„Четвъртата индустриална революция надгражда върху основите на цифровата революция и съчетава множество технологии, които водят до безпрецедентни промени в икономиката, обществото и отделния индивид.“ Прочетете откъс от книгата на Клаус Шваб.

Клаус Шваб е основател и председател на Световния икономически форум, той е в епицентъра на световните събития вече над 40 години. Книгата му за четвъртата индустриална революция е сериозен, проницателен и интересен анализ за бъдещето на световната икономика. Новите технологии водят до сливане на физическия, дигиталния и биологичния свят, което крие едновременно огромни възможности и потенциална опасност. Скоростта, мащабът и дълбочината на тази революция оказват влияние както върху световната икономика и политика, така и върху обществото и отделния човек.

В „Четвъртата индустриална революция“ Шваб описва основните характеристики на новата технологична революция и очертава възможностите и дилемите, които тя носи със себе си. Нещо повече, авторът разглежда тази революция като наше собствено творение и посочва начините, по които можем да я насочим в определена посока. Чрез нови форми на сътрудничество и управление тя може да бъде използвана в полза на всички. Само ако поемем колективна отговорност за създаването на бъдеще, в което иновациите и технологиите служат на хората, можем да издигнем човечеството до ново ниво на морално съзнание. Книгата е с предговор от Кристалина Георгиева, заместник-председател на Европейската комисия по бюджета и човешките ресурси.

Клаус Шваб, „Четвъртата индустриална революция“, Издателска къща „Хермес“, Превод от английски Валентина Рашева-Джейвънс, 2016, 15 лв.

Предговор

Уважаеми читатели,

Отваряте книга за това накъде върви светът на новите технологии и какво още можем да очакваме от тях. Когато я затворите, вероятно ще го направите със смесица от интерес към все по-широките хоризонти пред бизнеса, нетърпение да усетите в ежедневието си ефекта от технологичната трансформация, но и доза тревога: какво следва от всичко това?

Докато се подготвяше българското издание на „Четвъртата индустриална революция“, се появи първият самолет, отпечатан на триизмерен принтер, а някои от най-големите работодатели в света замениха десетки хиляди работници с интелигентни машини. Как пътуваме, как се лекуваме, колко дълго живеем, как общуваме – иновациите са навсякъде около нас, те доминират бизнес перспективите и на стартиращи, и на установени компании. Всяка страница от тази книга развива тезата на Клаус Шваб: по мащаб, скорост и значение тази индустриална революция далеч надхвърля ефекта на предишните от миналото. И ни оставя сами да преценим доколко човечеството е готово за нея.

Повечето хора познават Клаус Шваб като основател и изпълнителен председател на Световния икономически форум. Тази международна организация за публично-частно партньорство е известна най-вече с годишните срещи в Давос, където политици, бизнесмени и общественици дебатират най-щекотливите проблеми на света. Книгата, която държите в ръце, помага да разберем защо Клаус Шваб и ръководеният от него форум имат авторитета да събират световния политически и икономически елит за такива важни разговори. Тя представя динамичната картина на изключително бързо променящ се свят и извежда на дневен ред въпроси, от чийто отговор зависи бъдещето ни. По пътищата се движат коли без шофьори, умните машини вършат все повече неща, а изкуственият интелект завзема все повече територии. Знаем ли обаче кой и накъде го насочва? Знаем ли как да се справим със социалните последици на Четвъртата индустриална революция? Когато тя заличава десетки професии и милиони работни места, знаем ли какво се случва с хората, засегнати от тези промени? И ако самата същност на икономическите и обществените отношения се променя, какво ще залегне в основите й занапред?

