пострада, включително държавата. Не вярваме, че сегашната власт има волята да направи това, особено през тези броени дни преди изборите, затова искаме нов старт на процедурата след изборите.

Законът бе обсъждан дълго време от представители на филмовата гилдия, които участваха в работната група. Оказа се обаче, че окончателните текстове, изработени от Министерството на културата и Националния филмов център, се различават доста от подготвения от вас проект. Кои са основните различия и как си обяснявате преправянето на законопроекта – при затворени врати, както твърдите – преди внасянето му в парламента?

Различията между ЗИД-а, публикуван на 04.09.20 г. за обществено обсъждане, и внесения в парламента на 27.11.20 г. ЗИД бяха сравнително малко, но ключови: променена беше дефиницията на средностатистически бюджет (ССБ), който е в основата на формулата за изчисляване на минималния размер на държавното финансиране за всяка година. Добавяйки само 2 думи (миноритарни копродукции) към изключението в дефиницията, въпросната формула изключва от сметката 20% от годишното финансиране – т.е. залага се инструмент, който систематично да ерозира размера на ССБ, т.е. той постепенно да става все по-нисък. С това се борим от 10 години насам – субсидиите умишлено се снижават, НФЦ отчита повече произведени бройки, а държавата покрива законовото изискване за финансиране с все по-малко пари. Това е безотговорна и некомпетентна политика в сектора, целяща изтикването „извън играта” на българското кино и на творците, които го създават. Друга „хитра” промяна беше направена относно начина, по който се изчисляват квотите, предназначени за разпространение, фестивали, промоция и показ. В единия проект, по предложение на Работната група, бяха предвидени 15% върху финансирането на филмопроизводството; във внесения в НС проект думата „върху” е заменен с „от”. Така не само се намалява сумата за филмопроизводство с 15%, но значително се ощетяват и разпространението, и фестивалите, и промоцията, и показът. Защо бяха направени тези промени? Защото ИА НФЦ и МК не се интересуват от защитата и устойчивото развитие на българското филмопроизводство. Предложенията за промени, които бяха внесени в последния момент между първо и второ четене са достатъчни да търсим съдебна отговорност на депутатите (но в някоя нормална държава) – те са в нарушение на правилата на самото НС и на Закона за нормативните актовете, защото основно подменят философията на ЗФИ, те са дискриминационни за продуцентите, създаващи културно съдържание, и поощрителни за произвеждащите комерсиални продукти, в разрез с основополагащи клаузи в европейските регламенти, които България е длъжна да спазва.

Управляващите ви упрекват, че искате да спрете реформата в киното, тъй като ако законопроектът не бъде приет, парите за български филми няма да се увеличат. Как гледате на тезата, че е по-добре този закон, макар и несъвършен, да бъде приет и усъвършенстван впоследствие, отколкото да продължите да работите по стария закон през следващите няколко години?

Много ми е трудно да приема упреци от настоящите управляващи, особено в областта на културата. На фона на действията на депутатите в Комисията по култура и медии към НС, безотговорното поведение на министъра на културата, некадърното управление на ИА НФЦ, техните упреци ми звучат като в поговорката, където крадецът вика „Дръжте крадеца!”. ГЕРБ не спази предизборното си обещание за създаване на фонд „Българско кино”. Гръмкото афиширне на увеличението на парите за българско кино се свежда, цифром и словом, до 190 000 лв., ако бъде прието внесеното (от депутатите) предложение 35% от парите за филмопроизводство да отиват за сериали. След острата ни реакция срещу вкарването в закона на допълнителна схема за сериали за сметка на филмопроизводството, депутатите благоволиха да отложат влизането ѝ в сила за 2022 г. С други думи, за 2021 г. за филмопроизводство ще има 5 000 000 лв. повече, но от 2022 г. те ще си отидат по предназначение – за сериали. И забелязвате ли как политиците не се свенят да настройват хората едни срещу други (вместо да търсят решения за тяхното обединяване)? Не е вярно, че сме срещу финансирането на сериали, но това не бива да става за сметка на българското кино. Силно се спекулира и с факта, че има европейски филмови фондове, които финансират телевизионни сериали – да има, но там, където телевизиите отчисляват средства към тези фондове. Българската държава така и не пожела да изиска тези отчисления от телевизиите, а сега изцяло ги освобождава от това им задължение. И ако е вярна тезата, че сериалите също са българско кино (аз така мисля), то излиза, че държавата всъщност намалява финансирането му.

