0
1422

Провокациите на една романтична комедия

Пиърс Броснан в главната роля? Може би става дума за някой бивш Джеймс Бонд? Или екшън? Не? А, да, напоследък той участваше в доста независими американски филми… Малко странни даже… Може би дори комедия? Не?! Европейски филм ли?! А, сигурно имате грешка!

Клишетата, особено в киното, са за това да бъдат опровергавани. Независимо защо датската режисьорка Сузане Биер е избрала ирландеца Пиърс Броснан за главната мъжка роля в новия си филм, ефектът е постигнат. „Трябва ти единствено любов” прикрива умело различни провокации под маската на романтичната комедия.

Датчанка, прехвърлила 40-те, се бори със здравословни проблеми, когато я връхлита изневярата на съпруга й. Объркана, Ида заминава сама за Соренто, където предстои сватбата на дъщеря й. А на летището се сблъсква с колата на бъдещия си сват, намусения вдовец Филип, който е нещо като работохолик. В Италия, разбира се, ги очаква взаимно опознаване и доста изненади…

Звучи твърде изтъркано, дори за комедия… И тук се намесва Сузане Биер, режисьорката на „След сватбата” и „Братя”, която откри Мадс Микелсен за световното кино (още през 2002 г., с „Обичам те завинаги”). Може да ви навява асоциации с Mamma Mia! – особено със средиземноморската идилия, може дори да разполага с Пиърс Броснан в ролята на романтично увлечение, но „Трябва ти единствено любов” е европейски филм, със сцени, ситуации и диалози, които напомнят повече за стила на Уди Алън, отколкото за „чик лит” направлението.

Самата Сузане Биер смята, че в Дания нейните филми са просто част от общия пейзаж, докато в останалата част от света те се възприемат като арт. Може пък по тази причина да отправя предизвикателството на „Трябва ти единствено любов” – я да ви видя сега: това изкуство ли е или комерс? В действителност всеки зрител има възможност за избор между две опции: да приеме историята едно към едно и да се наслаждава (според възможностите си) на една романтична, малко ъгловата, но все пак комедия или да се забавлява двойно, откривайки „7-те разлики” между привидността на сюжета и новото значение, което продобива всяко клише в контекста на една умишлено разпознаваема, но вътрешно иронизирана трагикомична реалност.

Заболяване като повод за преосмисляне на живота; съпруг, който не те забелязва; изневяра; градинска сватба в Италия; среща с непознат, започнала с кавга; млада любовница, тип „куха блондинка”; страстна зла съперница; страдащ вдовец, отдаден на работата си; съмнения в сексуалната идентичност… Трябват ли ви още детайли?

И все пак, тази романтична комедия определено не е като другите… След като заявява персонажите като архетипи, както би направила всяка уважаваща себе си комедия, „Трябва ти единствено любов” се заема да подсили психологическата плътност на образите. Без при това да злоупотребява или да подвежда очакванията на зрителите за определен тип сюжетен развой. И дори в миговете, когато се доближава до статута на карикатура, филмът удържа достойнството на персонажите. А диалозите са трезвомислещи и жлъчни, благодарение на черния хумор на сценариста Андерс Томас Йенсен.

Талантливата Трине Дирхолм е далеч от представата за „красива пренебрегната съпруга”. Моли Бликст Егелинд, в ролята на дъщерята Астрид, също не се вписва в статута на „сладка руса младоженка”, а червенокосата Бенедикте на Паприка Стийн сякаш директно е изскочила от филм на Алмодовар. Физическата им непривлекателност (поне на пръв поглед) е специфичен коз в ръцете на Сузане Биер, когато става дума за романтична комедия. Датската режисьорка винаги е имала тънък усет за избора на актьори, както и за работата с тях на снимачната площадка. Запитана как успява да създаде толкова автентични женски образи, тя споделя: „Главната героиня в този филм е вдъхновена от майка ми. Исках да поговорим за рака без сълзливост и с полъх на надежда. Със сценариста решихме, че е по-добре да се спрем на комедия, отколкото да направим непохватна драма.” Затова пък коментарът за избора на Пиърс Броснан е направо обезоръжаващ: „В началото на филма се срещаме с една жена, която сякаш е изгубила всичко. Току-що е приключила химиотерапията си и заболяването още не е отминало. Тя е фризьорка без коса, която се чувства осакатена. А съпругът й има любовна връзка с красива блондинка на възрастта на дъщеря им. Виждаме тази жена в един катастрофален момент от живота й. Е, как смятате, с кого си представя тя, че би могла да обърне нова страница или да преживее една последна авантюра преди края? Мъжът на мечтите й обезателно трябва да е като Джеймс Бонд –  човек с очарователна външност, но не, това не е достатъчно… Той трябва да е наистина страстен, силен и малко уязвим мъж.”

„Когато филмите са малко неразбираеми, те често се възприемат като шедьоври”, шегува се Сузане Биер, чиято предишна творба „В един по-добър свят” спечели Оскар и Златен глобус за най-добър чуждоезичен филм. „Братя” (2004) толкова се хареса на американската киноиндустрия, че възложиха на ирландеца Джим Шеридан да направи задокеанска версия (с Джейк Гиленхол, Натали Портман и Тоби Магуайър), а през 2007 г. самата Биер е поканена в САЩ от DreamWorks, за да снима „Всичко, което изгубихме” (с Хали Бери, Бенисио дел Торо и Дейвид Духовни).
Датската режисьорка мисли преди всичко за публиката, когато прави своите филми, и се радва на интереса, с който зрителите посрещат киноисториите й, но не смята, че даден сюжет трябва да се снима на английски само за да достигне по-широка международна аудитория. Ако историята и героите са интересни, това не е непременно гаранция за добър филм, но обратното е сигурна гаранция за провал.