Почти в края на изпълнената с важни юбилейни годишнини 2024 в София се състоя петият „ТрансАрт“ фестивал за съвременна музика, плод на няколкогодишни усилия и резултат от постоянно провеждана линия на организаторите от „Ориндж фактори“ за представяне на произведения, принадлежащи към така наречения музикален авангард и различни експериментални музикални течения, намерили израз в творби за пиано и за пиано и мултимедия. Първият едноименен фестивал се провежда през декември в далечната 2008 г. със събития от различни изкуства. Следващите издания не спазват строга периодичност – състоят се през 2010, 2016 и 2018 г. в София, експонирайки „събрания през съответните периоди натрупан музикален опит и необходимост от неговото споделяне“, както посочва Анжела Тошева в подробната и високо информативна програма.
Трите фестивални дни – 26, 27 и 29 ноември, предложиха разнообразни концерти в три различни столични концертни пространства, подходящо подбрани в съответствие с характера на представената музика. Едно от обединяващите определения за фестивала би било „почит“ – почит към българския музикален авангард и някои от най-ярките му представители – тази година с кръгли годишнини от тяхното рождение: Константин Илиев (100 години), Иван Спасов (90 години), Васил Казанджиев (90 години) и Александър Кандов (75 години); почит към основателя на международния композиторски конкурс „Марин Големинов“, чието първо издание се провежда също през 2008 г. именно в рамките на първия „ТрансАрт“ фестивал – Михаил Големинов (вече и неговото име е добавено в заглавието на конкурса), както и към неговия баща – доайена Марин Големинов; уважение към председателя и членовете на журито на конкурса (които лично присъстваха на концертите) с представяне и на техни произведения.
Концептуалната програма на първия концерт, „Български клавирен авангард“, състоял се в Голямата зала на Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ на 26 ноември – рецитал на Анжела Тошева и Иван Керековски, предизвика голям интерес сред професионална и любителска аудитория. Съставена бе от творби на български авангардисти, чиито юбилеи се отбелязват през настоящата година, Константин Илиев, Иван Спасов, Васил Казанджиев.
Анжела Тошева е пианистка с подчертан афинитет и сериозен опит в интерпретацията на съвременна музика. С много отдаденост, вещина, завидно клавирно майсторство и пределна концентрация тя представи внимателно подбраните в откриващия фестивала концерт произведения, откроявайки спецификата на различните стилове на авторите: Пет пиеси за напреднали пианисти (1972) от Константин Илиев, първата част на „Изкуството на серията“ (1970) от Иван Спасов, първото изпълнение на „Нощни пеперуди II“ (1993) от Александър Кандов.
Като акцент в програмата, своеобразен смислов и емоционален център, се открои ранна творба на Михаил Големинов – едночастната „Сонатина“, създадена през 1983 г. Тогава композиторът е още студент и получава ласкава оценка след първото ѝ изпълнение. Прокарвайки мост през годините, Анжела Тошева възкреси този опус на „дръзновението и високите цели, които вечно търсещият, непокорен 27-годишен млад човек си е поставил, вървейки по своя път, безкрайно щастлив от намирането на своя собствен инструмент – пианото, след доста дълго занимаване с цигулка, работещ денонощно в стремежа си да овладее техниката на писане на Шьонберг, Щокхаузен, Веберн, Берг, а на върха на тази собствена пирамида от кумири – Скрябин“.
Специално събитие беше световната премиера на „Фантазия“ за пиано на четири ръце (2024) от Васил Казанджиев, посветена на Анжела Тошева и Иван Керековски, които я изпълниха безупречно, с вкус, постигайки характерната за зрелия стил на автора „максимална ефективност на минималистичния език, изграден като че ли само от срички“. Изключително поетично е определението на Анжела Тошева за новата творба: „Недвусмислен образец, в който сякаш се играе на стъклени перли – те се докосват леко и това поражда ситуация, която довежда до следващата, и така, динамиката на тази паяжина напомня неразрешим ребус, който някой с лекота, без усилие и дори с лека усмивка разрешава“. Именно такова усещане за лекота и пределна простота витаеше след последния акорд.