Скоростта на промените генерира нови възможности, но и става повод за обърканост и недоверие в „системата“ сред значителен брой хора. Те не са сигурни в бъдещето, в това дали работното им място ще го има утре, дали специалността им ще е търсена и след година, дали тяхната страна и дори техният квартал ще са добри места за живеене. Но не бързайте със заключенията: книгата на Клаус Шваб в никакъв случай не казва, че трябва да дръпнем спирачката на технологичния напредък. Напротив, тя ни показва нагледно още колко много може да ни даде той. И в същото време включва алармата: че е време да се адаптираме към новата икономика, основана на иновации и нелинейни промени, и да направим така, че умните машини и изкуственият интелект да следват нас, а не ние тях. Разбира се, това се отнася и за България. Дори да искаме, ние няма как да останем встрани. Затова се радвам, че нашата страна е сред първите, в които излиза тази книга. Защото Четвъртата индустриална революция не просто чука на вратата, а изглежда, е на път да си я отвори сама – широко и със замах.

Кристалина Георгиева, заместник-председател на Европейската комисия по бюджета и човешките ресурси, Европейска комисия, Брюксел

Увод

Измежду цялата лавина различни и завладяващи въображението предизвикателства, пред които сме изправени днес, най-важното и най-належащото е да разберем същността и да придадем форма на новата технологична революция, чийто резултат ще бъде – ни повече, ни по-малко – преобразяване на самото човечество. Преживяваме началото на една революция, която коренно променя начина, по който живеем, работим и се отнасяме един към друг. По своя мащаб, обхват и комплексност онова, което аз наричам „Четвъртата индустриална революция“, няма аналог в досегашната ни история.

Все още ни предстои напълно да осъзнаем скоростта и огромния обхват на тази нова революция. Само помислете за неограничените възможности, които се създават чрез милиардите хора, свързани с мобилни устройства, раждайки по този начин безпрецедентна процесорна мощ, възможности за съхранение на данни и достъп до знания. Или отправете поглед към зашеметяващото едновременно вливане на нови технологични пробиви, които обхващат необятни области, като изкуствения интелект (ИИ), роботиката, интернет на нещата (ИН), автономни превозни средства без водач, 3D печат, нанотехнологии, биотехнологии, материалознание, съхранение на енергия и квантово изчисление – и с това списъкът съвсем не се изчерпва. Много от тези нововъведения все още едва прохождат, но вече достигат точката на инфлексия[1] в своето развитие, като взаимно се надграждат и усилват, създавайки безпрецедентно сливане на технологиите във физическия, цифровия и биологичния свят.

Пред очите ни стават тектонични размествания във всички отрасли на икономиката, белязани от появата на нови бизнес модели, подривното[2] въздействие върху традиционните отрасли и преструктурирането на производството, потреблението, транспортирането и системите за доставка. Същевременно на фронта на обществените отношения тече дълбока промяна на парадигмата относно начина, по който се трудим и общуваме, изразяваме, информираме се и се забавляваме. Променят се държавното управление и институциите, системите за образование, здравеопазване, транспорт и много други. Вместо да създават скрити разходи под формата на външни ефекти, новите технологични приложения, които променят поведението ни и системите на производство и потребление, носят потенциал за възстановяване и опазване на природната среда.

Промените са исторически по отношение на своя размер, скорост и обхват.

И макар дълбоката несигурност, породена от развитието и възприемането на новите технологии, действително да ни оставя в неведение по какъв начин ще се разгърнат в бъдеще трансформациите, задвижени от тази индустриална революция, то тяхната сложност и взаимосвързаността между отделните сфери недвусмислено сочи, че всички заинтересовани страни в глобалното общество – правителствата, бизнесът, академичните среди и гражданското общество – носим отговорността да действаме заедно, за да разберем по-добре нововъзникващите тенденции.

Ако се стремим към изграждане на едно колективно бъдеще, което отразява общи цели и ценности, то споделеното познание придобива особено критична важност. Задължително е да създадем цялостен и споделен в глобален мащаб мироглед за начина, по който технологиите променят живота ни и този на бъдещите поколения, а също и за дълбоката промяна в икономическия, социалния, културния и човешкия контекст, в който живеем.

Промените са наистина толкова фундаментални, че от гледна точка на историята на човечеството никога досега не е имало епоха, която да носи толкова голямо обещание за просперитет или за потенциална опасност.

Онова, което ме безпокои обаче, е, че твърде често хората на управленски позиции остават в плен на традиционното, линейно (и „не-подривно“) мислене или са прекалено погълнати от злободневни въпроси, за да могат да разсъждават стратегически за силите на подривните въздействия и иновациите, които оформят нашето бъдеще.