Относно въпроса „кое е по-добре” – още малко време със сегашния закон или да приемем ЗИД-а с всичките му несъвършенства – за мен няма съмнение, че новият ЗИД вещае постепенното маргинализиране на българското кино. Човек да се чуди това ли е имал предвид американският посланик в България, когато похвали усилията на г-н Рашидов по създаването на закона. И моля управляващите да спрат да ни плашат, че следващото правителство няма да иска или няма да може да „се занимва с нас и нашия закон”. Ако те спечелят изборите (както цинично подмятат: „пак при нас ще кацнете”), защо изведнъж ще спрат да се интересуват от този закон? Още повече, ако е истина това, което твърдят, че 25 милиона са заложени в централния бюджет именно за този закон. Това означава, че което и ново правителство да дойде на власт, парите за закон ще са обезпечени. Не виждам какво налага това бързане законът да бъде приет в мандата на това НС.

Тома Биков от ГЕРБ заяви, че най-болезнена за вас е онази част от закона, която е свързана с функционирането на НФЦ и начина, по който се одобряват проектите за производство на филми. С други думи, упрекна ви в конфликт на интереси, визирайки „определени продуценти и кинодейци, които през последните години печелят редовно проекти за филми“. Възразявате ли срещу новите текстове в тази част на закона и с какви мотиви?

Господин Тома Биков често тиражира популистки мантри, пълни с неистини. Той не се страхува да говори така, защото знае, че никой няма да седне да проверява как точно стоят нещата и защото знае, че може да го прави безнаказано. В Правилника за организация и дейност на Народното събрание има глава „Етични норми на поведение”, но малцина вероятно знаят, че нарушаването на тези етични норми „не води до съдебна отговорност” (цитирам юрист). Да се лъже безнаказано, стана норма в държавата ни, примерът се репродуцира с ужасяваща скорост, вече всичко може да се каже и както се твърди в един стар популярен анекдот, ако някой каже, че сестра ти е бременна, иди доказвай, че нямаш сестра.

По повод конкретния въпрос – аз твърдя точно обратното: ние, най-работещите продуценти и кинодейци, искахме реални реформи, гарантиращи устойчиво производство и постоянен растеж, но бяхме смазани от ретроградното мнозинство, което се чувства по-удобно в познатото статукво, където най-справедливо е да се дава поравно на всеки. В истински демократичния свят поощренията са за онези, които работят най-много и най-качествено, но в България на това се гледа или с подозрение, или със завист. Липсата на държавна политика в сектора предопределя липсата на общоприети критерии за качество и успех. Вместо това – филмите са бройки, без разлика в качество, сложност и постижения, действащите правила и практики наказват онези, които имат по-амбициозни проекти, които намират допълнително финансиране от европейски фондове, които се стремят филмите им да стигнат до публиките извън България.

Проектът за ЗИД на работната група от 2019 г. действително съдържаше наченки на реформа, но в сегашния си вариант, който най-вероятно ще бъде приет въпреки всички протести, новите поправки са толкова „реформи”, колкото презастрояването на Черноморието и планинските ни курорти е „благоустройство”. Цитираните от г-н Биков предложения за отпадане на квотния принцип и въвеждането на жребий при съставянето на селекционните комисии са направени от Работната група, съставена основно от действащи продуценти – същите, които искат спиране на този недомислен ЗИД. Предложенията, внесени от депутатите, за контрол върху произведените филми граничат с тоталитарна фашистка цензура и отварят възможност за небивал административен произвол (от какъвто и сега страдаме), а предложението „за производство на нови филми да кандидатстват продуценти, които нямат незавършени филми” е абсурдно и неадекватно на фона на европейските тенденции: точно в момента се готви промяна в правилата за финансиране от европейската програма Творческа Европа (известна доскоро като МЕДИА), където се изисква кандидатът да има пакет от проекти за развитие (най-малко 5) – иначе не може да кандидатства. В кой свят живеят г-н Биков и колегите му депутати?

