„Фауст“ е истинският Opus Magnum за Гьоте – от студентството в Лайпциг до последната година от живота си (почти 60 години!) той създава, допълва, преработва трагедията, за да остави в световната културна съкровищница нещо наистина гениално. Разкъсваният от съмнения ренесансов човек, проблемът за свободата на избора и съответната отговорност за него, стремежът на човешкия дух да постигне смисъла на своя живота чрез творческо развитие и създаване, образът на главния герой като символ на вечно търсещия съзидателен човешки дух са провокирали множество творци да пресъздадат „Фауст“ в други изкуства. Такъв е и музикалният шедьовър на Шарл Гуно, който при създаването си също търпи допълнения и обработки като своя първообраз, за да достигне днес до реномето на едно от най-ярките романтични сценични произведения и образец на първата френска лирична опера. Петте действия в осем картини са подготвени от либретистите Жюл Барбие и Мишел Каре върху първата част на оригинала, като съвсем естествено тук френският esprit донякъде е олекотил тежкия немски философски дух на Гьоте и неговите съмишленици от епохата на Sturm und Drang (Буря и натиск), без да са накърнени основните идеи на произведението, като фокусът е изместен в известна степен към образа на Маргарита – любимата на Фауст.
Именно с тази трудна в музикално и сценично отношение творба Варненската опера закри своя фестивал „Опера в летния театър“, който тази година предложи изключителни изкушения на меломаните (Диана Дамрау, Красимира Стоянова, Соня Йончева, Анна Пироци, Винченцо Костанцо, Якопо ди Пескасероли, Найден Тодоров, Павел Балев и много други). И на 27 август тази постановка бе обединила звезден постановъчен екип под режисурата на Вера Немирова: диригент – Светослав Борисов, сценограф – Олга фон Вал, художник на костюмите – Юлиян Табаков, художествено осветление – Валентин Андонов, диригент на хора – Теодора Георгиева, мултимедия – Димитър Иванов, хореограф – Анна Пампулова, звуков дизайн – Александър Грюн.
Вера Немирова е голямо завоевание на ръководството на Варненската опера – световна режисьорка със специфичен и ярък стил, която съчетава поетичност, философски теми и иновативни сценични решения и винаги търси нова синергия между текст, музика, пластика и визуално въздействие. В ролята на постоянен гост-постановчик всяка нова нейна продукция е стъпало нагоре в развитието на театъра, тя очевидно година след година дърпа напред трупата с опита и фантазията си. За работата с нея сопраното Илина Михайлова (превъплътила се изключително успешно в Маргарита) сподели: „Да се работи с Вера е огромно удоволствие и школа, защото тя задава идеята за образа и оттам ти се чувстваш свободен. Но същевременно внимателно следи развитието на концепцията си и прецизно те коригира, ако преиграеш или сториш нещо встрани от зададена рамка“. И наистина представянето на солистката бе илюстрация на казаното: един разгърнат многопластов образ на нежна или объркана, влюбена или обезумяла девойка с нещастна съдба, отхвърлена от бюргерите и прокълната от брат си, но все пак накрая спасена от Небето/Доброто.
Тази постановка е и една щастлива повторна творческа работа на Вера със сценографката Олга фон Вал – точно тридесет години по-късно, която даде като резултат богати и мащабни за открит спектакъл декори, изцяло усвоили и умело разиграли голямото пространство на сцената в Летния тетър. Първата им среща е била през 1996 г. при дипломния спектакъл на режисьорката за завършване на Музикалната академия „Ханс Айслер“ в Берлин със специалност оперна режисура (където сега е професор). Концепцията на костюмографа Табаков изглежда е била в известна изчистеност и по-съвременно облекло на героите, най-ясно изразени в съвременния костюм с вратовръзка на Мефистофел/Деян Вачков – далеч от традиционната ни представа за демоничния образ, а по-скоро сливащ се със студентите и гражданите, т.е. един от тях/нас (и не е ли всъщност точно така – всеки има по един Дявол в себе си?). Това се допълваше и от относително мекото и благородно излъчване и визия на Деян Вачков, великолепно справил се и с вокалната си партия. Към идеите за по-модерната визия на спектакъла прибавям и съвременната хореография на Анна Пампулова, без да има очакваната разюзданост в сцените на Валпургиевата нощ или народните веселия.