Знам, че някои учени и специалисти считат разглежданите от мен промени за част от Третата индустриална революция и нищо повече. Има обаче три причини, на които стъпвам в дълбокото си убеждение, че светът преживява четвърта – и съвсем отделна – революция.

Скорост. За разлика от предишните индустриални революции, сегашната се развива с експоненциална[3], а не линейна скорост. Това е резултат от многоликия, дълбоко взаимосвързан свят, в който живеем, както и от факта, че новите технологии пораждат още по-нови и все по-сполучливи технологии.

Ширина и дълбочина. Четвъртата индустриална революция надгражда върху основите на цифровата революция и съчетава множество технологии, които водят до безпрецедентни промени на парадигмата в икономиката, бизнеса, обществото и отделния индивид. Тя променя не само „какво“ правим и „как го правим“, но също и „кои“ сме ние всъщност.

Въздействие върху системите. Тя включва трансформацията на цели системи, водейки до промени на (и във) всички държави, компании, икономически отрасли и обществото като цяло.

Намерението ми е с написването на тази книга да създам нещо като „буквар“ за Четвъртата индустриална революция – какво представлява тя, какво ще ни донесе, по какъв начин ни въздейства и какво можем да направим, за да впрегнем нейната мощ за общото благо. Този труд е предназначен за всички онези, които се интересуват от нашето бъдеще и са решени да се възползват от възможностите на тази революционна промяна, за да направят света едно по-добро място.

Имам три основни цели:

– да насоча вниманието към всеобхватността и бързината на технологичната революция и нейното многообразно въздействие;

– да създам рамка за обмисляне на технологичната революция, която очертава основните й проблеми и набелязва възможните отговори;

– да осигуря платформа, чрез която да се вдъхнови публично-частното сътрудничество и партньорство по въпроси, свързани с технологичната революция.

Преди всичко обаче тази книга има за цел да постави акцент върху начина, по който технологиите и обществото съществуват съвместно. Технологиите не са природна стихия, върху която нямаме контрол. Ние не сме ограничени от двоичния избор „да ги приемем и да живеем някак с тях“ или „да ги отхвърлим и да живеем без тях“. Вместо това нека приемем драматичните технологични промени като покана да поразсъждаваме кои сме ние и как гледаме на света. Колкото повече мислим за това как да „впрегнем“ технологичната революция в наша полза, толкова повече ще се вглеждаме в самите себе си и в социалните модели, които технологиите въплъщават и чието съществуване правят възможно. А също така и толкова повече ще имаме възможност да оформим революцията така, че да подобрим състоянието на света.

Оформянето на Четвъртата индустриална революция така, че тя да бъде овластяваща и „човекоцентрична“ – вместо разделяща и отдалечаваща ни от човешкото, – не е усилие, с което може да се нагърби отделен участник или група, нито пък отделна географска област, отрасъл на индустрията или културна общност. Фундаменталният и глобален характер на промените означава, че Четвъртата индустриална революция едновременно ще влияе и ще бъде повлиявана от всички държави, икономики, обществени сфери и хора. Затова е критично важно да вложим внимание и енергия в сътрудничеството между нас, с участието на колкото е възможно по-широк кръг заинтересовани, като прекосим академичните, социални, политически, национални и отраслови граници. Тези взаимодействия и сътрудничества са нужни, за да се създадат положителни, споделени и изпълнени с надежда послания, които да дадат възможност на отделни хора и групи от всички части на света да участват и да се възползват от протичащите трансформации.

Голяма част от информацията и моят собствен анализ в тази книга се основават на текущи проекти и инициативи на Световния икономически форум. Материалите са разработени, обсъждани и често подлагани на критика при провеждани наскоро срещи на Форума. По този начин книгата създава и рамка за оформяне на бъдещите дейности на Световния икономически форум. Освен това съм черпил информация и от многобройните си разговори с лидери в бизнеса, правителствата и гражданското общество, както и с пионери в технологиите и млади хора. В този смисъл книгата е crowd-sourced (съдържанието и информацията са генерирани от потребителите – б. пр.), продукт на колективната просветеност и мъдрост на общностите от Форума.

