В България сякаш трудно се съчетава красивото с полезното. Затова и местата, където се забелязва тази синергия все още са бели врани в градския ни пейзаж. Неслучайно откриването на най-новото книжно пространство Umberto & Co. Кафе и книги в София преди няколко дни – благодарение на забележителния си винтидж чар и грижливата подредба, бе посрещнато като знаково събитие. Новата книжарница се намира в една от тихите улички в самото сърце на София – „Славянска“. Щом прекрачите нейния праг, сетивата ви ще се изпълнят с усещане за изящен уют, постигнат с внимание и към най-малкия щрих. Улавяйки нишката, която преплита всевечното с днешното, ще се почувствате сякаш сте на гости на някой мъдър стар приятел и той ви развежда из богатата си библиотека. Читателят с лекота ще се ориентира в различните тематики, без да губи време, и ще види отделни кътове за хуманитаристика, кулинарни издания, книги за кино, автобиографии, художествена литература, детски издания (и отделно – детски енциклопедии), и др. Разнообразието от издания тепърва предстои да се попълва с още заглавия.
За новото място за книги в столицата разговаряме с управителката Милена Вълчева, която заедно със съпруга си Даниел Вълчев (декан на Юридическия факултет на Софийския университет и министър на образованието и науката в годините 2005–2009) стои зад осъществяването на тази идея, както и със Светлозар Желев, преподавател в магистърска програма „Преводач-редактор“ в Софийския университет, експерт в областта на книгоиздаването и изследовател на читателските практики у нас…
Милена споделя, че е израснала в семейство, в което книгите са били на особена почит, същото е и в семейството на нейния съпруг – традиция, която те продължават: „Това обаче, което ни е липсвало, е спокойно място в София, където да почетеш, да се насладиш на уютна атмосфера, да поговориш с някого за книги, вкусвайки нещо специално. Част от екипа ни е и Миглена Павлова, която е обиколила света, за да събере опит от едни от най-добрите сладкари. Така се зароди идеята самите ние да създадем подобно място. Непрестанно чуваме, че хората вече не четат; че физическите книжарници са на доизживяване; че хартиената книга отстъпва пред електронната и аудиокнигата. Но от пътуванията ми в различни европейски градове впечатленията ми бяха далеч по-обнадеждаващи.
Нашата основна цел е хората, които идват, да вдъхнат аромата на хартиената книга, да усетят книжарницата като място, където могат да избягат поне за малко от напрежението на ежедневието. Не акцентираме само върху най-новите заглавия. На нашата маса с препоръчани книги може да видите и стари заглавия, които за нашия екип са ценни. Особено държим на книгите, посветени на българската култура и тези от български автори. Скоро ще попълним изданията от български автори, които са преведени на английски и други чужди езици, за да може, когато някой чужденец влезе в книжарницата, да му предложим да се запознае с нашата литература. За подбора на заглавия, както и за събитията, които предстои да се случват тук, ще разчитаме и на хора като Амелия Личева, Дария Карапеткова, Мирела Иванова, Владимир Зарев. Показателно е, че бройките на „Литературен вестник“ в книжарницата се изчерпаха само за един ден. Ще предлагаме и антикварни книги под слогана „Прочети ме отново“. Тепърва ще работим в посока и на това все повече книги от малките български издателства да се предлагат при нас.
Нямаме амбицията да се съревноваваме с големите книжарници. Бих направила тук аналогия с кината – има кина в големите молове, които предлагат онова, което най-много се търси от широката публика. Пазарът налага филми, изпълнени с брутално насилие, филми на ужасите, сладникави истории и подобни. Докато има и по-некомерсиални, отбрани кина, в които зрителят може да се наслади на нещо по-различно. Не ми се иска към книгите да подхождаме като консуматори. „Купете две книги на цената на една!“ – можем да срещнем на доста места подобни „промоции“. Разбира се, и аз бих се зарадвала да се сдобия с две вместо с една книга за същата цена, но не бива с това да се прекалява сякаш продаваме консерви с боб. Затова и в книжарницата не предлагаме сувенири, дори изборът на картички и подаръчни пликове при нас е ограничен.
Създаването на една книжарница е труден процес, често изпълнен с изпитания и много битовизми. Те в един момент доста ме бяха затиснали… Но това е като в брака – не бива да позволяваме битовизмите да убият любовта…“. В случая – любовта към книгите…
Но дали книжарниците не са ни вече предостатъчно – почти 38% от българите не са прочели нито една книга през последната година[1]?
