Директорката на Градската художествена галерия във Варна Пламена Димитрова- Рачева за художника Борис Георгиев, роден преди 130 години, за историята на сградата, в която се намира галерията, и за мястото на съвременното изкуство в нея.
Изложба, посветена на 130-годишнината от рождението на Борис Георгиев (1888–1962), е подредена във Варненската градска галерия, която носи името на художника. Освен творби от фондовете на Националната и на Варненската галерия, са включени и произведения от колекциите на Светлин Русев, Венцислав Кадиев, Димитър Инджов, както и богат документален фонд от Централния държавен архив–София, личния архив на Вирджиния Джакомети и частни архиви.
Събраните от колекционерите творби са от периода на обучението на Борис Георгиев в Баварската художествена академия в Мюнхен и от годините в Трентинските Алпи. Сред тях са портрети на негови състуденти и преподаватели, както и портрети на самия Борис Георгиев. Най-голям интерес сред рисунките предизвиква серията гротескови портрети, непознати до този момент на изследователите. За първи път пред българска публика се показва рисунката, по която е създадено произведението „Вечният път“, заемащо централно място в мистичното творчество на художника от Варна. Изложбата може да бъде разгледана до 30 юни.
Публикуваме част от разговора на Зелма Алмалех и Стефан Джамбазов с Пламена Рачева, директорка на Градската художествена галерия във Варна и изследователка на творчеството на Борис Георгиев.
„Варненската галерия има привилегията да се намира в сграда с дълга история. Сграда, която е проектирана за гимназия, с пространства в неоготически стил. Те придават много интересна атмосфера, подходяща за излагане на изкуство. Самото преустройство е направено доста добре, като изключим някои неща, които, надявам се, ще успеем да въведем – транспортен асансьор, достъпност на етажите. Сградата е магична и с нещо друго, освен с прекрасното си архитектурно решение, на третия етаж има подпокривно пространство с уникална акустика. Неслучайно е избрано за традиционния музикален фестивал „Варненско лято“. Там се провеждат някои от спектаклите на Международния театрален фестивал, на Майския хоров конкурс и много други концерти. Гостували са изключително много светила в музиката. За нас това пространство е важно, защото в него съвременното изкуство се адаптира изключително добре като експозиция. Самите греди, които образуват ниши, това разчупено пространство в една голяма зала с два ръкава дават възможност на зрителя да се движи в различни проекции спрямо това, което гледа. Това пространство е уникално, може би е най-доброто сред българските галерии.
През 1988 г. сградата става Градска галерия. От 1982 до 1986 г. продължава документацията по реконструкцията ѝ. Била е подготвяна за музей на социалистическата история, но през 1986 г. решават, че това пространство е изключително ценно и трябва да се преустрои за художествен музей. Тогава художественият музей от РИМ се мести в тази сграда. Докато е била мъжка гимназия (построена е 1884–86 г.), в нея са учили много от българските художници, сред тях е Александър Мутафов (1879–1957). Във Варна е имало девическа и мъжка гимназия, впоследствие те се сливат в общообразователно училище. Тогава мъжката гимназия става техникум за медицински сестри, преди да се реши, че трябва да се превърне в един от културните центрове на Варна. Историята на самата мъжка гимназия е много интересна, ние събираме документи и ще ги публикуваме в издание за историята на нашата галерия“, уточнява Пламена Рачева.
Проектът на сградата е предоставен от Дирекцията на строежите през 1884 г. Същата година Генчо Кънев е поканен да се заеме със строителството и той успешно завършва сградата само за две години (1884–86). Според проф. Никола Мавродинов автор на проекта е шведският архитект Брокс, който по това време работи в Разград. Възможно е той да е дело на чешкият архитект Купка, който строи във Варна, или на италианския архитект Валентино. Според арх. Маргарита Коева и арх. Никола Тулешков, автор на сградата е австрийският архитект Фридрих Грюнангер, по чийто проект е и Княжевският дворец в София.
Тази година се навършват 130 години от рождението на Борис Георгиев. От 1999 г. Варненската галерия носи неговото име. Тук е била и една от неговите първи изложби във Варна.