Книгата е структурирана в три глави. Първата представлява общ преглед на Четвъртата индустриална революция. Втората представя основните трансформиращи технологии. Третата е задълбочен анализ на въздействието на тази революция и някои предизвикателства към общоприетите правила, които тя поставя. В заключение съм предложил практически идеи и решения как най-добре да се адаптира, формира и оползотвори потенциалът на тази велика трансформация.

 Четвъртата индустриална революция

1.1 Исторически контекст

Думата „революция“ означава рязка и радикална промяна. В хода на историята революциите възникват, когато новите технологии и новите начини на възприемане на света предизвикат фундаментална промяна в икономическите системи и социалните структури. Като се има предвид, че за референтна рамка се използва историята, понякога са нужни години, докато се разгърне напълно резкият характер на тези промени.

Първата дълбока промяна в начина ни на живот – преходът от номадстването в търсене на прехрана към уседнали земеделци – възниква преди около 10 хиляди години и става възможна благодарение на опитомяването на животните. Аграрната революция обединява възможностите на животните с усилията на хората за целите на производството, транспорта и комуникациите. Малко по малко производството на храни се увеличава, което стимулира нарастването на населението и прави възможно създаването на по-големи селища. Това в крайна сметка води до урбанизация и възход на градовете.

Аграрната революция е последвана от цяла поредица индустриални революции, които започват през втората половина на XVIII век. Те бележат прехода от мускулна сила към механична енергия, развивайки се постепенно до днешния етап – Четвъртата индустриална революция, когато подобрената когнитивна мощ подсилва производителността на човечеството.

Първата индустриална революция протича от около 1760 до около 1840 година. Задвижена от строителството на железопътни линии и изобретяването на парната машина, тя поставя началото на механичното производство. Втората индустриална революция, която започва в края на XIX век и зората на XX век, прави възможно масовото производство и получава допълнителен тласък след появата на електричеството и изобретяването на поточната линия. Третата индустриална революция започва през 60-те години на XX век. Обикновено я наричаме „компютърна“ или „цифрова“ революция, тъй като е катализирана от развитието на полупроводниците, мейнфрейм“[4] компютрите (60-те години), персоналните компютри (70-те и 80-те години) и Интернет (90-те години).

Вземайки предвид различните определения и академични аргументи, които се използват за описание на първите три индустриални революции, аз смятам, че днес се намираме в началото на Четвърта индустриална революция. Тя започна в началото на този век и се основава на бурния напредък в цифровите технологии. Характеризира се с далеч по-повсеместно разпространен и мобилен интернет, с по-малки и по-мощни сензори, които стават и все по-евтини, а също и с изкуствения интелект и машинното обучение.

Цифровите технологии, в чиято основа са компютърният хардуер, софтуер и мрежи, не са нови, но откъсвайки се от Третата индустриална революция, те стават все по-сложни и интегрирани и в резултат на това трансформират човешкото общество и глобалната икономика. Именно по тази причина преподавателите от Масачузетския технологичен институт (MIT) Ерик Бриньолфсон и Андрю Макафи сполучливо наричат този период „втората машинна епоха“[5], каквото е и заглавието на тяхната книга от 2014 г. В труда си те посочват, че светът се намира в инфлексна точка, при която ефектът от тези цифрови технологии ще се прояви с „пълна сила“ чрез автоматизацията и създаването на „безпрецедентни неща“.

В Германия текат дискусии за „Индустрия версия 4.0“ – един термин, въведен за първи път по време на Хановерския панаир през 2011 г., с който се описва как новите развития ще революционизират организацията на глобалните вериги на стойността. Създавайки възможности за изграждане на „интелигентни фабрики“, Четвъртата индустриална революция дава начало на един свят, в който виртуални и физически системи за производство си сътрудничат по гъвкав начин и в глобален мащаб. Така става възможно абсолютното персонализиране на продуктите и създаването на нови производствени модели.

