Наистина ли има хора в България, които подкрепят убийството на стотици хиляди цивилни? Какво им е станало на тези българи, че са започнали да мислят така? Може би им се е случило нещо по-лошо от войната и дори по-лошо от смъртта.
Любов Якимчук или накратко Люба е поетеса, граждански активист, човек, неспособен да премълчава истини. Родена е в Луганск, една от най-пострадалите от военните действия в Украйна области. Пътува много и при всеки удобен случай говори за случващото се в нейната родина. Направи го и по време на връчването на тазгодишните музикални награди „Грами”, когато прочете пред многомилионна телевизионна публика стихотворението си „Молитва”. Да, Люба разговаря чрез поезията си с читателите. Понякога им казва страшни неща, друг път ги успокоява, но в никакъв случай не ги държи равнодушни.
Украйна извървя труден път от Евромайдана досега, в каква посока се промениха украинците?
За това време украинците се обединиха, все повече имат общ поглед към политическите процеси и все повече губят съветското си мислене, макар и не напълно. Очевидно това е посоката на движение към Запада и тя е много естествена и логична. Защото украинската територия е била люлка на европейската цивилизация, на античната култура – нека си припомним, че на остров Змийни, откъдето тръгна фразата за руския военен кораб, е погребан древногръцкият герой Ахил. В имената на съвременните градове Мариупол, Симферопол е съхранен гръцкият корен на думата „полис“, тоест „град“. Украйна е част от Европа географски. По време на Евромайдана украинците показаха, че споделят европейските ценности. Сега защитаваме тези ценности във войната. Не искахме да извървим толкова труден път, но нямаме друг изход. Защото това е въпросът – или ще бъдем унищожени от руснаците, които не искат да загубят контрол над нас, или ще устоим себе си като част от Европа.
Каква беше Любов в мирно време и каква е сега, повече от три месеца след започването на този етап от войната?
Не мисля, че в мене се е променило нещо глобално, защото продължавам да правя същото, което правих и през 2014 г., когато започна войната. Тогава моя тема бяха пленниците и жителите на окупираните градове. По същото време аз самата бях жителка на град, нападнат от руската армия.
Мога да кажа, че бях готова за пълномащабна война, макар да не е възможно да се подготвиш напълно за нея. Да купуваш бензин за коктейли Молотов и да организираш производството им е съвсем различно. През първия месец на войната направих всичко възможно да доближа победата. Става дума предимно за логистика – търсене и координиране на коли, организация на доставки на всичко необходимо до болници и военни. Но също така и събиране на бутилки за коктейли, търсене на лопати от съседи, правене на сандвичи за частите на териториалната отбрана. Изглежда проста работа, но когато постоянно се намираш под обстрел, а мозъкът ти на заден план проверява нивото на сигурност, тогава е много изтощително. Особено ако нямаш почивка и отчаяно се вкопчваш за всичко. Сега се опитвам да разпределям силите си, а и задачата ми е малко по-различна – през последните два месеца имам много публични изяви.
Всички заживяхме със случващото се в Украйна, кое остава извън новинарските емисии? Какво е истинското лице на войната, което всички ние, живеещите извън Украйна, не можем да видим?
Може да гледате всичко по телевизията или в интернет – това е като на филм, сядаш и гледаш. Но никога няма да имаш опит от войната и няма да разбереш какво е да живееш, докато руски ракети прелитат над главата ти. Никога няма да усетиш какво е, когато къщата ти се смали до тялото ти и няма къде да се скриеш, защото дори укритието е затрупано с отломки, а хората умират в масови гробове. Сигурността е в основата на всички човешки нужди и когато нея я няма, животът не продължава, времето сякаш спира, въпреки че ти изглеждаш жив. Докато си жив – добавяш веднага. За каквито и ужаси да ви разкажа, това ще бъде само история за ужасите, но няма да бъде тяхното преживяване. Дори хората с най-голяма емпатия остават дистанцирани от тези ужаси. Така работи нашата психика и ни спасява от излишния стрес, което е добре. Така че продължавате да сте добре и нека и на нас да ни стане добре.
