„Новините си имат ред, най-отпред са тези, които засягат максимален брой хора, преобръщат стари парадигми, възпитават или въздигат душата. Какво направи днес #ЖурналистикоМио? Накара още хиляди хора да изключат телевизорите си. На път съм и аз. А смятах, че ще издържа…“

На 18 април, докато все още ни държеше емоцията от един от най-светлите християнски празници, един български писател получи голямо международно признание, което внесе допълнителна светлина в живота ни.

Романът „Времеубежище“ на Георги Господинов попадна в краткия списък с номинации за международната награда „Букър“, която се присъжда на автора и преводача на книга, преведена на английски език и публикувана във Великобритания или Ирландия през изминалата година. Господинов е първият наш писател с шанс да спечели престижната награда, а „Времеубежище“ (в превод на Анджела Родел) е първият роман, преведен от български, в краткия списък с номинациите за „Букър“. Сред носителите и номинираните за наградата през годините са писатели от величината на Олга Токарчук, Исмаил Кадаре, Орхан Памук, Габриел Гарсия Маркес, Марио Варгас Льоса, Дубравка Угрешич, Елена Феранте и др.

Български писател да се нареди до такива имена е постижение, което поставя България на международната литературна карта и може да проправи пътека за други наши автори. За трите национални телевизии обаче успехът на Господинов и Родел явно не е толкова значим, след като те съобщиха за него половин час след началото на своите централни емисии в деня на обявяването на финалистите за наградата. Това озадачаващо решение на техните продуценти отново ме накара да се замисля за многопластовата обществена роля на медиите.

Какво тук значи някакъв си „Букър“…

18 април, 2023 г. Сядам да гледам централната емисия новини на bTV, за да се осведомя за най-важните събития от деня. На първо място, както може да се очаква предвид опита ни от последните две години, е новината, че двете най-големи коалиции са постигнали споразумение за избор на председател на Народното събрание и са определили няколко законодателни приоритети, като обаче остава неясно дали ще има правителство. Следват още „по-позитивни“ новини – например за пребит шофьор на линейка, за присъдите по делото „Хитрино“ във връзка с трагичния инцидент в едноименното село от 2017 г., за инфлацията (успокоителното е, че се отчита забавяне в нейния темп), за посещенията на президентите на Украйна и Русия при военните щабове на фронта, за изоставането на България в привличането на преки чуждестранни инвестиции спрямо страните в региона, за случаи на шофиране в аварийната лента по магистралите, за предстоящи промени в изпита по кормуване, за граждански протест заради предстоящ строеж в столичния квартал „Мусагеница“ и за замърсяването на река Банщица край Кюстендил. В това море от „хубави“ новини все пак беше обърнато внимание на другата голяма новина от деня – световната титла, която 47-годишният Георги Пеев завоюва в плуването на Световните игри за хора с трансплантирани органи в Пърт, Австралия.

Минават 37 минути от началото на емисията, когато най-сетне научаваме за включването на „Времеубежище“ в краткия списък с номинации за наградата „Букър“. На успеха на Георги Господинов и Анджела Родел е посветена около половин минута. За сравнение: на споменатия граждански протест срещу строеж в София е отделено три пъти повече време. В допълнение представената информация за наградата е толкова оскъдна, че зрителите, които не знаят нищо за нея, няма как да си дадат сметка за мащаба на това признание. Да не говорим, че част от информацията е подвеждаща – наградата „Букър“ действително се връчва от 1969 г., както отбелязаха от bTV, само че „Времеубежище“ е номиниран за международния вариант на отличието, който се присъжда от 2005 г.

Факт е, че новината беше включена сред акцентите в началото на емисията, но това не отменя нелепостта на решението тя да бъде отразена последна (буквално) в емисията. Най-малкото има голяма вероятност, ако един зрител е пропуснал акцентите, той изобщо да не дочака края на емисията, тъй като дотогава може да се отчае дотолкова, че да смени канала.

Уникално продуцентско единодушие

Ако bTV беше единствената национална медия, отредила незавидно място на новината за успеха на Георги Господинов и Анжела Родел в своята вечерна емисия, това би могло да се сметне за изключение, което, макар и тъжно, може да се преглътне. Проблемът е, че другите две национални телевизии демонстрираха идентично поведение.