Четвъртата индустриална революция обаче не се изчерпва само с интелигентните и свързани помежду си машини и системи. Нейният обхват е много по-широк. Едновременно с описаното дотук сме заливани от вълни нови пробиви в области от генното секвениране до нанотехнологиите и от възобновяемите енергийни източници до квантовите компютри.

Именно сливането на тези технологии и тяхното взаимодействие във физическата, цифровата и биологичната сфера прави Четвъртата индустриална революция коренно различна от предишните.

Характерно за нея е, че нововъзникващите технологии и широкообхватни иновации се разпространяват и проникват много по-бързо и по-широко, отколкото при предишните три, които в някои части на света продължават да се разгръщат и до днес.

Втората индустриална революция все още не е усетена от 17% от световното население, като близо 1,3 милиарда души все още нямат достъп до електричество. Същото важи и за Третата индустриална революция: повече от половината от населението на планетата – 4 милиарда души, мнозинството от които живеят в развиващите се страни – няма достъп до интернет. На предачната машина (символът на Първата индустриална революция) бяха нужни почти 120 години да се разпространи извън Европа. В ярък контраст с това интернет успя да проникне в целия свят за по-малко от десетилетие.

И до днес си остава валиден урокът от Първата индустриална революция – че степента, до която обществото посреща с отворени обятия технологичните иновации, е основен фактор за прогреса. Правителствата и държавните институции, както и частният сектор, трябва да изиграят своята роля, но друг съществен елемент е гражданите да виждат дългосрочни ползи.

Убеден съм, че Четвъртата индустриална революция ще бъде също толкова мощна, въздействаща и исторически важна, колкото и предишните три. Същевременно обаче споделям два основни повода за безпокойство относно фактори, които могат да ограничат потенциала за един ефективен и сближаващ държавите ход на Четвъртата индустриална революция.

На първо място, твърде ниското равнище на лидерство и самото разбиране на промените, които настъпват във всички сектори – особено когато това равнище се сравни с необходимостта от преосмисляне на нашите икономически, социални и политически системи, за да реагираме адекватно на Четвъртата индустриална революция. В резултат на това необходимата институционална рамка за управление на разпространението на иновациите и смекчаване на подривния ефект както на национално, така и на глобално ниво е неадекватна в най-добрия случай, а в най-лошия – напълно отсъства.

Второ, светът не разполага с последователно, положително и всеобщо словесно послание, което очертава възможностите и предизвикателствата на Четвъртата индустриална революция – едно послание, което е изключително важно, ако искаме да овластим различни индивиди и общности и да избегнем една широко разпространена враждебна реакция срещу протичащите фундаментални промени.

1.2 Дълбока и системна промяна

Основната теза на тази книга е, че технологията и цифровизацията ще революционизират всичко, правейки съвсем подходящ инак прекомерно изтъркания и често използван не на място израз „този път е различно“. Простичко казано, големите технологични нововъведения са на крачка от това да дадат началото на една паметна промяна в целия свят – и това е неизбежно.

Мащабът и обхватът на промяната обясняват защо подривният ефект и иновациите се усещат толкова остро в днешни дни. Скоростта на нововъведенията – както по отношение на тяхното разработване, така и на разпространението им – е по-шеметна от всякога. Днешните „подривни участници“ – Airbnb, Uber, Alibaba и подобни – вече са добре познати на всички, а само преди няколко години почти никой не бе чувал за тях. iPhone, който виждаме на всяка крачка, бе пуснат в продажба за първи път през 2007 година, а в края на 2015 година вече има продадени цели 2 милиарда смарт телефона. През 2010 г. Google обяви представянето на първия си напълно автономен автомобил. Такива превозни средства скоро може да се превърнат в често срещана гледка по пътищата.