„Борис Георгиев е много специално име за Варна, този художник надскача мисията си на художник. Той има много голяма роля сред интелектуалния и политически елит на ХХ век. Отделно от това има своя принос в историята на българското изкуство. Той е художник – космополит, ценен изключително много в Италия, в Индия, където е пребивавал пет години по покана на Рабиндранат Тагор. Оставил ни е портретна галерия, от която можем да си дадем ясна представа кои са били неговите „духовни братя“, както той ги е наричал. Неговите духовни приятели са Алберт Айнщайн, с когото е в кореспонденция, след като рисува негови портрети и портрети на семейството му; Рабиндранат Тагор; кардинал Мери дел Вал, чийто портрет е в библиотеката във Ватикана от 1937 г. За него Борис Георгиев получава най-голямото отличие за изкуство – Ордена на короната на Италия, връчен му във Ватикана. Може много да се говори за Борис Георгиев, особено тук, във Варна, където е домът, в който се родил. Тази година там ще бъде поставена паметна плоча.“
Пламена Рачева разказва и за проявите в юбилейната година. На 9 май във Варненската галерия бе открита юбилейна изложба. За пръв път са показани картини на Борис Георгиев, рисунки и графики от колекцията на Националната галерия.
„Тези творби не са известни на варненската публика, на варненските ценители на изкуството. Към творбите, които получаваме от Националната галерия, прибавяме и тези на известния пловдивски колекционер Димитър Инджов, в чиято колекция има уникални произведения на художника, за пръв път показвани пред публика. Представяме и много документи от личните архиви на художника. Те са дигитализирани и предоставени от Държавна агенция „Архиви“. Изложбата е с познавателен характер и представлява изследователски принос, защото изкуството на Борис Георгиев постепенно в годините попълва своя спектър. Ние все повече опознаваме мащабите на неговия талант. Съорганизатори на изложбата, а също така и на следващата изложба, която ще бъде открита в ДА „Архиви“ в София на 10 октомври т.г., са Националната галерия, колекция „Инджов“, ДА „Архиви“, а най-важното е, че привличаме и частни колекционери, за да покажем неизвестни и малко известни произведения на Борис Георгиев.
В дните между 26 и 28 октомври във Варна ще се проведе научна конференция, която ще представи проучвания на български изследователи от областта на историята, културата, философията, архивистиката, документалистиката. Идеята е да имаме видеовръзка, за да участват и тези, които не могат да присъстват, и да се получи дискусия. Подготвили сме писма до различни културни институции и университети в България и в чужбина – там, където съществуват архиви за Борис Георгиев – във Ватикана, във Венеция (художникът е участвал във Венецианското биенале – б.р.), Бергамо, Принстън, където е музеят на Алберт Айнщайн. Искаме да видим писмата на Борис Георгиев до Айнщайн.
Обръщаме се към изследователи от Русия, тъй като Борис Георгиев е учил в Художественото училище в Одеса и в Санкт Петербург, където посещава Народния университет на Николай Рьорих, както и в академиите в Петербург и Мюнхен, където е учил при професорите Анджело Янг и Петер фон Халм. За нас е важно да видим какви сведения, памет и признание за делото на патрона на нашата галерия са останали в международен аспект. Ще потърсим и в Бразилия, в Сао Паулу, където е живял четири години. Надявам се, че изследванията и съобщенията от различните държави ще бъдат много ценен принос в нашата история на изкуството.“
Пламена Рачева проучва личността на Борис Георгиев не само като изкуствовед, но и като експерт в изследването на архивите на хора на изкуството. Докато работеше в ДА „Архиви“, успя заедно с колегите си да възстанови и покаже на публиката творчеството на забележителната българска художничка, Бистра Винарова (1890–1977), съпруга на публициста, дипломат и общественик Симеон Радев (1879–1967).
„Борис Георгиев е много интересна личност, бил е полиглот – владеел 12 езика, преди да отиде в Индия, изучава хинди, писмено и говоримо. Той е извисен духовно човек, повече идеалист, свързан с висшите идеали на човечеството, и затова са го смятали и за окултист. Ние можем да открием духовното му родство с Николай Райнов, с Васил Стоилов. Те са му близки приятели. Както и Борис Христов, който е написал трогателно слово по повод кончината на Борис Георгиев и го е прочел по Би Би Си. Всичко това съм публикувала в две книги с архиви за Борис Георгиев и едно прекрасно албумно издание, дело на „Кибеа“. В него съм се постарала не само изкуствоведски, но и исторически да изложа фактологията.
