2
2040

По следите на едно разследване

Всеки човек, който живее на земята, оставя след себе си материални следи. Толкова повече не може да не ги е оставил Някой, който е оказал най-голямото влияние върху историята на човечеството.

Преди няколко месеца Фондация „Комунитас“ издаде на български език богато илюстрираната книга „Свидетели на тайната. Разследване на Христовите реликви“ на полския журналист Гжегож Гурни и фотографа Януш Рошикон. Книгата е резултат от десетки пътувания, стотици разговори, хиляди снимки и документи. Тя е пътуване във времето (от Христовата епоха до днес) и в пространството (от Светата земя до Испания). Тя е откриване как съвременните учени стигат до същите изводи като поклонниците от векове насам. Изданието представлява двугодишен труд и пътуване по стъпките на десетки реликви, пръснати по цял свят и срещи с научни екипи, които чрез новите технологии, разкриват тайните на свещените предмети, върху които са намерени материалните следи на Иисус Христос. Изданието бе представено в края на октомври в клуб „Християнство и култура” в Червената къща в София с участието на Гжегош Гурни, преводачката Вяра Малджиева и главния редактор на Портал „Култура“ Тони Николов. Предлагаме ви част от изказването на автора и неговия разговор с публиката.

Гжегож Гурни: Работих върху тази книга две години. Мои пътеводители в търсенията бяха учените – най-вече представители на точните науки. Неслучайно подзаглавието на книгата е „Разследване на Христовите реликви“ – обикновено разследване се прави, когато има някакво престъпление. В този случай наистина е имало престъпление, става дума за убийството на Иисус от Назарет в Йерусалим преди 2000 години. След всяко убийство остават материални следи, в криминалното разследване това се нарича Corpus delicti. Днес съществуват екипи от специалисти, които са в състояние да реконструират цялото престъпление, да възстановят всичко случило се и да намерят престъпника въз основа на оставените малки следи – ДНК, малки прашинки, някакви дребни остатъци. В наше време съществуват множество такива екипи от учени, които са разкрили не едно престъпление. Аз обаче разказвам за учени, които разследват Христовите реликви. Срещнах се с голяма част от тези учени. Бях в испанския град Валенсия, където е създаден Център по синдонология, тоест за изследване на Торинската плащеница. Синдонологията е нов дял от науката, който първоначално се е занимавал с изследване само на плащеницата (названието идва от гръцката дума sindon – плащеница), а след това обект на изследванията стават и останалите Христови реликви. Например в Мадрид живее лекарят Хорхе Бланко, специалист по съдебна медицина. Въз основа на неговите разследвания са ракрити много от извършителите на терористичните актове на баската организация ЕТА. Поради тази причина от сепаратистката организация му издават смъртна присъда и той попада на първо място в списъка на онези, които терористите искат да екзекутират. Полицията му препоръчва да се махне от Мадрид и да отиде някъде в провинцията. Така той заминава в едно село близо до Валенсия, където се среща със специалистите от Центъра по синдонология. Там го убеждават да изследва т. нар. Сударион от Овнедо – реликва, смятана за една от погребалните повивки на Христос. Той събира екип от 40 учени, именити специалисти в най-различни области. След Торинската плащеница това е най-подробно изследваната Христова реликва. Учените доказват нейната автентичност.

Друг такъв екип от учени работи в Торино. Там се срещнах с проф. Пиерлуиджи Баима Болоне, който е професор по съдебна медицина и автор на множество книги и учебници. В резултат на неговите изследвания преди години е открит убиецът на италианския премиер Алдо Моро. Проф. Болоне е председател на Международната организация по синдонология в Торино, която пък е изследвала Торинската плащеница. Срещнах се също с американски учени, които са участвали в изследванията на Торинската плащеница и които работят за космическата лаборатория НАСА или за Националната лаборатория в Лос Аламос. Те са провели пълни изследвания на Торинската плащеница, автори са на 24 научни труда, публикувани в авторитетни международни научни издания, рецензирани от специалисти в същите области. Всички те твърдят, че Торинската плащеница е автентична.

