Видният литовски политик, общественик и депутат в Европейския парламент Витаутас Ландсбергис се изказва крайно отрицателно за постигнатото в Минск споразумение от лидерите на Германия, Русия, Украйна и Франция.

Смятате, че победител в тези преговори е Путин, че той получи всичко, което искаше? 

Трудно е да се каже, че е победител. Но защо ръководителите на двете важни европейски държави бяха така слаби и омърлушени – не знаем какви са причините за това. Може би става дума за някакви неизвестни похвати на шантажа и заплашването.

Предполагате, че Меркел и Оланд са се поддали на страха или на още нещо и са принудили Украйна да приеме неизгодни за нея и изгодни за Путин условия?

Изглежда, че е така. Защото когато Путин се разтревожи, сам се обърна към тях с молба да отидат при Обама и да го разубедят за снабдяването с отбранителни оръжия, нека Украйна загива, а после ги повика при себе си – инициативата беше негова. Това е неговата дипломатическа игра – как да предотврати оказването на реална помощ на Украйна. И успя. Защо постъпиха така, защо просто не му казаха: „Г-н Путин, ние сме разтревожени, вие не искате ситуацията да се влошава, но какво предприемате, какво правите? Прекратете вашето нашествие, постоянното снабдяване с оръжие и дори с военнослужещи, които се сражават там за нова държава на територията на Украйна“. Но те не поискаха от него нищо и стана така, че изискванията бяха насочени към Украйна! Дори Украйна ще бъде принудена да плати за всички разрушения, сякаш наистина е изгубила войната, а победителят й налага всякакви икономически и финансови задължения. Тогава ще започнат да смучат кръвта на Евросъюза.

Как мислите, защо Меркел и Оланд действаха по този начин? Може би смятат, че трябва да се избегне ново избухване на насилието и че икономическите санкции ще принудят Русия да промени курса?

Защо да гадаем? Тяхното поведение бе странно. Разбира се, от Оланд не можеше да се очаква много, но г-жа Меркел винаги е изглеждала последователна, достатъчно самостоятелна, твърда жена в политиката, достойна да бъде наречена истински лидер. А сега всичко това го нямаше.

Мнозинството в Европа подкрепя ли вашето мнение?

Не мога да говоря за Европа и за мнозинството. Но познавам политически анализатори и учени, които оценяват случващото се като катастрофа. Мисля обаче, че ако това наистина е катастрофа, то не е катастрофа само за Украйна.

А за кого?

За западната демократична цивилизация. Така да се отстъпва пред един диктатор…

Сравнихте в интервю Минск с Мюнхен и дори казахте, че днешното споразумение е по-лошо. Но ние знаем, че след Мюнхен започва голямата европейска война. Опасявате ли се, че може би и сега вървим натам?

След Мюнхен някои лидери обявяват, че носят мир. Но сега всички знаят, че това е било глупост. Те получиха война, а в добавка и унижение. А сега – какво провъзгласява г-н Оланд? Спечелиха нещо като мир, почти мир, а всъщност отсрочка. Изглежда някои политици не разбират или по-скоро аз не мога да проумея какви са тези съветници, които му пробутват подобни концепции, че ако даде Украйна, ще спечели. Сега Украйна е поставена под диктата на Кремъл чрез подставени лица, чрез наемници, на които дори е дадено правото да одобряват или не това, за което са се споразумели държавните глави. Освен това разиграха спектакъл, че едва ли не Путин е добър, но сепаратистите все искат нещо, а Путин все пак ги разубеждава. Това е спектакъл! Каквото им каже той, това ще направят. Те играят този марионетъчен театър, а Западът кима с глава.

Не допускате ли все пак, че между Меркел и Путин има някаква договорка, че трябва да се даде възможност на Путин да излезе от този конфликт, като запази определено достойнство? Всичко бе изиграно така че да изглежда изгодно за него, но по-нататъшната му политика очевидно ще трябва да е политика на постепенно свиване на действията в Украйна. Или считате, че това само ще насърчи Путин за следващи агресивни действия?