Особено внимание заслужава и предложението „всеки филм, който е спечелил държавно финансиране, да бъде показан пред поне 12 500 зрители. Ако този брой зрители не бъде достигнат, са предвидени санкции. За справка – в Румъния този критерий е 100 000 зрители”. Последното изречение е невярно: няма такъв критерий в румънския закон за кино. Броят зрители се взима предвид, когато се изчислява размерът на автоматичната субсидия, която в Румъния се добавя към селективната подкрепа, която се дава единствено на база културни критерии. Това е критерий със стимулиращ ефект и е в синхрон с европейските практики, а предложението на нашите депутати е с рестриктивен ефект, то е дискриминационно и цели да гарантира финансиране на комерсиалните филми. Наши колеги писаха по повод публикацията на г-н Биков във Фейсбук за монопола върху киносалони и разпространителски фирми, но г-н Биков и колегите му не разбират защо и как трябва да се подпомага културата. Тяхната визия за прогрес е в рамките на пряката финансова възвръщаемост. Те не разбират също така, че е анахронично през XXI век да се броят само зрителите в киносалоните (така е в текста на предложението), без да се отчитат зрителите в платформите, разпространяващи кино-съдържание, и зрителите от телевизионните излъчвания, както и от фестивалните прожекции… И знаете ли кое е най-омерзителното? Това конкретно предложение най-вероятно ще падне, но не защото депутатите разбраха къде бъркат, а защото бъдещите бенефициенти на схемата за възстановяване на разходите ще поискат тази промяна – американските филми, които ще се възползват от финансирането по тази схема, не се разпространяват в България и няма да могат да изпълнят този критерий.

Поискахте оставката на изпълнителната директорка на Националния филмов център Жана Караиванова? Какви са причините за вашето недоволство?

Конкретните мотиви за исканата от мен оставка можете да прочетете на https://www.peticiq.com/309215.

Трите години, откакто г-жа Караиванова бе назначена за директор на ИА НФЦ, бяха предостатъчни, за да се уверим какъв е нейният управленски капацитет, нейният морал и нейните интереси. Поисках нейната оставка още през ноември 2019 г., но в гилдията винаги взимат превес конюнктурните съображения и въпреки че всички виждат каквото виждам и аз, повечето колеги се въздържат от публично изказване на мнението си – от страх или поради конкретен интерес, или следвайки принципа за реципрочност: бях подкрепен, значи трябва и аз да върна жеста. И министър Банов вижда дефектното управление на ИА НФЦ, вижда конкретните нарушения и чува многократно изразяваните от нас оплаквания, но избира да не реагира. Отговорността си е негова.

Повод за последното ми искане на оставка беше, че за втори път през последните три години работата на НФЦ е блокирана по вина на г-жа Караиванова, поради липса на Нотификация от Европейската комисия. През 2018 г. тя се оправдаваше с предишния директор на НФЦ, сега в гилдията сме убедени, че с благословията на министър Банов г-жа Караиванова съзнателно не е продължила действащата нотификация през октомври 2020 г., за да станем заложници на приемането на ЗИД-а. В момента НФЦ на практика не работи.

Според управляващите хаосът и неразборията, съпровождащи подготовката и приемането на новия закон, се дължат по-скоро на липсата на съгласие и противоборствата в самата филмова общност. С други думи, препращат топката във вашето поле. Какъв е коментарът ви?

Това е все едно треньорът на губещия отбор да каже, че са виновни играчите, понеже се карат помежду си и не са единни. Тогава защо изобщо има треньор, министър на културата, директор на НФЦ? Защо се ползват те с привилегиите на властта, ако не могат да управляват „отборите” си? Защо не могат те да предложат справедливи и мъдри решения, които да обединят и успокоят общността? Нас ли чакат да им свършим работата?