Борис Георгиев е гледал на изкуството като на мисия. Самият той е имал много ясна концепция за това, което представя като изкуство. Всяка негова изложба е съпроводена с лекции, с печатни материали. В спомените си Асен Василиев пише за изложбата на Борис Георгиев в НХА, където той за пръв път показва изкуството си след Първата световна война. Това е изложба, която той всеки ден нарежда в залата. Всяка вечер събира своите творби и ги отнася със себе си. През целия си живот той има апостолска мисия, за него изкуството е като религията – духовна практика. Той смята, че това е в същината на изкуството, че то е не толкова отражение на нещата от живота, колкото въздейства върху душата и сетивата на човека, за да се почувства той пренесен в друг свят, в който хармонията надделява над всичко останало. Борис Георгиев е близък до художниците на Италианския ренесанс. Нещо, което неговите изследователи казват още през 1928 г., когато прави изложбата си в Берлин и Айнщайн я открива, още тогава той търси един друг път в изкуството. По времето, когато всички модернизми са активирали съзнанието, естетиката, разбирането за изкуство, Борис Георгиев тръгва срещу тях, за да запази истинската същност на изкуството – такава, каквато е била от древността през Ренесанса. Доколко успява – ние не можем да бъдем негови съдници, защото изкуството му стои над обичайния вкус на хората. Неговото изкуство носи една философия, носи съвършена форма, носи вътрешна хармония, за която човек трябва да бъде подготвен, да бъде образован, за да извърви този път и да стигне до същината.“
С Пламена Рачева разговаряме и за постоянната експозиция на галерията, в която има зала с картини на Борис Георгиев. Гордост на Варненската галерия са картините на холандски майстори от XVII век, спасени навремето от една чистачка, която сигнализирала, че войници от Съветската армия, разквартирувани в къщата на фамилия Станчови, искат да ги използват за подпалки заради рамките… През 1952 г. картините постъпват в отдел „Чуждестранно изкуство“ към постоянната експозиция на Варненската градска галерия. Портретите са били в критично състояние и благодарение на инициативата на художника Янко Маринов, секретар на групата на варненските художници, са реставрирани в Националната художествена академия. Оттогава са в постоянната експозиция на галерията.
Връщаме се в прекрасното пространство под покрива, където са изложени мащабни творби и инсталации на ярки представители на българското съвременно изкуство. „Съвременното изкуство е изключително важно. То трябва да бъде показано по най-уважителен начин… Изкуството не е сетивното възприятие. Изкуството е познание, то се учи, както абсолютно всичко останало, както се учим да четем“, категорична е Пламена Рачева. И продължава: „Изкуството трябва да се учи. Когато изкуството се учи, то става начин, по който човек може да общува с някой творец, без да го вижда, без да говори с него. Той може да влезе в диалог с една картина, ако има познанието. Затова съвременното изкуство, което не е само изкуство на картината, а е много по-сложно, в най-различни конвенционални и неконвенционални форми, трябва да бъде така представено, че да стане част от живота на хората. За това трябва да се работи с публиката още от детската ѝ възраст. В галерията имаме детска школа, тук идват и възпитаници на една детска градина. Децата са тези, които трябва да влязат в храма на изкуството, за да могат да поемат от тази духовна енергия. Те много добре разбират със сетивата си истинските работи.“
„Съвременното изкуство трябва още по-видимо да присъства в галериите. Не може в една галерия, която има задачата да покаже в хронология развитието на изкуството, да има прекъсване. Много от авторите, които са работили след 90-те години на ХХ век, отсъстват от колекциите, защото галериите не са имали възможност да правят откупки. Не са имали бюджет за това. Ние успяхме да направим един форум за съвременно изкуство. Миналата година беше неговото първо издание. Тази година предстои второто. Каним художници, които имат най-ярки творчески изяви от 90-те години до наши дни. Те са художниците на новото време, на новите процеси в изкуството. Те трябва да присъстват в галерията“, убедена Пламена Рачева.
Текстът е част от публикация на сайта Въпреки.