Интересна съдба има венецуелският тенор Рейналдо Гроз – третият протагонист на драмата в лицето на Фауст. Започнал успешна кариера на поп певец в родината си, той преследва докрай и реализира мечтата си да учи при Райна Кабаиванска и при това с такъв успех, че печели награди и известност в новото амлоа и вече няколко години е солист в ансамбъла на Варненската опера. Убедително предал колебанията и копнежа на влюбения Доктор, тенорът вокално бе стабилен и нюансиран в разнообразните си състояния. Суровият войник Валентин – брат на Маргарита, бе достолепно пресъздаден от Иво Йорданов – една роля, която със сигурност ще се запомни в ярката му сценична кариера. Гео Чобанов като Вагнер бе на обичайното си високо ниво, а влюбеният в Маргарита Зибел бе великолепно изигран и изпят от Олена Арбузова в широк емоционален диапазон съобразно режисьорската концепция.
А в нея имаше три особено силно въздействащи епизода: удушаването на вокално издържаната в изпълнението на Михаела Берова съседка Марта от Мефистофел (толкова неочаквано и истинско след разменените ласки между двамата, че у публиката се усети как премина едно масово потръпване); войнишката сцена, започнала някак веселяшки с маршируването на деца от Детско-юношеската опера и завършила с вледеняваща процесия с ковчези на фона на патриотични хорови куплети, и финалните сцени в църквата с умело постигната кулминация в сливането на музика и визия. И тук трябва да дойдат високите оценки за музикалната страна на спектакъла.
Хорът има изключително важни задачи в операта и за пореден път бе отлично спят и гъвкав, усвоил и партиите си с напълно разбирама дикция на рядко появяващия се на нашите сцени френски език (впрочем незнайно защо името на главната героиня не бе уеднаквено в произнасянето му от различните артисти и хорът често беше в голяма степен най-близо до френския оригинал). С изключение на леко разклащане във войнишката сцена, хоровите епизоди впечатлиха с музикална изрядност и чистота. Последното важи и за оркестъра – изобщо работата на постоянния гост-диригент във Варна Светослав Борисов заслужава специално внимание. Цялостното музикално изграждане на тази сложна с контрастите и предизвикателствата си опера се дължи на здравата му представа за развитие на музикалната драматургия, която следва неотклонно през целия спектакъл. Той има съществен принос за израстването на оркестъра в последните години и като главен диригент, и напоследък с редовните си гостувания, а сегашното поредно преодоляване на обичайните трудности при изпълнение на открито и постигането на релефност и деликатни нюанси в звуковата картина са за адмириране. Тази звукова картина не би достигнала пълноценно до публиката без приноса на Александър Грюн от Виена, успял да обхване солисти, хор и оркестър в балансирано цяло. Към добрите технически елементи на постановката бих добавил и субтитрите – този път съвсем навреме и адекватно редувани, но на места английският превод бе на нивото на Google transate. Техническите паузи по време на пренареждането на декорите (макар и доста дълги поради обема им) бяха успешно запълнени с поетични откъси от творбата на Гьоте в изпълнение на актьора Стоян Радев.
„Фауст“ спря часовника на летния фестивал на Варненската опера в една от кулминационните му точки. Благодат е за института възможността да прави такива спектакли в неповторима обстановка под звездното небе. И тазгодишната програма ни остави със сериозно повишени очаквания към следващото 17-о издание. Ето жокер за нетърпеливите: Вагнерова гала-вечер с акцент върху „Валкюра“ – отново под режисурата на Вера Немирова. „Варна, морето, оперни вълни…“.