Този ЗИД бе заченат с една-единствена цел: да се приеме (на всяка цена и много бързо) схемата за възстановяване на разходи. През март 2019 г. към Министерство на културата беше създадена работна група, която до 15 юни 2019 г. да изработи тази схема. Тя беше от 22-ма души и включваше представители на министерствата на финансите, икономиката, културата и туризма, както и на заинтересованите страни – представители на евентуалните бъдещи бенефициенти, както и на продуцентските асоциации. От самото начало бе изразено становище (от всички неправителствени участници), че подобна схема няма място в ЗФИ. Все едно в Закона за опазване на културното наследство да бъде включена схема за държавно подпомагане на строителството на молове (с мотив, че населението предпочита да пазарува, а не да посещава музеите, а икономическите ползи от първото ще са неизмеримо по-високи). Но отговорът бе категоричен – такава е политическата воля. Междувременно след сериозни усилия и натиск към ИА НФЦ, два месеца по-късно бе създадена втора работна група към ИА НФЦ с 9-членен състав – т.е. видимо второстепенна РГ, която да изработи предложения за промени в ЗФИ. Срокът за работа беше същият, 15 юни 2019 г. (т.е. за тази група срокът беше с 2 месеца по-кратък), а отношението на ИА НФЦ и на министъра на културата – коренно различно. Беше ни казано в прав текст, че приоритет е схемата за възстановяване на разходи, че без нея поправки в ЗФИ няма да има. В този контекст РГ по ЗФИ работеше при неразумно кратки срокове, без дневен ред, без гласуване и протоколи, с постоянно променящ се състав на групата, с подминаване на спорните въпроси и подмяна на текстове, без да ни известяват за ключови становища на Министерство на финансите. Искането за спиране на този ЗИД отразява и нашата принципна критика на начина, по който той беше работен.

Коментарът ми: всяка власт, която започва да губи подкрепата и уважението на народа, който управлява, започва да обяснява собствените си грешки с някакви грешки на самия народ. Властта обаче няма как да смени народа си, докато обратното е напълно възможно. Дори в България.

* * *

Тома Биков: Съгласен съм с американския посланик, че промените в закона са исторически

Кой и защо иска да спре реформата в киното, г-н Биков? Филмовата общност участва от години в работната група, подготвила измененията в Закона за филмовата индустрия. Кое наложи преправянето на закона при затворени врати и в последния момент преди внасянето му в парламента? Защо не бе спазена прозрачността и защо бе подменен законопроектът, изработен преди това от работната група и качен за обществено обсъждане?

В началото бих уточнил, че представители на филмовата общност участват в различни работни групи, свързани с промени в Закона за филмовата индустрия, около десет години. Резултатът е, че до момента реформа няма. Каква е причината аз не зная, но със сигурност този факт е впечатляващ. По отношение на промените, внесени между първо и второ четене, ще уточня, че те са право на всеки народен представител. В случая в комисията е постигнат пълен политически консенсус по отношение на промените, които ще бъдат направени в закона. Не е вярно, че тези промени са се случили при затворени врати. Ние внесохме предложения на всички заинтересовани страни. Факт е, че има малка група кинодейци, които категорично отказват да дадат предложения и дори да се срещнат с нас, въпреки че бяха поканени няколко пъти да дадат своите предложения. Прави впечатление, че точно тези хора искат отлагането на закона. Предполагам, че са искали същото през последните десет години. Ако се бяхме вслушали в техния глас, а не в гласа на огромното мнозинство от кинодейците, реформата щеше да бъде отложена за неопределен срок от време. Това е така, защото ако сегашният парламент отложи закона, процедурата започва отначало – сформиране на работна група, която да заседава още 2–3 години и накрая да стигнем до същия резултат. Ще кажа и още нещо – парламентът не е функция, на която и да било работна група. Работната група предлага, но депутатите са тези, които приемат законите и носят отговорност за това. Това е част от демократичния процес и ако някой има проблем с него, може да предложи да заменим парламентарната демокрация със съсловно управление по модела на Мусолини.    

Твърдите, че финансирането на филмови сериали е „важно за развитието на българското филмово изкуство и за цялостния облик и културното излъчване на България“, че не става дума за сапунени опери, а за филми с „висока художествена стойност“. Можете ли да посочите поне един такъв продукт, излъчван по някоя от трите национални телевизии през последните години. 

През последните години се забелязва увеличаване на броя на българските сериали, които стават все по-гледани от българската публика. Според мен това е положителна тенденция. Не съм аз човекът, който ще оцени художествените качества на българските сериали, както и на българските филми. Аз имам своето зрителско мнение, но то няма нищо общо с функцията ми на политик. Като политик ще кажа, че ако държавата участва във финансирането на сериали, тя ще има възможността да наложи и определени културни и художествени критерии, на които те да отговарят. Това ще даде възможност да се възпитава по-висок вкус у зрителите. Освен това филмовото производство като цяло (в това число и сериалите), играят ролята на мека сила. Те са много важен елемент от дипломацията на една страна. След промените в закона ще се радвам да видя български сериал, който пробива в Република Северна Македония или в Сърбия например, където България има изключително лоша репутация. Подобен пробив би бил огромен успех и би улеснил значително общуването между България и съседните ѝ страни. Бих се радвал и български филм или сериал да пробие в платформите на НВО и Netflix, така както се случва с чешки, румънски, полски и други източноевропейски филми и сериали.