Най-голямо впечатление обаче ми направи една среща в Париж, където през 2004 г. световноизвестният учен Жерар Люкот, който е професор по генетика, създава Института по молекулярна генетика. Люкот и екип от учени са изследвали Хитона от Аржантьой (реликва, съхранявана от векове в базиликата „Сен Дени“ в Аржантьой, за която се смята, че е хитонът на самия Иисус). По време на нашата среща проф. Люкот ми призна, че е невярващ човек, тоест той не е имал някаква религиозна мотивация, за да участва в тези изследвания. Бил е ръководен единствено от познавателната си страст, така характерна за хората на науката, стремящи се да открият истината. Изследванията на Люкот и неговите колеги доказват, че в случая действително става дума за дрехата, която Христос е носел по пътя към Голгота и за която римските войници са хвърляли жребий. Може да се каже, че преди векове пътищата на науката и религията са се разделили. Една от спорните теми между тях е отношението към реликвите. Днес виждаме, че пътищата на науката и религията отново се срещат. Науката вече борави с нови изследователски инструменти, благодарение на развитието на технологиите днес са възможни изследвания, които не са били достъпни за учените преди векове. И сега учените откриват, че това, което са описвали евангелистите, е истина. Например при анализа на Хитона от Аржантьой е установено, че дрехата е изцяло пропита с кръв, открити са множество еритроцити, тоест червени кръвни телца, прилепнали към влакната. Освен това в много групи еритроцити са намерени кристалчета урея, която е съставка на потта. Според проф. Люкот това означава, че притежателят на тази дреха е страдал от рядко срещано заболяване, наречено hematidrosis, при което човек се поти с кървава пот. Обикновено причина за това заболяване е екстремалното ниво на стрес, което предизвиква хистаминов шок в организма. Тази болест се проявява, когато човек има травматични преживявания, някакъв потресаващ страх. Американският патоморфолог доктор Фредерик Загъби, който е срещал такива случаи, твърди, че най-честа причина за това е страхът пред неизбежната смърт. За мен това бе доказателство, че Христос не си спестява нищо в страданието.

Тони Николов: Винаги сме се питали как иконописта и църковното изкуство пресъздават образа на Иисус Христос. В книгата си вие се позовавате на големия съвременен изкуствовед Ханс Белтинг, който казва, че трябва да има някаква праикона. Ако проследим иконописта на Изток и тази на Запад, ще видим, че има едно съвпадение при изобразяването на Христос, поне през първите векове. Вие твърдите, че Торинската плащеница е един вид сфумато, тя много трудно може да бъде видяна без специална гледна точка, неслучайно тя става проблем, когато бива фотографирана. Според вас тя е негатив, докато кърпата на Вероника или кърпата от Манопело е така да се каже позитив. Съвременната наука наслагва един върху друг тези два образа и се оказва, че те са един и същ образ, както и че става дума за една и съща кръвна група – АВ-. Редица изображения на художници като Чимабуе, Ян ван Ейк, Ел Греко, Рубльов, Рафаел са като че ли производни от този образ, образа на кърпата от Манопело. Така че този образ всъщност е основополагащ за иконографията на Иисус Христос.

Гжегож Гурни: Кърпата от Манопело е сравнително скоро открит феномен – към края на ХХ век – от немски изследователи. Макар че първо я открива една монахиня, която забелязва, че образът на кърпата много напомня образа от Торинската плащеница. Впоследствие, когато вече са използвани компютърни системи, които се използват в Скотланд Ярд за идентифициране на лица, се оказва, че двете лица имат 120 общи точки. Това компютърно наслагване на двата образа – от Манопело и от Торино – показва, че те са идентични, но единият е негатив, а другият е позитив. Върху Торинската плащеница очите са затворени и покрити с монети, а върху кърпата от Манопело очите са отворени. Това не е единствената особеност на кърпата от Манопело. Интересно е, че тя е изработена от висон, от т.нар. морска коприна. Това е най-скъпата тъкан в древността, а и днес, наричана е понякога тъкано злато. До ден-днешен има само едно място в света, където се изработват нишки от висон – малкия остров Сан Антиоко, който се намира близо до Сардиния. Когато правих филм за кърпата от Манопело, отидохме до този остров и направихме там подводни снимки. Нишките от висон се изработват от седеф, а за да се получи килограм висон трябва да се уловят 1000 миди. Същевременно това е най-тънката материя в света. Този плат пропуска светлината, а в зависимост от осветлението променя цвета си. Огнеупорен е като азбест и не се разтваря във вода. Устойчив е на действието на алкохол, етер, разредени киселини и алкални съединения. Върху тази материя не може нищо да се нарисува. Не съществуват тъкани от висон, върху които нещо да е било нарисувано. Причината е, че върху тъканта има отлагания от морска сол. Те придават специфичен блясък, а заедно с това правят невъзможно попиването на боята, в резултата на което тя тече по повърхността на висона като по седеф. Целият плат може да бъде боядисан в пурпурен цвят, но върху него не може да бъде нарисувано никакво изображение. А върху кърпата от Манопело се вижда образът на Христос и изследванията с инфрачервени и ултравиолетови лъчи под микроскоп доказват, че там няма никакви следи от багрила и бои. Загадката е как може да възникне този образ, след като тази тъкан не приема багрила и след като няма следи от багрила. На всичко отгоре образът е точен негатив на образа от Торинската плащеница. Учените, които изследват историята на Христовите изображения през вековете, констатират, че всички икони са създадени според определен канон. Тоест трябва да е съществувала някаква праикона, която е служела като образец. Оказва се, че кърпата от Манопело идеално отговаря на тези условия. В Манопело има музей, където се намират няколко десетки изображения на Христос от първите десет века на християнството. Върху тях е наложен образът от Манопело, който показва, че тези образи идеално съответстват на праиконата. Преди десетина година, когато немският учен Белтинг написа своята книга за праиконата, той призна, че такава праикона трябва да е съществувала, няма как да не е съществувала, обаче той самият не е в състояние да стигне до нея. Сега друг немски историк на изкуството – Хайнрих Пфайфер – публикувяа труд, в който доказва, че именно кърпата от Манопело е тази праикона.

