Тези дни през медиите отново премина ужасяваща новина, свързана с „човешките сафарита“ в Сараево в началото на 90-те години. 30 години след войната в Босна прокуратурата в Милано е започнала разследване по разкритията на писателя и разследващ журналист Ецио Гавацени за участие на италиански граждани в платени стрелби срещу цивилни по време на 1425-дневната обсада на града от 1992 до 1996 г. Писателят е заявил, че ще подпомага следствието и полицията в доказване на неговите твърдения, че богати италианци са плащали по 70–80 хиляди паунда за отстрел на човек и още повече за отстрел на дете. Има данни за участие на петима италиански граждани в лова на хора, но е възможно стрелците да са били над 100. Босненската следствена служба също е обявила пълна подкрепа в разследването.
Събраните улики надминават нашата способност за възприятие. През време на четиригодишната обсада на Сараево е било организирано „развлечение“ за богати туристи от САЩ, Русия, Канада и Италия, които са плащали огромни суми на Армията на Република Сръбска, за да бъдат допуснати на снайперските позиции по хълмовете около града, откъдето да стрелят за удоволствие по живите мишени. „Снайперските сафарита“ са били маскирани като ловни пътувания на Балканите. Желаещите се събирали в Триест, оттам отивали в Белград, откъдето ескортирани от сръбски войски стигали до окупираните зони около Сараево. Там стреляли по хора. Всеки колкото си е платил. Най-атрактивно било, когато снайперистите стреляли по семейства – първо детето и когато към него се спускали всички, за да помагат, тогава по останалите членове на семейството.
Гавацени казва, че стимул да разследва по-задълбочено случая и да намери свидетели му е дал документалният филм „Сараевско сафари“ на словенския режисьор Миран Зупанич, който излиза по екраните през 2022 г., като режисьорът е прекарал няколко години преди това в търсене на хора, съгласни да свидетелстват пред камера за шокиращите събития. 75-минутният филм съдържа и много архивни кадри, заснети по време на войната. Режисьорът казва: „Първоначално не можех да повярвам, мислех, че това е градска легенда“.
Филмът „Сараевско сафари“ е вдъхновен от документалния роман на Харис Имамович „Ведран и пожарникарите“. Той е документален, защото се основава на свидетелства, фотографии, вестникарски статии, интервюта, а литературната част е начинът, по който авторът е използвал тези материали. Думите на десетките интервюирани пожарникари и членове на техните семейства са автентични. Методът напомня „Чернобилска молитва“ на белоруската писателка, носителка на Нобелова награда Светлана Алексиевич. Ведран е „виолончелистът на Сараево“ Ведран Смайлович, който е разказвал на автора по време на няколкото техни разговора. По време на обсадата той свири Адажио в сол минор на Албинони в продължение на двадесет и два дни на разрушения пазарен площад в Сараево в памет на убитите там от граната на минохвъргачка двадесет и двама души, чакащи на опашка за хляб. Свири и в руините на разрушени сгради и на погребения, често под заплахата от снайперисти.
По време на обсадата загиват 12 000 човека, от които 5400 цивилни. Убити са повече от 1600 деца. Всяко десето дете, убито в града, е било застреляно от снайперист.
Централната улица на града е наречена „Снайперска алея“. Тя свързва историческия център на града с индустриалната част. След като водопроводът е прекъснат, там е останал единственият източник на питейна вода в града. Булевардът е широк и открит и това създава удобство за снайперски огън от околните хълмове. На всички открити части с големи букви е изписано предупреждение „Pazi! Snajper“. Някои от тези предупредителни надписи стоят и до днес.
Словенският режисьор в свое интервю казва, че се опитва да изгради психологически профил на тези „туристи“. Гавацени казва, че те нямали политически или религиозни мотиви. „Имаме си работа с кървави луди… Това бяха богати хора, които отиваха там, за да се забавляват. Говорим за хора, които обичат оръжията и ходят на сафари в Африка. За такива хора стрелбата е като видеоигра, не ги интересува дали стрелят по животно, жена, старец или дете. Те знаят само езика на парите.“ Ние също се опитваме да си представим с по-голяма яснота тези хора. Ако изобщо можем да ги наречем така.