Ето какво е мнението на Светлозар Желев: „Принципно книжарниците никога не са достатъчно. А по-конкретно за София – съвсем не смятам, че са достатъчно. Още повече липсват места, които са мултифункционални и дават възможност на хората на книгите да се срещат и да общуват помежду си. Umberto & Co. има потенциала да се превърне в място за такива срещи, за четения, представяния на книги. Пространството е на две нива – на горното е книжарницата, а на долното има модерна зала за събития, разположена около вътрешно дворче английски тип, има място за около 150 души, което е чудесно за литературни събития, има и кафене – важен елемент от този културен микс, където се предлагат уникални авторски неща. Всичко е изпипано. За съжаление, в България тази последна мазка на четката, която прави от едно място нещо наистина различно и уникално, ни липсва. Мястото впечатлява с детайлите, които подчертават разбирането за ценността, важността на книгите в нашия живот. Това е усещане за артистично оформена среда, която те предразполага да прекараш повече време сред книгите и да ги оставиш да ти говорят. С плакатите по стените, със стъклената стена, изписана с различни цитати от любими автори – Далчев, Радичков и разбира се – Умберто Еко.
В центъра на тази естетика е статуята на Умберто Еко (дело на Борис Борисов, автор и на статуята на Алеко Константинов на столичния булевард „Витоша“), който стои на едно бюро, разгръща книга, а на масата пред него неслучайно стои една птицечовка. Еко е една от най-важните интелектуални фигури на втората половина на XX век. Не само като писател, семиотик, преподавател, но и като личност, която със своята ерудиция и слово е вдъхновила множество хора за любов към книгите, изобщо е допринесла за това в съвременното общество книгите да са на почит.
Със сигурност Umberto & Co. има потенциала да се превърне в притегателно място и за туристите – част от картата със столични забележителности, от преживяването на София, както е например Шекспир и Ко в Париж“.
Той е категоричен, че конкуренция между книжарниците не може да има: „Аз съм бил и книжар, и книгоиздател, и редактор – минал съм през цялата линия, която изгражда пътя на книгата. Преподавам книгоиздаване, казвам го абсолютно отговорно и от гледна точка на бизнеса – никога не съм смятал, че има конкуренция между книжарниците. Във всеки голям европейски град, когато се разхождате по централната пешеходна улица, може да видите доста книжарници. Така е и на „Витоша“, същото е на „Кнеза Михаила“ в Белград, или в Лондон – на „Чаринг Крос“. Всяка книжарница изгражда свой собствен облик и комуникация с читателите. Ако питате книголюбителите във всеки град – те веднага ще ви посочат конкретни култови книжарници. Например „Тройката“ в Бургас – това е книжарницата на „Хеликон“, която е такова специално място. В София може да посочим някои емблематични малки книжарници, където връзката между книжаря и читателя винаги е много лична. Такава книжарница например е „Нисим“, чиято първа собственичка е Бояна Петрова, Бог да я прости, дъщерята на Валери Петров, а днес мястото е поето от нейната дъщеря – Анна Хаджимишева. Едно страхотно място е и „Български книжици“ на Бистра Шокарова, където освен заглавието, което търсиш, знаеш, че ще получиш компетентен книжен съвет. В тези книжарници има поезия, има висока литература, има книги, които не можете да намерите никъде другаде. Но дори и в големите вериги книжарници конкретните книжари слагат своя отпечатък. Аз винаги съм казвал, че те са изключително важни хора и съм препоръчвал на читателите да се обръщат към тях. Дори и понякога с нелепи въпроси от рода на: „Гледах вчера по телевизията за една книга, с червени корици беше…“ – да, имало е такива абсурдни ситуации. Повярвайте ми, книжарят не е там заради парите! Готов е да даде всичко от себе си, за да намери правилната книга за всеки читател. В случая с Umberto & Co съм сигурен, че това ще стане. Двете книжарки Анастасия и Елена, които ви очакват там – и двете са филолози, бивши мои студентки от магистърска програма „Преводач-редактор“, а днес – докторантки с богата литературна култура и огромна любов към книгите“.
––––
[1] Данните са от 2021 г. от проучване, представено през март 2025 г. Виж повече тук.
