Разговор на Даниела Радева с Константин Костов след първата изложба на групата млади живописци Answer 51 в галерия „Юзина” в София, която продължава до 31 юли, 2016 г. В нея участват: Константин Костов, Яна Стойчева, Трепка Петкова, Мирослав Миронов, Марта Райхел, Дина Стоева, Мая Стойкова и Тина Хамзе.
ДР: Как е по-правилно да се каже – че ти си основател на групата Answer 51, или си идеолог, или главатар?
KK: Бих определил себе си по-скоро като провокатор на цялата случка. Макар „главатар“ да ми напомня много на „Али Баба и 40-те разбойници“ и много да ми допада. Ние обаче си нямаме вълшебни думи да отварят скрити процепи в скалите. Но освен с провокативните си функции, може би съм най-опитният (старшият) в цялата глутница. С радост споделям с останалите членове в групата. Така всички успяваме да изравним нивото в скачените съдове и да подновим смислите в нашата си професия.
Какво означава Answer 51?
Идеята за името се роди от една закачка с романа на Дъглас Адамс: „Пътеводител на галактическия стопаджия“, в който Адамс ни разказва за построяването на свръхкомпютър от напреднала цивилизация. Този компютър бил построен, за да може да отговори на великия въпрос: „Какъв е отговорът за смисъла на вселената, живота и всичко?“. Съответно на този свръхкомпютър му били необходими около милион и половина години, за да успее да отговори, като накрая почти разочаровал своите създатели, отговаряйки: „42!“. Подобен на този отговор решихме да бъде и нашият, но в случая „51“ – номерът на ателието по живопис в Националната художествена академия, в което всички ние се срещнахме, опознахме, харесахме, а сега работим заедно с удоволствие. Ако обаче на зрителя му е необходимо да разбере на какво е отговор нашият, то апелираме за търпение, тъй като въпросите тепърва предстоят с всяка наша изложба.
Имате ли стейтмънт?
Може би името на групата, за което разказах по-горе, е нашата позиция. „Стейтмънт“, или изказване, предлагаме чрез картините си – всеки автор индивидуално и категорично застава зад посоката на решенията си в изложбата ни We never think of the future – it comes soon enough (Никога не мислим за бъдещето. То идва достатъчно бързо). Избягваме обаче да определяме манифест или „стейтмънт“, защото ми се струва, че на публиката ще й е ужасно скучно, ако знае какво да очаква и просто идва на изложбата ни, за да провери дали сме го изпълнили.
Посочете една любима банда от историята на изкуството.
Beatles.
Как се справяте с творческите засечки?
С „творчески засечки“ не сме имали проблеми, но някои „отсечки“ бяха по-дълги от обикновено, за което мога да кажа, че сме благодарни.
Имате ли куратор?
Да, аз изпълнявам тази „длъжност“.
Това първата ви изложба ли беше?
Изложбата се роди като идея, след като бяхме поставили пред себе си предизвикателството да направим нашите картини. В групата едно от събиращите звена е разговорът за изкуство, разговорът за раждането на картини. Съответно в процеса на нашите срещи се зароди и посоката, в която потеглихме с първата ни изложба със заглавие We never think of the future – it comes soon enough. Името е перифраза на оригиналния афоризъм на Алберт Айнщайн, като ние поставяме абсурдността на скритите смисли в него, прекроена от погледа на всеки млад автор – „Определено мисля за бъдещето, но искам да живея в настоящето“. В изложбата можете да видите две посоки, към които са се насочили авторите от група Answer 51: едната като разглеждане на личното бъдеще в контекста на съвременността и решаването на проблемите на съвременния човек, а другата – какво очаква всички ни и мислим ли достатъчно бързо за него. Картините в изложбата не са отговори на подобни въпроси, а бих казал, предусещания, поставящи много повече въпроси.
А за миналото мислите ли? Взехте ли си изпитите по история на изкуството?
„След милион и половина години: „42“ или „51“.“
Как ще предпазите групата от разпадане? Имате ли стратегия?
Светът е настръхнал от постоянните си стратегии за едно или друго, а защо не и от собственото си разпадане (или очакване на такова). Мисля, че по този начин губи своя чар – удоволствието от случването. Това, което ни събра като група Answer 51, беше желанието ни да продължаваме да правим картини (разбира се, не самоцелно, а като естествена нужда на художника). Събирането като „отговор“ на обстоятелствата, възпрепятстващи тези нужди. Така и групата подсказва, че можете да очаквате съвсем скоро следващия ни проект.