Защо бе необходимо тази лобистка поправка за телевизионните сериали, както я определят някои представители на филмовата общност, да бъде внасяна в последния момент? И защо министърът на културата не обсъди визията на управляващите за финансирането и развитието на телевизионните сериали с представителите на работната група при обсъждането на закона там?

Тази поправка беше плод на техническа грешка и няма да бъде приета. Това мога да гарантирам. Сериали ще се дофинансират по отделна схема и финансирането ще отива не при телевизиите, а при независимите продуценти. След това те ще могат да ги предлагат, както на български телевизионни оператори, така и на платформи в интернет и на чужди телевизионни оператори. Вече има осигурено финансиране на сериали до 3 милиона лева от началото на 2022 година. В тази част на законопроекта отново сме се съобразили с всички заинтересовани страни, с които имахме разговори и обсъждания през последните седмици. Какво се е случвало в работната група аз не зная. Това могат да кажат тези, които са участвали в нея.

Обещавате допълнителни 25 милиона лв. за българското кино, ако законът бъде приет. Как отговаряте обаче на опасенията на филмовите дейци, че, първо, няма правилник за прилагането на закона, или ако има, той е изготвен на тъмно. Второ, че въпросните 25 милиона не са заложени в Закона за държавния бюджет нито за 2021 г., нито за следващите две години. Как ще опровергаете страховете, че увеличението на средствата за българското кино са само хипотеза?

Парите са осигурени, но не могат да бъдат използвани, докато законът не бъде приет. Няма как да бъдат заложени в републиканския бюджет пари по закон, който не е приет от парламента. Хората, които разпространяват подобни слухове или не разбират от бюджет, или имат някакви други цели. Колкото до правилника – него го нямаше и когато законът беше внесен на първо четене. Точно затова комисията конкретизира много текстове в закона, които иначе трябваше да бъдат в правилника. Ако бяхме приели закона така, както беше предложен на първо четене, щяхме да подпишем празен чек за хората, които изготвят правилника. Може би и това е една от причините за съпротивата.

Написахте, че не разбирате „защо хората, които искат законът да бъде спрян, отказват да се срещнат с членовете на Комисията по културата и медиите, където могат да представят своите предложения“. Идва ми наум една-единствена причина – липсата на доверие. След подмяната на законопроекта, изработен от работната група, обещавате на филмовата общност, че за 12 работни дни – нали толкова остават до разпускането на това Народно събрание – ще успеете да постигнете консенсус и да отстраните съществените пропуски и пороци, които те виждат в приетия на първо четене законопроект. Смятате ли, че това е възможно?

Консенсусът вече е факт. Промените се подкрепят от всички парламентарни сили, от огромна част от хората, които се занимават с филмово производство и дори от Съюза на филмовите дейци, които в началото изразяваха резерви към него. Доколкото виждам в момента, той не се подкрепя от няколко души, които по никакъв начин не представляват филмовата общност. За мен това е огромен успех и съм убеден, че на българското филмово производство му предстои голяма положителна промяна. Съгласен съм с американския посланик госпожа Херо Мустафа, която нарече промените в този закон исторически, и смятам, че с тях свършва посткомунистическия преход в българската филмова индустрия.

Тома Биков е магистър по политология в СУ „Св. Климент Охридски“. Работил е като журналист в различни печатни и електронни издания. Основател и член на Управителния съвет на Института за дясна политика. Съветник в Министерския съвет в периода 2014–2017 г. През 2017 г. е избран за народен представител в 44-тото Народно събрание с листата на ГЕРБ. Автор на книгите „Досието на Доган“ (2009), „Другата история на България – 157 модерни апокрифа“ (2014), „Политически кризи и служебни правителства“ (2019).

Въпросите зададе Димитрина Чернева