Пребогати, презадоволени, преотегчени от богатството, задоволеността и развлеченията си. Луксозни къщи на красиви места, свръхбързи коли, пътувания по цялата земя и още – почести, слава, обич – навярно купени, едва ли заслужени и истински. В тази голяма и банална картина нещо обаче липсва. Какво би могло да бъде то, мислех дни наред, защото този случай буквално ме вцепени. И когато тази неделя в църква се чете евангелската притча за безумния богаташ, сякаш неговият образ ме приближи до сараевските стрелци. Писала съм и друг път за притчата, но ще я повторя сбито. На един богат човек нивата много се обродила. И като нямал къде да събере плодовете, той си казал, че ще разруши старите житници и ще построи нови, по-големи. И тогава щял да каже на душата си – „душо, имаш много блага, приготвени за много години: почивай, яж, пий, весели се“. Знаем по-нататъшната печална съдба на този човек, знаем и поуките от нея. Но ми се струва, че липсващата част от душата на онези „туристи“ по хълмовете около Сараево се намира именно в тази нагласа на богаташа, наречен от Бога „безумник“ – почивай, яж, пий, весели се. В тези четири думички, наредени една до друга, се крие някакъв червей или къртица, нещо подземно, подмолно, невидимо на пръв поглед, което прояжда и унищожава мястото, на което се намира. Това лековато и лекомислено отношение към живота се превръща във воденичен камък на врата на „сараевския турист“, който се нуждае от все по-нови, по-неочаквани, по-екстремни, по-възбуждащи предизвикателства, които засмукват съзнанието му до крайна парализа. Нищо не му е интересно, всичко му е познато, всичко е изконсумирано. Но нали и всичко му е позволено. Единственото, което не е опитвал, е стрелба по човешка мишена. Но за разлика от емблематичния Расколников съвестта при „туристите“ едва ли проговаря. Емоционално изтощение, довело до крайно безразличие и цинизъм. Необратим бърнаут. Много преди съвременните психолози за това говори св. апостол Павел, като казва, че тези хора имат жигосана (прегоряла) съвест или са изгорени от своята съвест. Нравственото им инвалидизиране е до такава степен, че тази естествена част от човека – съвестта, липсва в тях. Дори има нещо повече от липса на съвест. На нейно място се е появило ново образувание, което не познаваме и нямаме име и дума за него. Нов израстък – като душевен тумор, който все още не знаем как да назовем.
След като случаят с човешките сафарита нашумя, се вдигна завесата и на политически скандал, свързан със сръбския президент Александър Вучич. В интервю за сръбския вестник „Дуга“ на 6 август 1994 г. той казва: „Когато започна войната в Босна, отидох в сръбско Сараево и се записах като доброволец. Не бях член на партията, просто отидох. Познавах някои приятели и затова отидох да браня сръбството. Прекарах известно време на Еврейското гробище“. Тогава той е 24-годишен амбициозен политик, а негов ментор е Воислав Шешел, основател и председател на националистическата Сръбска радикална партия. Наричат Шешел „идеологически и политически баща“ на Вучич. Докато Шешел е следствен пред трибунала в Хага, той потвърждава, че настоящият президент на Сърбия е бил доброволец на Еврейското гробище – една от позициите на стрелците по време на обсадата на Сараево.
От това време има видеозапис на Вучич с пушка в ръка. Днес той твърди, че кадрите били монтаж и това, което държи, не е пушка, а статив. Друг път казва, че било чадър. Подобни твърдения са повече от нелепи – защо той ще е с чадър или статив на бойната позиция в гората, където всички около него са с пушки в ръце!
Няма данни Вучич да е стрелял по жителите на Сараево. Но има видео как Вучич и Шешел се возят на джип „Тойота“, на чийто капак е прикрепен череп на убит босненец със синя каска на UNPROFOR върху него.
Вучич отрича всичко. Всички замесени със „Сараевското сафари“ също отричат. Те са богати хора с влияние. Както са плащали да стрелят, така сега плащат престъплението да се потули. С това се обяснява мълчанието по варварствата в Сараево. Не е сигурно и сега дали ще бъдат открити и наказани безумците.
Сараево е мултиетнически град с богата историческа, културна, религиозна и спортна традиция. По време на зимните олимпийски игри през 1984 г. населението му достига половин милион жители. След войната намалява наполовина. Раните не са зараснали до днес. Сараевското сафари е най-болезнената.
