В момента цялата ни страна е взряна в Банката и оттам в банковата си система. Съвсем нормално е хората да се вълнуват за съдбата на влоговете си. Това не може да бъде подложено на съмнение. Но всички знаем, че случващото се има очевадно нездрави, прогнили политически корени, които на свой ред се коренят в алчността. От колко време се говори за това, че Банката не е Българската народна банка и не бива да бъде. Колко години станаха? Гнусното, изцяло неприемливото и отвращаващото в този сюжет е точно извънмерната и дори безгранична алчност на разпасалите се. Както и пълното незачитане на публиката от страна на замесените.
Веднага поставих въпроса на чисто морална плоскост, защото не ни е оставена друга възможност освен моралната, мисля си. На нас, публиката, виждате, че само на ниво морален разпад ни е оставена ниша, отворена за коментар. Другото е решено или предрешено. Защото за тази банка и за нейната извратеност в отношенията й с държавата се говореше и се говори вече в продължение на години. А сега през нея, банката, минава партизанското преборване преди изборите. Направиха от Банката банка за електорална кръв.
Подигравката върви в неистово темпо и е просто изумителна. Цветан Василев беше приятел на всички властващи. Като че ли. А сега е като че ли изоставен от всички. Така става, когато искаш да си приятел с всички. Голямо клише, нали? Клишетата обаче са привидности, които не са лишени от основания. Обикновено.
Корпоративна търговска банка беше обсъждана в продължение на толкова години като нездраво, порочно и туморно залепнало за държавния организъм образувание. И в продължение на всичките тези години банката служеше чудесно на не един. Иначе мнозина анализираха тази услужливост и предупреждаваха за нейните негативи. В това число, може би, и Иван Костов. Тук може и паметта ми да изневерява.
Фактът, че една банка, па макар и от такъв размер, може да концентрира в себе си цялото обществено внимание и да глътне цялата тази енергия е ненормалното в случая. Вече няколко седмици се занимаваме с казуса „КТБ”. Там е перверзията. Не е редно, не е оправдано по никакъв начин да се стигне до такава зависимост. Не казвам нищо ново, но за пореден път ще кажа и аз, че тази зависимост на обществото от една търговска банка свидетелства за неправомерните линии в държавата ни.
Добре, наистина ли Корпоративна търговска банка беше насилена от не едно и две правителства с нейното похотливо съгласие?
Случаят е ключов и ясно показва зависимостите, с които социумът ни най-сетне трябва да се раздели. Интересното е, че ставащото разкри нещо много важно. Политическата ни класа е способна на внезапни, бързи и смели ходове. Тогава, когато е заплашена. Безпринципното поведение явно може да бъде доведено до такова ускорение, че да не можеш да уловиш оборотите му.
За това казах, че ни е разрешено единствено моралната платформа. За останалото си даваме ясна сметка.
Ако проявилите се покрай казуса „КТБ” зависимости говорят за нещо, то е за едно разчистване, което върви вече месеци наред. В това разчистване безспорно има нещо оздравително, но резервите ми са към това, че обслужва отново едно малцинство. Същото това малцинство. А покрай разчистването горят хора. Наистина ли случайно банковите несгоди и градушката съвпаднаха? Не знам.
Но знам, че изпадането в такава зависимост и такива градушки от страна на държавата трябва да бъде веднъж завинаги прекратено. Защото цинизмът на почистващите оборите си прехвърли преливника.