Тони Николов: Какво се случва с Христовите реликви през първите векове? Вие пишете, че едва през IV век узнаваме нещо за тях. А преди това? Очевидно Христовите ученици са си предавали като светиня всички тези реликви, те са били крити и може би затова е толкова трудно да бъдат идентифицирани. След това знаем пътя – Византия, плячкосването на Константинопол от кръстоносците, след което всичко се разпръсва на най-различни места.

Гжегож Гурни: През първите три века християнството е преследвано. През това време нямаме никакви достоверни исторически сведения за реликвите. От една страна, християните са преследвани от римляните, от друга страна евреите ги смятат за вероотстъпници и за тях реликвите са доводи за идолопоклонство. Затова условието да се запази дадена реликва е да бъде пазена тайно. Може би именно това, че няма никакви свидетелства, означава, че те са били добре скрити. Всичко което можем да кажем за първите три века са само хипотези. Едва след Миланския едикт на Константин Велики, когато християнството излиза от катакомбите, се появяват първите исторически сведения за реликвите.

Тони Николов: И първата археоложка е всъщност св. Елена, която прави първите разкопки. Знае ли се какво е открито тогава?

Гжегож Гурни: Ако става дума за кръста, това също е много интересна история. Легендата говори, че св. Елена намира три кръста в една стара цистерна, разположена недалеч от Голгота – кръстовете на Христос и на двамата разбойници. Тя знае, че само един от тях е на Христос. Въпросът е въз основа на какво тя решава кой е Христовият кръст, след като те са идентични. Има обаче една подробност, която отличава Христовия кръст – надписът на дървена табелка с името на осъдения. Св. Елена разпознава Христовия кръст именно въз основа на този надпис. Както знаем той е написан на три езика. Елена разделя тази табелка на две части – едната остава в Йерусалим и когато през 614 г. персите плячкосват града, тази част от надписа пропада. Другата половина тя занася в своя дворец в Рим и когато умира, в завещанието си разпорежда този дворец да бъде превърнат в базилика. Така възниква базиликата „Светия кръст в Йерусалим“ и тази половина от надписа вече 17 века е там. През 2000 г. тя е подложена на научни изследвания – изследват я археолози, които доказват, че тя произлиза от времето и мястото, където е живял Христос. От друга страна, предмет на изследване става почеркът, начинът на изписване на буквите. Това изследване се прави от три различни групи учени, които работят в израелски университети – специалисти по древна палеография, специалисти по гръцки, латински и еврейски. Тези три екипа независимо един от друг констатират, че този начин на изписване е прилаган в началото на нашата ера в Палестина. Ако този надпис е автентичен, автентичен трябва да е кръстът, върху който той е бил закован.

Въпрос от публиката: Правени ли са ДНК-изследвания?

