Такава радост е да усещаш празника на небесния наш покровител! Когато природата е дала вече зрелите си плодове и се облича в невероятна есенна премяна.
Идва Отчовден, денят на народните будители. Свети Иван Рилски има три празника.
В началото на лятото – връщане на мощите от Търново в Рилския манастир, най-значимото събитие в османския период на България. То великолепно и подробно е описано от Владислав Граматик и изобразено от Никола Образописов.
След това, пак през лятото, празнувахме тази година юбилейно 1080 години от успението и преминаването в блаженото Божие царство на небесния наш покровител.
Не знаем с точност кое събитие празнуваме през есента, но тогава е най-силно желанието ни да посетим манастира или някое друго място, свързано с паметта на свети Иван. Има две версии – че тогава са пренесени за пръв път мощите му в Средец, или че тогава са пренесени от Средец в Търново. Избираме втората, като събитието е описано в класическото житие, излязло изпод перото на патриарх Евтимий.
Попаднах на книжка, която е библиографска рядкост – „Мощите на свети Иван Рилски“, написана от Константин Петканов. Текстът е изцяло посветен на същото събитие. С голяма радост открих и съвсем непозната илюстрация от любимия художник Наум Хаджимладенов.
По пътя за Търново процесията с мощите спира на връх Кръстец. Там идват пратеници, които съобщават, че строящата се църква на хълма Трапезица все още не е готова за тържественото посрещане.
Така мощите престояват една седмица на това място. Петканов пише: „Местността Кръстец се превърна в живо море. От гората непрекъснато излизаха хора и се тълпяха около духовенството и светите мощи. Вестта, че мощите ще останат цяла седмица на открито зарадва селяните и те побързаха да си изберат места за нощуване. Изкусни и сръчни работници насякоха дълги клони и направиха голяма колиба за светите мощи. Върху колибата, покрита с папрат по заповед на Асена, се раздиплиха дебели и скъпи черги. Монасите запалиха огньове и приготвиха огромни светилници. По поляната запълзяха хроми, недъгави и изтощени от дълга болест хора“. Днес на това място има параклис, но на гърба му е мистична по вид скала, която вероятно така е изглеждала и по време на знаменателното събитие.
В Търново мощите, с благословението на архиепископ Василий, са положени тържествено от Асен и Петър в специално построената църква, вратите на която остават отворени, докато не мине всичкият многохиляден народ да се поклони.
В статията си „За празниците на св. Иван Рилски“ Смоленският епископ Нестор описва: „По древен обичай благочестивите търновци всяка година на Отчов ден – след отслужване на Светата литургия по храмовете в 12 ч. на обяд – се събират в св. Ивановата църква на хълма Трапезица за почитане на паметта на св. Иван Рилски, извършвайки молебен с водосвет“.
Напомняйки предисторията на празника на народните будители, искам да коригирам свързаното с него великолепно академично слово на Георги Господинов. Описвайки хронологията на будителството, той казва: „Ако поставим началната точка при Паисий… ще видим, че става дума за траене над три века. И в това този празник ми се струва някак различен и хубав, в празнуването на една бавност и траене, на една дълга непрекъсваема редица от имена, която библейски може да бъде изречена и така: Ден на Паисий, който роди Софроний, който роди Берон… и така до наши дни“.
Родоначалникът на тази редица е дар от Бога. Защитник, покровител и застъпник за целокупния български народ е свети Иван Рилски. И вече над хиляда години нашир и длъж по нашата земя се слави паметта му. И ако детето се чувствува най-спокойно под закрилата на майка си, то „спокойствието да си българин“ е дарено от неговия Отец. Няма по-основателна причина за национална радост от тази, която ни е дарена свише. Така приемствено се подхранват просветата, културата, изкуството и въобще цялата човешка дейност, стига да има за образец и да следва непостижимия идеал на светостта.
1 ноември е националният празник на България. Моят. Когато гости от чужбина ме помолят да ги развеждам из България, винаги започвам от Рилския манастир с разказ за неговия основател. И ако гостите са доволни, изразят интерес и възхита от историята и забележителностите ни, винаги знам каква е първопричината.
Радвай се, отец наш Иоанне, Рилски Чудотворец!
Всебългарски светилник,
Всебългарски закрилник,
Всеправославно Божие светило,
Нетленно Божие кандило!
Акатист към свети Иван Рилски, Митрополит Борис Неврокопски