Българското общество е разделено по отношение на войната, какво бихте казали на всички българи, които подкрепят руската инвазия?
Наистина ли има хора в България, които подкрепят убийството на стотици хиляди цивилни? Които подкрепят изнасилването на деца от руските войници? Принудителното извеждане на деца от Украйна в Русия без техните родители? Унищожаването на нашите градове? Какво им е станало на тези българи, че са започнали да мислят така? Може би им се е случило нещо по-лошо от войната и дори по-лошо от смъртта. В такъв случай много ви съчувствам.
Има ли реален повод светът да се страхува от настъпването на Трета световна война? Какво може да спре разрастването на военните действия извън Украйна?
Вижте, има една държава с имперски амбиции – Русия. Всички промени в структурата на тази страна не са успели да променят същността ѝ. Променя се формата на управление – рухва империята с царя, създава се империя с генерален секретар. Империята, наречена Съветски съюз, се дискредитира, създава се империя с президент, която наричат федерация. Отвън изглежда модерно, фасадата е изградена, но вътре е все същото. Тоест Русия продължава да вижда себе си като безкрайна държава, която не свършва никъде. Това се артикулира от руските власти от Владивосток до Лисабон. Тук цитирам Дмитрий Медведев, заместник на Путин в Съвета за сигурност. Външно виждаме постоянно обновяване на формата на държавата, но това е само заблуда, защото каквито и сътресения да се случват, възстановява се една и съща форма – на империя.
Ако Янукович беше останал на власт и не се беше състоял Евромайданът, сега Украйна щеше да бъде като колонизираната от Русия Беларус, на чиято територия се намират руската армия и въоръжение. В този случай въоръжението от територията на Украйна би било насочено към Полша и Молдова, вероятно и към Румъния.
Не е тайна, че Владимир Путин смята разпадането на Съветския съюз за най-голямото геополитическо сътресение и се стреми да го възстанови. Сега Украйна е на дневен ред и ако на Русия ѝ бъде позволено да окупира Украйна, тя ще продължи нататък. Дали това ще бъде Трета световна война – да. Но ще се разтегне във времето и ще стигне и до България, повярвайте. Причината винаги ще я има. Например руснаците ще кажат, че в България има нацистки режим и ще дойдат да ви „освобождават” с оръжие, а всъщност ще ви завладеят. И ще кажат, че го правят от голяма любов към „братския народ“. Нека бъдем честни, нацистите са хора с руски паспорти и с оръжие, които, докато си говорим с вас, унищожават гражданите на Украйна. Унищожават ги само защото не искат да бъдат в Русия.
За да не отидат руснаците по-далеч и войната да не набере скорост, те трябва да бъдат спрени в Украйна. Всичко, от което се нуждаем за това, е модерно оръжие, което да спре руската армия в Украйна и да защити украинските граждани, в това число украинци, руснаци, белоруси, молдованци, кримски татари и българи. Да, сега защитаваме етническите руснаци от Русия, също както и етническите българи.
Украинците показаха, че могат да бъдат сплотени и в най-трудните моменти от своята история. Къде са корените на украинската жертвоготовност? На какво се крепи силният украински дух?
Не бих говорила за жертвоготовност, а по-скоро за способността да защитават своите граници – не само държавните, но и личните. Убиват децата ни, разрушават градовете ни – нямаме друг избор, освен да се защитаваме. За съжаление, не случихме на съсед. Но се справяме и ще успеем да устоим себе си. Грешката ни е, че понякога забравяме, че Русия е враг и рано или късно идва да ни завладее отново. Но сега си спомнихме и се надявам, че с помощта на украинските партньори, с международна подкрепа ще спечелим.
През последните месеци пътувате много в чужбина, какво виждате оттам? Помага ли ви дистанцията да изградите една по-трезва преценка за войната?
