Разговор на Йорданка Белева с д-р Красимира Колева, лектор по български език, литература и култура в Центъра по българистика при Държавния педагогически университет „Богдан Хмелницки“, Мелитопол, Украйна
Ще има ли академична година в Мелитопол и как се подготвяте за нея?
По традиция учебният процес за ученици и студенти в Украйна започва на 01.09. На този ден в страната се чества Денят на знанието. И тази година традицията е спазена. В условията на война занятията започват присъствено в отдалечените от бойната линия региони, в смесен режим – близо до нея, и онлайн – за пререгистрираните в свободните територии учебни заведения от временно окупираните селища. Главен приоритет е безопасността на хората. Както знаете, „вратата на Крим“ Мелитопол е сред първите окупирани големи градове. Учебните занятия бяха прекратени за 2 седмици, докато се организира изцяло неприсъствен учебен процес. На първо място трябваше да се запази животът на всекиго. Мелитопол не е разрушен, но сградите на Университета бяха завзети. Ръководството на Мелитополския държавен педагогически университет успя да пререгистрира висшето училище в Запорожие – областния град, който е в свободната територия. Там е сега седалището на Университета, там се намират ректорското ръководство и екипът от IT специалисти, който осъществява всички дейности дистанционно. Кандидатстудентската кампания беше онлайн за желаещите под окупация или за кандидатите, които нямат възможност да отидат в Запорожие. Направи ми силно впечатление бързата организация на академичния живот в условията на война. По време на пандемията беше натрупан опит в дистанционното обучение. За тази учебна година МОН в Киев осигури безлимитен Zoom. Пълноценно работи и YouTube каналът. Дейността на Университета е прозрачна и всеки може да я проследи на официалната му Фейсбук страница. Много важни са мерките на правителството. Не се допуска мобилизация на университетски преподаватели, учители, заети в образованието, и разбира се, на студенти. Преподавателите и служителите получават заплати, студентите – стипендии. Това финансово обезпечаване е от голямо значение. Има евакуирани в страната и зад граница преподаватели, служители и студенти. За тях няма ограничения да работят онлайн. Занятията започнаха в първия ден на септември за студентите от трите степени в горен курс. На 15.09. беше първият учебен ден за първокурсниците в бакалавърските специалности. И на двете дати имаше тържество във видео канала на МДПУ. Новоприетите магистри започват занятия онлайн на 01.10.2022 г.
Извън академичността, в чисто човешки план, за какво разговаряте с вашите студенти. Промени ли войната разговорите ви и как?
24.02.2022 г. ме завари във Виена, където ежегодно се провежда интердисциплинарна конференция за студенти и докторанти чуждестранни българисти. Поради специфичните ограничения, наложени от Австрия във връзка с пандемията от COVID 19, имаше и дистанционно участие. Две от участващите мои три студентки бяха в Мелитопол, в бомбоубежища. Те успяха да представят докладите си, излизайки от укритията. Чуваше се как избухват снаряди. Тези момичета, независимо една от друга, бяха взели решение да се включат в работата на конференцията от съзнание за отговорност към българската кауза и от уважение към организаторите и участниците – доказателство за качества на личността и за морал, заслужаващи възхищение. Украинците не мрънкат и не се оплакват. Това не означава, че се страхуват или че са се примирили с проблемите на посттоталитарното общество. Те имат висок дух, силно чувство за общност, без разлика от етническа и конфесионална принадлежност. Нямам студенти, които са се отказали да се обучават в Центъра по българистика. Напротив – броят им се увеличи. Поддържам връзка с всекиго и се вълнувам с тях за съдбата им, за живота на близките им и на колегите. Директорът на Центъра по българистика и повечето студенти не са се евакуирали. Не са напуснали града свещениците и свещенослужителите. Академичният храм „Св. Татяна“, в който с благословията на митрополита на Запорожко-Мелитополската епархия Лука (лекар и доктор по медицина, университетски преподавател) се служи на българските празници, е отворен. Предстоятелят му е д-р по богословие и доктор на философските науки, клисарите са таврийски българи и както в мирно време, помагат на населението. Мелитополци понасят стоически невъобразимите за нас всекидневни трудности. До тях не достига хуманитарна помощ. Те са в „затворен“ град и единствената теоретична възможност да се евакуират е по сложен и осеян с непредсказуеми предизвикателства път през автономния от 2014 г. Крим, който е под руски контрол – Русия – Грузия – Турция. Вече и този път не е безопасен.
С моите студенти първо си говорим как са те, как е там. Познавам и семействата на някои от тях. Всички сякаш са се наговорили да не се оплакват. Стискат зъби и се справят. Психическите травми са неизбежни. В Украйна нашироко се разви мрежата от професионална психологическа подкрепа. Тепърва ще има нужда от специалисти в тази област. За да спасят по-малките си деца, майките им са принудени да се евакуират в други населени места и дори в Крим. Много тежък избор. Семействата се разделят. Изоставените жилища се присвояват от окупаторите. Ако хванат някого в дома му, на улицата и той не е сътрудник на „новата“ власт, вариантите са два – подписва декларация за колаборация, записват му личните данни, след време му изготвят руски паспорт. Ако не подпише, го принуждават да напусне града и му присвояват имуществото. Това е „изпитана“ схема на агресора. Най-страшно е, когато отведат в плен несъгласния и той задълго е в неизвестност.
Животът продължава, неизвестността е голяма, всекидневието е невъобразимо, сложно и тежко, но униние няма. Мобилизацията на силите е пълна! Когато питаме украинците с какво да им помогнем, всички повтарят: Молете се за нас!
Как окуражавате тези деца?