Безспорно постижение беше и включването в програмата на „Прелюд“ за соло пиано (1991) от Боян Воденичаров – една от малкото му записани с нотен текст композиции. Съвсем заслужено творбата и великолепното ѝ изпълнение предизвикаха интереса на публиката и се радваха на продължителни аплодисменти.
А бисът, който Анжела Тошева и Иван Керековски бяха подготвили за финал – Баховият Хорал BWV 656 O Lamm Gottes Unschuldig (О, Агнец Божий невинен) в транскрипцията за четири ръце на Дьорд Куртаг, прозвуча възвисяващо и с особена символика.
В необичайна, но много подходяща локация се проведе вторият концерт, „Звуков конфликт“ – музикална графика за пиано, електроника, лайф електроника и видео, в най-голяма степен обуславящ заглавието на фестивала „ТрансАрт“. Събрал за първи път двама колоси на клавирното изкуство, които не се нуждаят от представяне – Боян Воденичаров и Антони Дончев, концертът на 27 ноември предложи феерия от звуци и картини, органично свързани в единно цяло. В този аудио-визуален пърформанс пианистите с особената лекота, присъща на големите майстори, изпълниха премиерно творбата „Звуков конфликт“ (2021) на Михаил Големинов, чиято партитура съчетава черно-бели графики с условно написани ноти без указания на точни височини, с цветни изображения, превръщайки се в съавтори на композитора. Музикалната графика, зародена в началото на втората половина на миналия век, предоставя на изпълнителя неограничени възможности за неизчерпаемо количество варианти. Самият Михаил Големинов подчертава, че представляваща „естествена реакция на самите творци към формите на претоварената нотация на музиката“, музикалната графика има „амбицията да постигне няколко неща, като най-същественото от тях е именно възвръщането на спонтанността на изпълнителя, в контекста на непосредствена връзка с графичния елемент, който от нещо застрашително и ограничаващо се превръща в извор на вдъхновение и многопосочна асоциативност, освободена от каноните на писмото и тесните рамки на интерпретацията му“.
Нещо магично, извънреално имаше в свиренето на двамата гениални пианисти, показали изключителен импровизаторски талант, тънък усет към сложната материя на музикалната графика, съвършен ансамбъл и не на последно място – безукорна техника. Създадоха усещане за съвършенство и вълшебство, подпомогнато от специфичната атмосфера на „София лайф клуб“ в Националния дворец на културата – подходящо осветление, светлосенки, синтез между клавирния и електронния звук и мултимедийните изображения на Михаил Големинов. Краткото 50-минутно изпълнение на двамата виртуози, включващо още три по-ранни пиеси за два рояла, създадени от Михаил Големинов през 2001 г., изградени от свободно избираеми модели: „Долината на илюзиите“, „Замразено лицемерие“ и „Лабиринтът на бълнуванията“ (прозвучали заедно за първи път), ситуира извън времето и пространството многобройната, притаила дъх публика, готова да слуша още и още…
Последният концерт, състоял се на 29 ноември в Първо студио на Българското национално радио, представи резултатите от проведеното в края на 2023 г. четвърто издание на Международния конкурс по композиция „Марин Големинов – Михаил Големинов“, организирано от „Ориндж фактори“. Създаден през 2007 г. по идея на най-малкия син на бележития български творец, конкурсът вече е посветен на паметта на двамата – бащата и сина. Творческото състезание се радва на сериозен интерес – участниците са 68 от над 20 държави на различни континенти, сред които Италия, Испания, Португалия, Германия, Полша, Румъния, Турция, Япония, Китай, Южна Корея, САЩ, Куба, Израел, България. Представените от тях произведения за различни солови инструменти със или без електроника внимателно са анализирани и оценени по различни критерии от тричленно жури, съставено от авторитетни музиканти (председател: композиторът Александър Кандов и членове: композиторът Фъргъс Джонстън (Ирландия) и пианистът Иван Керековски). Опусите на творците от различни националности и на различна възраст дават реална представа за динамичните процеси в съвременната музика в световен мащаб, показват и мястото на българското композиторско творчество. Именно това подчерта в кратките си встъпителни думи Анжела Тошева: „За нас е от особено значение фактът, че чрез подобен форум много чуждестранни музиканти научават за България, за нашата музика, за живота тук, за съвременното музикално изкуство, за това кои сме ние, как разбираме света, как споделяме днешната ни действителност, кое е ценно за нас“.