Подборът на новини на Българската национална телевизия (БНТ) и Нова телевизия беше смайващо сходен като този bTV, като и те съобщиха за номинацията на „Времеубежище“ за „Букър“ около половин час след началото на своите вечерни емисии. Продуцентите на новините на Нова телевизия дори не са сметнали за необходимо да включат новината в акцентите в началото на емисията – за сметка на „значимия“ шум, който се вдигна във връзка с никому неизвестна книжка, чието съдържание възмутило родители на ученици. За да бъде още по-абсурдно, от Нова телевизия посочват като източник на информацията за номинацията на „Времеубежище“ публикация на Господинов във Facebook – нищо че номинацията беше обявена на церемония, която можеше да се проследи на живо онлайн, и в сайта на „Букър“. Само си представете следната новина: „Димитър Бербатов вкара гол при победата на Манчестър Юнайтед над Ливърпул. За това съобщи самият футболист във Facebook“…

Притеснителното сходство в подхода на БНТ, bTV и Нова телевизия – акцентиране върху трагичното и изтласкване на позитивна новина като номинацията на български роман за „Букър“ на заден план – ми напомни за следните думи на покойната Нери Терзиева:

Уникално продуцентско единодушие в обедните емисии на трите национални телевизии – починалото от менингит дете е първа новина. Мислите, че искат да предупредят зрителите? Че напипват тенденция и затова надигат глас? Че са стигнали до причините за заразата в детска градина и отговорно се обръщат към властите, за да не се повтаря това? Нищо подобно. На продуцентите ужасът им звучи… добре. Те са сигурни, че епидемиите, пандемиите и катастрофите привличат зрители. Че рейтингът расте. Да, ама не! Новините си имат ред, най-отпред са тези, които засягат максимален брой хора, преобръщат стари парадигми, възпитават или въздигат душата. Какво направи днес #ЖурналистикоМио? Накара още хиляди хора да изключат телевизорите си. На път съм и аз. А смятах, че ще издържа…

Клинична депресия, подхранвана от медиите

Медиите в демократичните общества имат няколко основни функции. От тях се очаква да предоставят актуална и проверена информация, на базата на която хората да могат да се ориентират във вихрушката от събития около тях и да правят информирани избори в ежедневието си. Другата им ключова отговорност е да действат като куче пазач, което защитава обществения интерес, като държи властимащите отговорни за действията им.

В настоящия контекст, белязан от възможности за лесно, бързо и евтино разпространение на фалшиви или подвеждащи новини и пропаганда, многобройни разделителни линии в обществото ни, политически хаос, висока инфлация и войната в Украйна, днес повече от всякога се нуждаем от медии и журналисти, които ни осигуряват достъп до достоверна информация, разкриват нередности, които подкопават обществения интерес, и предлагат задълбочен анализ на предизвикателствата пред нашата страна и на най-важните събития отвъд нейните граници.

Същевременно обаче медиите имат моралната отговорност да образоват, да възпитават и да вдъхновяват чрез отразяването на новини и разказването на истории за положителни промени и поводи за радост и гордост, свързани с успехите на наши сънародници. Като изведат позитивни новини като номинацията на „Времеубежище“ за една от двете най-престижни литературни награди в света на преден план, медиите изпращат определени послания. От една страна, колкото повече внимание се обръща на такива новини, толкова по-ясно става, че съответната област на живота (в този случай литературата и културата) е важна за благосъстоянието и развитието на страната. От друга страна, успехите на наши сънародници показват, че с труд и постоянство и ние можем да постигнем нещо значимо на международно ниво, било то в културата, спорта, бизнеса или друга сфера, независимо че често сме в неизгодна стартова позиция откъм начин на мислене, материални условия и видимост. Обратното също е вярно: когато съобщават такива новини между другото и без необходимия контекст, медиите ни казват, че литературата и културата далеч не са приоритетни за нашето общество. Ако е така, нямаме право да се оплакваме, че повечето млади хора в България не четат книги и не посещават културни събития и институции.

Призовавам българските медии и журналисти в бъдеще да дават по-голяма гласност на добрите новини и да проявяват по-голямо уважение към успехите на наши сънародници. Дори да не се вслушат в моите думи, надявам се поне да се вслушат в думите на философа и писател Ален де Ботон, който в книгата си The News: A User’s Manual („Новините: ръководство на потребителя“) пише:

Новинарските медии имат за задача не само всекидневно да ни напомнят за най-големите недостатъци на обществото, но също – понякога – да развиват и да насочват капацитета ни за гордост, издръжливост и надежда. Националният упадък може да бъде ускорен не само или основно от сантиментален оптимизъм, но и от форма на клинична депресия, причинена от медиите […] Наред с обичайния си фокус върху катастрофи и злини, новинарските медии би трябвало понякога да изпълняват критичната функция да дестилират и да концентрират малко от надеждата, от която се нуждае една нация, за да премине през трудностите, пред които е изправена.