Моралната подкрепа е много важна за украинците и те високо я ценят. За младите хора най-важното е, че са много мотивирани да учат. Осъзнават, че с това ще са най-полезни на страната си. Пълноценното обучение е приоритет за МОН – Киев. Правителството обезпечи учебния процес, даде възможност за гъвкавост и инициатива. Логото на Мелитополския университет гласи: МДПУ Повече от университет! Това не са само думи. Грижата е за всеки студент. Като се имат предвид националният поздрав „Слава на Украйна!“, добил голяма популярност след Евромайдана, девизът на обединена Европа, към която е ориентирана страната, както и нашият национален девиз, ръководен за работата в Центъра по българистика, можем да разберем атмосферата в нашата академична общност, готовността на младите хора да учат сериозно и да участват в инициативите, които подготвяме заедно. Моите студенти до един заявиха, че чакат с нетърпение началото на учебната година. На практика те нямаха ваканция, защото заради тежката ситуация постоянно бяхме във връзка, за да знам къде са и какво става при тях. Така те поддържаха езиковото си ниво, а когато имаха възможност, участваха онлайн в редица научни и културни събития у нас. Сега продължаваме учебния процес и осъществяваме планираните дейности на нашата платформа и в официалната ни страница във Фейсбук. Предстои да изпълним отложената програма за подобаващо честване на 300-годишнината от рождението на св. Паисий Хилендарски.
Имате ли студенти, които все пак успяха да се спасят и да дойдат в България? Какво ви разказват за живота си у нас?
Имам две студентки, сътруднички на Центъра по българистика, които бяха принудени да се евакуират, за да не пострадат или да попаднат в плен. Те са с български корени и българско самосъзнание. Едната е дъщеря на доайена на украинската езиковедска българистика проф. Иван Андреевич Стоянов от рода на прочутия ген. Иван Колев. Той е автор на големия Украинско-български речник. Майка ѝ, проф. Елза Стоянова, е българска снаха, но е по-ревностна за българското от мнозина сънародници.
Другата ми евакуирана студентка преживя ужаса на войната в Мариупол, където беше доброволка за извеждането на глухите и глухонемите, тъй като владее жестомимичния език на руски и украински. Автобусът на „Червения кръст“ попада под обстрел и тя е сериозно ранена в ключицата на лявата ръка. Дори не спомена за тази смела акция – забелязах по време на урок, че не си служи с двете ръце, и така разбрах от неохотния за нея разговор. В Мелитопол не е имало дори марля, а раната се нуждаеше от сериозна хирургическа обработка. Знанията по народна медицина, наследени от българските ѝ предци, ѝ помогнаха да избегне по-сериозни последствия.
Тук бях мобилизирала колеги (главно доброволци) от БАН и СУ да помогнат и на двете украински българки за настаняването им и за получаването на статут на бежанци. Младите жени са много благодарни за помощта. Миналата и по-миналата година бяха еднократно на краткосрочно обучение в София на езикови практики и семинари със стипендия от МОН на Република България. Двете ни сънароднички обичат прародината и фактът, че са се евакуирали в България, а не другаде, е достатъчно красноречив.
Не мога да не ви попитам изгубихте ли приятели, откакто започна войната? Заради разделението на русофоби и русофили, заради това, че работите с украинци и им помагате?
В това „време разделно“ най-тежко е за украинците, които се намират под окупация. Не всички могат да се евакуират заради болни и възрастни близки. Има отвлечени и в неизвестност. Хората там оцеляват. Евакуирането е на висока цена в пряк и преносен смисъл. Не познавам напуснали града или страната, които не искат да се върнат. Даже там, където вече нямат дом. Те продължават да работят за Украйна онлайн, децата с тях учат дистанционно в своите училища. Ще се върнат веднага, щом е възможно. Виждаме, че и в България украинските бежанци бързо се организираха в общности по места, за да си помагат по-ефективно.
Разбирам, че темата не докосва всички потънали в грижите си хора у нас. Витае митът, че няма достоверна информация, което е удобно за мнозина и за оправданията им, че не могат да заемат позиция. Има обаче и наши съграждани, които не се смущават от погазването на общочовешки и християнски ценности. Симптоматично е, когато тези хора се афишират като лица на интелигенцията и/или на политическия елит, и не осъждат агресията, напротив даже! Познавам такива хора, но те не са мои приятели. Да живееш в демократична европейска държава, член на Алианса, и да не можеш да се ориентираш в реалностите, а да робуваш на конспиративни теории, не смятам, че може да се приеме за адекватно мислене и нормално поведение. Когато загиват и страдат мирни и беззащитни хора и толкова много деца, не е човешко да търсиш „оправдания“. Разрушеното ще се построи наново, но ако ги няма хората, какъв е смисълът. Не мога да се съглася с други аргументи. Няма да умрем от глад или от студ, но знаем, че страхът разяжда душата. Да вземем пример от украинците, които не се страхуват да отстояват крехката си 30-годишна демокрация.
Д-р Красимира Колева е завършила българска филология, руски и полски език в Софийския университет. Работи в Шуменския университет „Еп. Константин Преславски“. Тесен специалист по диалектология, ономастика и ареална лингвистика. Автор на научни трудове по българистика, славистика и балканистика. Преподавала е в редица европейски университети. Редактор на научни и художествени издания на няколко езика. Основател и научен ръководител на Студентското краеведско дружество – Шумен. Член на Международната комисия по балканско езикознание при Международния комитет на славистите, Международното дружество по социолингвистика – София, Асоциацията на полските и чуждестранните преподаватели по полска култура и полски като чужд език „Бристол“, Съюза на учените в България и др. Посланик на европейската култура с хор „Бодра песен“ – Шумен. От учебната 2016/2017 г. е лектор по български език, литература и култура в Центъра по българистика при Мелитополския университет „Богдан Хмелницки“ в Украйна, един от най-активните центрове по българистика зад граница.
