Откъс от книгата с кратки изповеди на италианския актьор, излязла 20 години след смъртта му.
Книгата (изд. „Рива“) съдържа кратки размисли на актьора за киното, за режисьорите и партньорите, с които се е срещал в кариерата си. Марчело Мастрояни (1924–1996) пресъздава галерия от популярни образи във филмите на големи автори на италианското и световното кино като Висконти, Фелини, Антониони, Михалков, Олтман… Съставителят – Марчело Серени, пише в своя предговор: „Марчело Мастрояни с неизменното си безразличие към физическите трансформации на някои актьори, например от американската школа или на по-близкия „братовчед“ Депардийо, спокойно и нормално представя персонажите си по-автентично. Разбира се, не защото е „по-реален“ – впрочем невъзможно за зрителната илюзия на киноиграта, – но защото е по-ясен в централното положение на човека в борбата му с всекидневното откритие на живота. Един от малцината италиански актьори, както го определя част от критиката от епохата, способен да се впише в „реалистичен филм с вид на човек, взет от улицата“.
„Марчело Мастрояни. Човек на киното“ , изд. „Рива“, 2016, превод от италиански Соня Александрова
ДА БЪДЕШ АКТЬОР
Винаги съм искал да бъда актьор, въпреки че никога не съм посещавал никаква академия. Никога не съм учил, за да стана такъв.
Клаудио Джоржо Фава, Матилде Хоккофлер
Марчело Мастрояни, Гремезе, 1980
„Бели нощи“ беше първият филм, в който образът на наивния, благ и простонароден добряк придобива така да се каже по-интелектуална физиономия. За мен като актьор опитът беше изключително положителен поне по две причини. За пръв път играх под ръководството на Висконти – вече не в одеждите на театрален, а на кинорежисьор, така че беше интересно да се видят разликите в стила и в начина му на работа в театъра и киното. Освен това може би този филм показа мен самия узрял за определен тип кино, което щеше да дойде не след дълго, и убеди други режисьори, че бих могъл да бъда използван и в други посоки.
Клаудио Джорджо Фава, Матилде Хоккофлер
Марчело Мастрояни, Гремезе, 1980
Фелини направи повратна точка в кариерата ми, предлагайки ми възможността да играя в по-широк регистър. Но не е вярно, че съм Казанова. Това е легенда, която няма нищо общо с мен. Не съм съблазнител: за срещата винаги трябват двама. Не знам какво е чар, съблазняване, физическа красота или онази духовната – но има нещо, което убягва на разума.
Енцо Биаджи, Хубав живот: Марчело Мастрояни разказва
ЕРИ Рицоли, 1996
„Дни за любов“ на Де Сантис и „Хроника на бедните влюбени“ на Лидзани бяха за мен два важни филма, две хубави роли. Бях доволен да играя симпатичен селянин във филма на Де Сантис. Имаше и леко завръщане към корените ми, защото действието се развива в Чочария, а аз съм чочарец. Беше малко сантиментално пътуване из тази земя. Запазил съм хубав спомен от филма.
Клаудио Джорджо Фава, Матилде Хоккофлер
Марчело Мастрояни, Гремезе, 1980
В „С всички средства“ за пръв път ми повериха персонаж, различен от онези, които обикновено изпълнявах. Този ужасен свещеник, силен и зъл – беше благодатна роля за един актьор и наистина го изиграх с огромна страст.
Клаудио Джорджо Фава, Матилде Хоккофлер
Марчело Мастрояни, Гремезе, 1980
В „Неизвестните извършители“ представях герой, какъвто вече бях правил, например в „Жалко, че си негодница“ – добродушен, наивен, който без да е комичен разсмива понякога с реакциите си. С една дума, беше от същата „боя“. Филмът е класика в историята на киното, извън Италия също имаше триумфален прием.
Клаудио Джорджо Фава, Матилде Хоккофлер
Марчело Мастрояни, Гремезе, 1980
Винаги съм имал склонност към музикалните филми, към танца, защото мисля, че за един актьор те са най-необикновеният начин да изрази себе си.
Клаудио Джорджо Фава, Матилде Хоккофлер
Марчело Мастрояни, Гремезе, 1980
Актьорският занаят е занаят на големи лъжци, който ти позволява да останеш наивно дете за цял живот. Въпреки всичко не бих упражнявал никоя друга професия. Обичам работата си и се смятам за привилегирован, че мога да я върша.
Клаудио Джорджо Фава, Матилде Хоккофлер,
Марчело Мастрояни, Гремезе, 1980