Гжегож Гурни: През 2002 г. един от учените, които са на аудиенция при папа Йоан Павел II, заявява, че е решен, изследвайки реликвите, да направи ДНК-анализ и да клонира Христос. Ватиканът се отнася много сериозно към тази декларация и оттогава достъпът до реликви, в които може да има следи от кръв, е сериозно ограничен. Достъп имат само учени, за които се знае, че няма да правят такива експерименти. Въз основа на тези изследвания, които са провеждани досега, е установена кръвната група – АВ-. Въз основа на хромозомните двойки се установява, че това е мъж. Тази кръвна група е най-често срещана в Близкия Изток и сред евреите.

Въпрос от публиката: Много положително тези реликви играят роля за култивиране на набожност, но ме смущава следното нещо, което чух: „Науката се среща отново с вярата“. Науката няма какво да се среща с вярата, защото науката борави с конкретните явления, а вярата се занимава с крайните сетнини на човека – началото, има ли край, какъв е смисълът, каква е целта на всичко. В проповедта на планината Спасителят казва: „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога“ (Мат.5:8). Това е решението на въпроса за човешката драма. Спасителят казва: „Който ме следва, няма да ходи в тъмнина“. А на друго място – „Който ме следва, но не носи кръста си, не е достоен за Мене“. Така че проблемът за вярата е основният проблем на човешкото битие. А науката си има друга област, тя е полезна, но това е друго. В тези неща, които споменах набързо, няма наука и не е и нужна. Ап. Павел казва, че Божият Дух свидетелствува на нашия дух, че духовните неща духовно се разбират. Става дума за любовта Божия и нашето възприемане на тази любов. Тука няма среща с науката, колкото и тя да е полезна. Вярата е абсолютното познание за абсолютните неща, достъпна е чрез сърцето, а сърцето, както казва Блез Паскал, има своите основания.

Гжегож Гурни: В своята енциклика „Вяра и разум“ папа Йоан Павел II пише, че вярата и разума са двете крила, които въздигат човека нагоре към познаването на Бога. Между тях няма противоречие, те се допълват. Християнството е вяра, която е вкоренена в историята, защото Иисус идва в света в един конкретен исторически момент. Христос става човек, а човекът може да бъде предмет на научни изследвания, историята може да бъде предмет на научни изследвания. И действително въз основа на тези изследвания можем да докажем историчността на Христос и истинността на евангелските описания, но разбира се никого не можем да принудим да вярва. Тези две сфери са близки една до друга, но вярата е тайна. При изследванията на Христовите реликви се случва и това, че някои учени се обръщат към вярата. Освен тази книга съм автор на книга, която е дълго интервю с еврейски учен Бари Шварц. Той започва да изследва Торинската плащеница като невярващ евреин. В резултат на научните изследвания той се обръща към вярата и става християнин. Такъв е неговият личен опит, за който говори самият той, твърдейки, че в неговия случай вярата се  е срещнала с науката. За мен е трудно да отричам това негово лично свидетелство, свидетелството на човек на науката, който твърди, че благодарение на тези изследвания се е приближил към вярата и е повярвал в Христос.

Как се отрази това разследване върху вашата вяра? 

В своята книга аз представям изследванията на тези реликви, които са или доказано автентични, или има вероятност, граничеща с увереност, че може да са автентични. Съществуват и реликви, за които стигнах до извода, че не са автентични и се отказах да пиша за тях. Когато става дума за вярата, трябва да кажем, че реликвите не са нужни. Действително това пътуване по следите на реликвите беше за мен нещо като духовно пътуване, а не само журналистическо разследване. Най-голямо впечатление ми направи изследването на Хитона от Аржантьой, тъй като открих, че съм крипто-монофизит. Монофизитството е ерес, според която божествената природа на Христос изцяло е доминирала и погълнала човешката Му природа. Когато размишлявах за Христовите страсти, аз имах съзнанието, че Той е Бог, че познава бъдещето, че знае какво го очаква, и си мислех, че би могъл да мине през всичко това без болка, би могъл да си спести много страдания. Откритието, че действително се е потил с кървава пот показва, че не си е спестил нищо, че е изпитвал почти животински страх. Да вземем следите от раните върху Торинската плащеница – има 70 прободни рани от тръните на венеца, който е бил поставен върху главата. Това място е силно инервирано и можем да си представим какви болки е предизвиквал този венец при всяко движение. Христос не си е спестил нищо, Той е стигнал до края. Можем да кажем, че науката потвърждава вероистините.

2 КОМЕНТАРИ