Носител на Голямата награда (единствената с финансов еквивалент) е Фабио Шикотио от Португалия, удостоен за творбата си „Изковани връзки“ за бас кларинет и електроника (2023), майсторски представена от Кристиян Калоянов. Наградите на останалите лауреати са изпълнения на отличените им произведения именно на този концерт – от утвърдени български и чуждестранни инструменталисти с богат опит в интерпретацията на съвременна музика.
Разнообразната програма, предоставяща поглед върху актуалните тенденции в музикалното творчество с най-новите композиторски открития, беше добре балансирана откъм творчески подходи, темброви съчетания (соло пиано, соло кларинет, пиано и кларинет, виолончело и електроника, флейта и електроника, баскларинет и електроника и други) и със специално внимание към творците, на които е посветен конкурсът. Знаковият Четвърти струнен квартет „Микроквартет“ (1967) от Марин Големинов – един от най-често изпълняваните му опуси, сега прозвуча в сполучливата интерпретация на струнен квартет „Фрош“. Негина Стоянова – цигулка, Петя Димитрова – цигулка, Мария Вълчанова – виола, и Теодора Атанасова – виолончело, уверено и вдъхновено изпълниха виртуозната, новаторска не само за времето си творба, отличаваща се с пределна лаконичност и концентрация на изразните средства. „В памет на Михаил Големинов/На Росен“ за кларинет и пиано (2023) е произведението, което Фъргъс Джонстън (член на журито на конкурса) посвещава на своя приятел и съмишленик след неговата кончина. Тази пиеса, вече представена на Фестивала на съвременната музика „Мишовите звукови пейзажи“, състоял се през лятото на 2023 г. в село Антон, получи софийската си премиера в превъзходното изпълнение на Росен Идеалов и Анжела Тошева, които с изящество и финес пресъздадоха искрената емоция на автора.
Изключително силно въздействащ беше португалският гост Мигел Роша, който с много майсторство и артистизъм изсвири „Сингулярност“ за виолончело и електроника (2019) от сънародника си Жоао Педро Оливейра – композитор със сериозно международно признание, понастоящем установен в САЩ.
Искам специално да откроя изпълнителската изява на пианиста Иван Керековски, който убедително защити композиционния замисъл на Матиас Хутер от Германия, специален гост на концерта, в отличената от журито негова Соната за пиано № 5 оп. 57 – творба със сложна клавирна фактура, поставяща сериозни интерпретаторски предизвикателства.
Сред селектираните произведения бяха и Пет пиеси за пиано (2022) на съвсем младия южнокорейски композитор Джесонг Джона Хан в прецизното изпълнение на Анжела Тошева, Cla“ri”-Obscur за соло кларинет на японския композитор Кейсуке Йокота (също лично присъствал на концерта), артистично представен от Росен Идеалов, ефектната пиеса „Потъване. Надолу“ за флейта и електроника от Емре Ченер от Турция, чудесно изсвирена от Мартин Павлов. Прозвуча и световната премиера на председателя на журито на конкурса Александър Кандов „Поток“ за соло пиано (2023), поднесена от Анжела Тошева.
Огромна творческа, но и физическа енергия е необходима за замисъла, подготовката и реализацията на подобно фестивално събитие. В това отношение пианистката Анжела Тошева буди възхищение и заслужава специални адмирации, защото освен активен изпълнител, тя е зареждащ и увличащ с неизчерпаемата си енергия организатор и гостоприемен домакин. „ТрансАрт“ е резултат от многогодишни натрупвания и опит в реализацията на многобройни проекти от Експерименталния център за музикално творчество, изпълнителство, издателска дейност и образование „Ориндж Фактори психоакустични изкуства“. Резултатът е повече от удовлетворителен – фестивал за съвременна музика, който запълва сериозна празнота в концертния живот, осъществен с пределна отдаденост и ясна визия за очакваните постижения.
Диана Данова-Дамянова е главен асистент в сектор „Музика“ на Института за изследване на изкуствата при Българската академия на науките. В сферата на изследователските ѝ интереси са съвременните музикални фестивали, съхранението на културното наследство, българската музикална история.
