Къщата си стои на наклонената поляна в онова брезнишко село. Съседът отдолу, под пътя, е добър, ключовете за къщата са у него. Коси тревата, проверява след поройните дъждове дали има щети. От време на време идват хора, питат дали се продава. Но съседът и жена му нищо не могат да кажат – собственикът живее в Канада и отдавна не се е обаждал, от петнайсет години.
Те помнят как се радваше когато купи мястото. Той вече живееше в Канада със семейството си, но през летата си идваше. И едно лято купи мястото, огради го. Беше зор, изкопа с племенниците над шейсет дупки, разтовариха бетонните колци, бъркаха бетона на една ламарина. После опънаха мрежата. Който е опъвал оградна мрежа, знае, че това не е лесна работа.
И вече през следващото лято викна майстори, изкопаха основите и за двата месеца на лятото вдигнаха двата етажа на къщата. Покри я, сложи дограмата, сложи и капаци на прозорците. Почерпиха се с пенсионирания учител под пътя, съседа. И той пак замина за Канада.
Още няколко лета си идваше, беше му драго от тишината и зеленото, от гласовете на птиците. Жена му и дъщерята оставаха в Канада, те не искаха да идват тук.
След това се разболя от паркинсон. Опита още няколко лета да пътува, но беше все по-свит и все по-трудно ходеше.
После се чу, че вече е на инвалидна количка. Това беше и последната новина за него. А, и това, че дъщеря му се беше омъжила за някакъв бразилец ли, мексиканец ли…
Оттогава не си е идвал.
А къщата си стои, няколкото овошки, които посади, сигурно са израсли, станали са големи дървета. Сливите, ябълката, вишната.
Съседът отдолу и жена му наглеждат имота. Даже една година под стряхата откъм слънчевата страна се заселиха лястовички. И те двамата искаха да му се обадят и да му кажат за лястовичките, но номерът, който имаха, не отговаряше. Звъняха и на неговия приятел от института, той сега живееше в някакво село край София, да питат какво става, знае ли нещо, но и той каза същото, и той не успявал да се свърже. Така им каза.
Мястото не е голямо, към шестотин квадрата. В горния край е къщата. Тя стои със затворените капаци на прозорците, с посивелите керемиди. Ако се влезе вътре, по лицето ти ще полепнат паяжини и сигурно ще се видят стари вестници, които ще свидетелстват за времето отпреди двайсет години. В кухнята, в чекмеджето на шкафа, ще издрънкат вилиците и лъжиците. Застоялият въздух ще мирише на вар и на мухъл.
Ако имаш банджо и можеш да дрънкаш на него, даже може да изкараш нещо.
Ако нямаш банджо, може и на гъдулка.