Дистанцията е възможност да се погледне отстрани, критично. Но знаете ли какво забелязах? Хората, които идват на литературните събития, много трезво разбират ситуацията. Може да не знаят нещо, да не разбират някои подробности и това може да им се обясни – не е проблем, но те разбират ситуацията като цяло. Това са все хора, които четат литература – това са хора, които могат да мислят, да анализират, да различават истината от дезинформацията и пропагандата.
Понякога техните държави се съмняват дали да дадат оръжие на Украйна, какъвто е случаят с Германия, задържат процесите, но самите германци страшно подкрепят Украйна и помагат на всички, на които могат – купуват и предават лекарства, скъпи дронове за разузнаване, амуниции.
Бертолт Брехт казва: „Никой няма да пита какво е било времето, а всеки ще пита защо са мълчали поетите му”. Смълчани ли са пред ужаса на войната съвременните поети? Намирате ли сили и мотивация да пишете поезия?
Благодаря за този цитат – сега често звучи един друг, за това, че когато говорят оръдията, музите мълчат.
Не, не мълчат и ние трябва да фиксираме какво се случва със страната ни, така че думите на Брехт са ми близки. Но има и проблеми. Когато си под обстрел и мозъкът ти трябва непрекъснато да следи за опасности, когато доброволстваш и се опитваш просто да оцелееш и да помогнеш на другите да оцелеят, е невъзможно да пишеш. Тъй като мозъкът е зает с оцеляването на тялото, той не е в състояние да се занимава с размисли. Но когато опасността намалее и сте в тила или в чужбина, тази възможност се връща.
Пиша малко поезия, но пиша. Работя и върху пиеса. Според мен литературата е история сама за себе си, която не може да бъде фалшифицирана. Всеки трябва да говори сам за себе си, защото ако не го направим, нашите врагове ще го сторят вместо нас. За съжаление, руската литература също често служи на пропагандата – има цял списък с такива книги за Украйна. Така че дайте да се договорим: ако става дума за Украйна, да вярваме преди всичко на информацията от украинците, ако става дума за България – да слушаме информацията от българите.
Имате ли все още надежда в способността на литературата да лекува травмите от войната?
Психотерапевтите трябва да работят с травмите, индивидуално. Литературата трябва да работи със съдържания, да ги осмисля и да създава наративи. Литературата е много по-широка от работата само с травми, въпреки че включва и разказа за травмата. Писането може да формира представата за себе си в миналото, сега или в бъдещето, може да дава различни емоции. Близка ми е идеята, че наративът, част от който е литературата, формира нацията.
Сградите могат да се възстановят след войната, но ще може ли се възстанови украинският език?
Украинският език не е унищожен, той се променя, защото реалността се променя, а езикът винаги отразява реалността. Украинският език е жив и ще се променя според реалността и това е нормално. Така е било през цялата история на развитието на езиците, ще продължи и нататък.
В каква Украйна искате да живеете, когато всичко свърши?
Свободна, независима, демократична, европейска. Но най-важното – защитена от Русия по всички възможни начини и методи. Не искам синът ми, когато порасне, да бъде принуден да воюва срещу Русия, искам да спечелим сега тази война за нашите деца.
16.06.2022 г.
Превод от украински Райна Камберова
Любов Якимчук (1985) e родена в гр. Первомайск, Луганска област. Авторка на стихосбирките „като МОДА“ (2009) и „Кайсиите на Донбас“ (2015), която попада същата година в класацията на украинската версия на „Forbes“ за най-добрите книги на десетилетието. Произведенията ѝ са преведени на повече от десет езика, самата Любов Якимчук също е преводачка от английски и литовски. Сценаристка, кураторка на литературни фестивали и събития, активна участничка в литературния живот на Украйна, носителка на редица литературни награди. През 2014 г. се мести в Киев. От началото на войната участва активно в доброволчески организации в Киев. По време на церемонията за връчването на наградите „Грами“ през 2022 г. е поканена да участва и да прочете стихотворението си „Молитва“. Преводи на нейни стихотворения на български са излизали в „Литературен вестник“, „Море“, „Страница“ и „Съвременник“.