Списъкът е почти безкраен. Но не говорим само за скоростта: възвръщаемостта от мащаба е не по-малко зашеметяваща. Цифровизацията означава автоматизация, което от своя страна означава, че компаниите не търпят намаляваща възвращаемост от мащаба (или поне намалението не е толкова голямо). За да дадем представа какво означава това на обобщено ниво, нека сравним Детройт през 1990 г. (по онова време основен център на традиционните промишлени отрасли) със Силициевата долина през 2014 г. През 1990 г. трите най-големи компании в Детройт имат съвкупна пазарна капитализация на стойност 36 милиарда долара, приходи от 250 милиарда долара и 1,2 милиона служители. През 2014 г. трите най-големи компании в Силициевата долина имат значително по-висока пазарна капитализация (1,09 трилиона долара), генерират приблизително същите приходи (247 милиарда долара), но с около 10 пъти по-малко служители (137 000) [6].

Фактът, че единица продукт днес се създава от много по-малък брой работници в сравнение с преди 10 или 15 години, стана възможен заради това, че цифровите предприятия имат пределни[7] разходи, които клонят към нула. Друга особеност на цифровата епоха е, че много нови предприятия предлагат „информационни стоки“, при които разходите за съхранение, транспортиране и репликация са с почти нулева стойност. Някои подривни технологични компании, изглежда, се нуждаят от съвсем малък капитал, за да просперират. Стартирането на компании като Instagram или WhatsApp например не изискваше крупно финансиране, с което се променя ролята на капитала и мащабирането на бизнеса в контекста на Четвъртата индустриална революция. Като цяло това показва как възвръщаемостта от мащаба допълнително насърчава мащаба и влияе върху промяната в цели системи.

Освен със скоростта и обхвата си, Четвъртата индустриална революция е уникална и заради все по-нарастващото хармонизиране и интегриране на голям брой различни научни дисциплини и открития. Иновациите в съвсем материален вид, които са плод на взаимосвързаността между различните технологии, вече не са научна фантастика. В днешно време например цифровите технологии за производство могат да взаимодействат с биологичния свят. Някои проектанти и архитекти вече смесват машинно проектиране, адитивно производство[8], инженеринг на материалите и синтетична биология, въвеждайки за първи път системи, които представляват взаимодействие между микроорганизми, нашите собствени тела, продуктите, които консумираме, и дори сградите, които обитаваме. По този начин те създават (и дори „отглеждат“) предмети, които подлежат на непрекъсната промяна и приспособяване (по принцип това са отличителни белези на растителното и животинското царство) [9].

В своята книга Втората машинна епоха Бриньолфсон и Макафи твърдят, че компютрите са вече толкова „способни“, че на практика е невъзможно да се предскаже какво ще е приложението им само след броени години. Изкуственият интелект (ИИ) е навсякъде около нас – от самоуправляващи се автомобили и безпилотни летателни апарати (дронове) до виртуални асистенти и софтуер за езиков превод. Всичко това променя нашия живот. ИИ постигна впечатляващ напредък, задвижван от растящите с все по-бързи темпове увеличения в изчислителната мощ и наличието на огромни количества данни – като се започне от софтуера, използван за откриване на нови лекарства, и се стигне до алгоритми, които прогнозират културните ни интереси. Много от тези алгоритми се учат чрез „трохичките“ по пътеките от данни, които оставяме в цифровия свят. Това води до нови видове „машинно учене“ и автоматизирани открития, които правят възможно „интелигентните“ роботи и компютрите да се програмират сами и намират оптимални решения на базата на основните данни.

Приложения като Siri на Apple ни дават поглед към мощта на една подгрупа в бързо развиващата се област на ИИ – така наречените „интелигентни асистенти“. Само преди две години интелигентните лични асистенти едва правеха своя прощъпалник. Днес гласовото разпознаване и изкуственият интелект се развиват толкова бързо, че скоро ще е съвсем обичайно да говорим на компютрите, създавайки така нареченото от някои технологични експерти „компютърно обкръжение“ (ambient computing), в което роботизирани лични асистенти са постоянно на разположение, за да си водят бележки и да отговарят на въпроси на потребителя. Устройствата, които използваме, ще стават все по-важна част от личната ни „екосистема“: те ще ни се подчиняват, ще предвиждат потребностите ни и ще ни помагат, когато е нужно, дори без да сме го поискали.