Не е толкова важно какво мисля аз днес. Да видим какво ще стане утре. Защо на Путин са му нужни още два дни, за да громи украинците, особено в Дебалцево? Вероятно същото ще се случи и на други места. Тогава ще кажат: ние се договорихме, два дни можем да убиваме, можем легално да нападаме, да бомбардираме, да убиваме. Те приеха нашето условие. Много странна ситуация, странен текст. Разбира се, от страна на Кремъл той е умно съобразен. Ако не им е изгодно, може на следващия ден да кажат, че Украйна е излъгала, че не изпълнява еди какво си и не създава зоната за сигурност. А къде всъщност минава линията на тази зона? Покрай областите, които все още не са успели да превземат? При това сякаш става дума за държавна граница. Но тази граница няма да се контролира от Украйна. Това са само думи – ето, все някога ще й предадат контрола, но само ако се съгласи Захарченко. Какво, нима Захарченко стои над всички? Те разиграват този куклен театър чрез Захарченко, той е тяхната кукла. А Западът охотно ръкопляска на тази кукла.

Западът включва различни страни. ЕС обединява страните от Атлантика до руската граница. Вероятно съществува различен подход в Португалия, във Франция и в Литва, която граничи с Русия. Литовското общество чувства ли се защитено в тази ситуация?

След такова отстъпление, ако освен това кажат окончателно, че няма да помагаме на Украйна, нека тя загине или да капитулира, тогава какво да очакват другите?!

Смятате ли, че появата на т. нар. „зелени“ човечета в Прибалтика е реалистичен сценарий?

Нека говорим сериозно. Какво общо имат тук „зелените“ човечета?! Това са спечасти, специални отряди, подготвени, за съжаление, с помощта на германците за една малко по-различна война с маски, за да измамят някого. Нека не говорим за човечета. Това са специални руски войскови части за подобна замаскирана и в крайна сметка добре подготвена диверсионна война. Такива войскови части могат да се появят навсякъде. И ако все още има недостиг на военни, то вече бе обявено, че Кадиров ще направи в Чечения фабрика за подготовка на такива спецчасти. Никой обаче не обръща внимание. Защо? А ако оттам започнат да бълват хиляди военнослужещи? Пари за подобни неща има. Тогава какво ще каже г-н Путин – не съм аз, Кадиров прави всичко това, обърнете се към него. Та те баламосват целия свят.

Но защо Германия прави подобни крачки, ако вие и повечето хора в Европа осъзнавате така ясно тази политика?

Подобен въпрос се появи вече, при това не само във Великобритания. Кой е упълномощил тези двама ръководители да говорят от името на Евросъюза? Това е неизвестно. Упълномощили ли са ги техните парламенти? Украинската Рада дала ли е съгласието си на Порошенко да подписва толкова лоши за страната му документи? Навярно са прави онези, които казват, че това споразумение не е подписано, за да се изпълнява. Засега това постигнаха. Мисля, че двата трофея са вече по-близко до Путин – имам предвид „Мистрал“-ите. И ако Франция предаде това  въоръжение с висока продуктивност на агресора, за да го използва той срещу жертвите, то на чия страна са тогава тя и Европа? На чия страна – на страната на агресора? Те се страхуват да застанат на страната на жертвите. Но не е задължително да подкрепят така открито агресора! А по втория въпрос. Утре-вдругиден ще видим колко кръв ще се пролее за тези две денонощия, които дадоха на Путин, за да вземе още нещо, нещо да довърши, да завладее. И това бе легализирано с подписи. Ето ви два дни – моля, разпореждайте се, повеселете се, момчета. Помним от историята как руските имперски жандарми са върлували в Литва. Тя понякога се бунтувала. Но когато те върлували, им се давало просто указание: ето, момчета, ето ви това село, даваме ви това местенце, повеселете се, правете каквото искате, отпуснете си душите, заслужили сте го. Нещо такова. Жалко, че Русия пази лошите си традиции и губи своята висока духовна култура.

С Витаутас Ландсбергис разговаря Валентин Баришников. Интервюто е публикувано в сайта на Радио „Свобода“.