Неравенството като системно предизвикателство

Четвъртата индустриална революция ще породи в еднаква степен огромни ползи и големи предизвикателства. Една особено сериозна причина за безпокойство е задълбочаващото се неравенство. Проблемите, които то създава, трудно могат да получат количествено изражение, тъй като повечето от нас сме едновременно потребители и производители, така че иновациите и подривните технологии ще повлияват както положително, така и отрицателно върху благосъстоянието и стандарта ни на живот.

Всичко сочи, че при днешните развития потребителят печели най-много. Четвъртата индустриална революция направи възможни нови продукти и услуги, които увеличават – при почти нулеви разходи – ефективността на личния ни живот като потребители. Да си поръчаш такси, да намериш изгоден самолетен билет, да купиш продукт, да извършиш плащане, да слушаш музика или да гледаш филм – всичко това вече може да се извършва от разстояние. Ползите от технологиите за всички нас, които ги потребяваме, са неоспорими. Интернет, смартфоните и хилядите приложения правят живота ни по-лесен и – като цяло – по-продуктивен. Едно просто устройство като таблета, което използваме за четене, сърфиране в мрежата и общуване, притежава процесорна мощност, равна на 5000 настолни компютъра отпреди 30 години, докато разходите за съхраняване на информация клонят към нула (съхранението на 1 гигабайт струва средно по-малко от 3 цента на година в днешно време, сравнено с над 10 000 долара преди 20 години).

Предизвикателствата, породени от Четвъртата индустриална революция, изглежда, са най-вече в сферата на предлагането, тоест в сферата на труда и производството. През последните няколко години повечето от най-развитите страни, а също и някои бързо развиващи се икономики, като Китай, преживяха значителен спад в дела на труда като процент от БВП. Половината от този спад се дължи на намалението на относителната цена на инвестиционните стоки[10], като тя пък зависи от напредъка на иновациите (който принуждава фирмите да заместват труда с капитал).

В резултат на това най-големите печеливши от Четвъртата индустриална революция са доставчиците на интелектуален или физически капитал – новаторите, инвеститорите и акционерите, – което обяснява нарастващата пропаст в богатството между тези, които зависят от труда си, и тези, които притежават капитала. С това се обяснява и разочарованието сред огромен брой работници, убедени, че реалните им доходи може да не се повишат до края на трудовия им път, а също и че децата им няма да се радват на по-добър живот от техния собствен.

Повишаващото се неравенство и нарастващите опасения за отсъствието на справедливост представляват толкова значимо предизвикателство, че ще посветя на него част от тази книга в Трета глава. Концентрирането на ползите и капитала само в един малък процент от жителите на планетата се изостря и от така наречения „ефект на платформата“, чрез който опериращите в цифрова среда организации създават мрежи, които свързват купувачите и продавачите на най-различни продукти и услуги, като по този начин се възползват от все по-висока възвръщаемост от мащаба.

Последствието от ефекта на платформата е концентрацията на малко на брой, но изключително мощни платформи, които доминират в съответните пазари. Предимствата са очевидни, особено по отношение на потребителите: по-висока стойност, по-голямо удобство и по-ниски разходи. Също така очевидни са обаче и социалните рискове. За да не допуснем концентрацията на капитала и властта в ръцете само на малцина, трябва да намерим начини за балансиране на ползите и рисковете от цифровите платформи (включително индустриалните платформи), като осигурим откритост и възможности за съвместно участие в иновациите.

Това са все фундаментални промени, засягащи нашите икономически, социални и политически системи, които е трудно да се върнат в старото положение, дори ако процесът на глобализация по някакъв начин бъде обърнат. Въпросът за всички отрасли и компании, без изключение, вече не е: „Ще бъда ли повлиян от подривните технологии?“, а по-скоро: „Когато се появи подривната технология, каква форма ще има тя и как ще се отрази на мен и на моята организация?“.

Реалността на подривните развития и неизбежността на въздействието, което те ще имат върху нас, не означава, че сме безсилни да направим каквото и да било. Наша отговорност е да създадем общи ценности, на които да се основава изборът на политически мерки, и да направим реални промените, които ще превърнат Четвъртата индустриална революция в нова възможност за всички.