„Демек”, един от най-интересните феномени на съвременната македонска независима сцена, ще свири в кино „Влайкова” в София на 22 ноември. С рокендрол ветерана разговаря Цветан ЦВЕТАНОВ.
Днес на голямото съвместно събитие на „Аларма Пънк Джаз” и Indioteque в кино „Влайкова”, точно преди дългоочаквания концерт на канадците NO JOY (и непосредствено след Rosenquarz E.U.E.R.P.I. Orchestra) на сцената ще излезе групата „Демек”. Тя е дело на рокендрол ветерана, басист на легендарните Suns и един от най-ерудираните радиоводещи в Скопие Саша Павлович. В началото той започва с електронна музика, после се появява и бас китарата (това си е съвсем естествено) и накрая към проекта се присъединява и Васко Атанасоски от добре познатите ни Bernays Propaganda, с чиято история и Саша Павлович е неразривно свързан.
Групата репетира по 17 часа в денонощието, но не за придобиване на технически опит (те си го имат, дори вповече), а просто защото музиката не иска да ги пусне. В Скопие лятото подгряваха Zea (соло-проекта на Арнолд де Боер от The Ex), скоро ще издадат и първия си албум за независимия лейбъл Направи заедно, а после следват и турнета… А сега – един концерт специално за нас и първото им излизане като „Демек” зад граница.
Да се върнем към самото начало…
Групата възникна от себичната идея, че ако не създаваме музика, няма защо въобще да съществуваме. „Демек” е (засега) дуо, запътило се натам, където и двамата музикално още не сме били. Използваме електрониката и семплите като средство, което досега не сме експлоатирали, а това ни даде възможност да създадем съответната звукова картина, която можем да представяме и на живо. Обичаме потъмнените звуци и напластените текстури, с една дума – всичко, което не можеш да постигнеш с обикновена рокендрол магия – китара, бас и барабани. Избрали сме сложния начин, защото и животът, който живеем, е сложен. Но едно е в основата – работата със семплите и удоволствието от играта с тях. Създаваме музика, не търсим стиловете. Васко е уникален музикален философ, в „Демек” се грижим повече за състоянията и изсвирването, отколкото за резултатите, те сами идват. Денонощно импровизираме, защото самият процес си иска посветеност. Лесно е да работиш с някого, когато той е хардкор.
На съвременната македонска (и въобще балканска) независима сцена какво ти допада най-вече и какво ти липсва?
От македонската сцена ме въодушевяват Culture Development и Kanton 6. Mooger Fooger и XaXaXa имат отлични нови албуми, а след 30 години с нетърпение очаквам и албума на Гино де Гаги и нивните страсти. Да не пропусна и VVhile от Сърбия, за тях тепърва ще се чува. На нашата сцена ми липсват електронни групи със смел и нов звук.
Ако се върнем назад към времената, когато бяхте активни със Suns, и те помоля да ги сравниш с днешния ден, в какво време живеем днес от музикална гледна точка?
Началото на 90-те е време, несравнимо с днешното. Тогава нямаше много концерти, а ние искахме да ги правим постоянно. Със Suns бяхме подготвени да свирим и свирехме навсякъде, където можеше да се включи електричество, по всякакви дупки, имахме енергия и нямаше значение дали ще дойдат 500, 2000 или двама души. Искахме наивно и спонтанно да свирим навсякъде, само това ни трябваше, без разлика дали някой ще плати или не. Днес не е така. Вместо да увеличи креативността, големият пазар я изяде. Copy paste стана must have. Всичко е прекалено чуто и видяно, а отгоре на това и пресметнато.
През лятото ти беше инициатор на едно твърде интересно музикално събитие – хепънинг с музиканти от различни жанрове, 20 души на сцената.
Феноменална е самата идея на едно място да се съберат 20 музиканти, които преди това не са се познавали, и да импровизират заедно. Направихме го веднъж за 20-годишнината на „Канал 103” ( в една от най-важните независими радиостанции на Балканите – б.а.), както и през лятото на фестивала BOSH в Гевгелия. Неповторима енергия, съвсем различна от тази, когато си в група.
Разкажи за твоето радиопредаване „Радио Багдад”, вече несъществуващо, но пък едно от емблематичните в македонския радиоефир. И защо казваш, че вече не вярваш в радиото като медия?
„Радио Багдад” започна като предаване по „Канал 103” през 2005 г., а по-късно продължи по „Радио Равел” и просъществува докато не продадоха „Радио Равел” на голям собственик. „Радио Багдад” беше супермаркет, концепцията беше да няма концепция, третираше смесица от стилове – експериментална музика, фрийстайл, болеро, акапела, анти-фолк, авангард, джаз, bastard pop, плажна музика, психеделия, опера, нео-това, нео-онова, chip music, хип-хоп, звуци, домашни записи на аудио касети, сърф-балади, електроника, queercore, госпъл, p-funk, showtunes, асансьорна музика, екзотика, r&b, радио импровизация, super eurobeat, екстремен метъл, found sound, изворна музика, дроун, интервюта, колажи от думи, радио драма, музика, изсвирена отзад напред… Радиоводещите днес не могат да бъдат пророци, всичко е достъпно до безобразност в интернет, радиото изгуби своята мощ, но за съжаление остана последната въодушевяваща медия.
Кои основни влияния можеш да назовеш за собственото си музикално развитие (освен австралийците The Necks, които са любими на всички ни) и какво слушаш в последно време?
Списъкът е огромен. Да пробвам с някои… Husker Du, EPMD, Пит Таунсенд, The Sparks, Stranglers, Джони Мичъл… От новите – The Books, Jaga Jazzist, Animal Collective, Moodymann, J Dilla, Dungen, Ras G, калифорнийска електроника… Постоянно слушам музика и един ден ще ме погребат със слушалките.
Знам, че в Скопие си звезда във Фейсбук. Какво е отношението ти към официалните и неофициалните медийни канали?
Социалните мрежи са най-доброто доказателство, че хората все още обичат хора и че някой все още се интересува да прочете какво мисли някой друг. Аз само пиша и споделям това, което и другите си го мислят, но вулгарно, каквото е и времето, в което живеем. Да си звезда във Фейсбук в Македония е като да си най-известната рокендрол банда във Ватикана. Феноменът „15 минути слава” днес трае 5 секунди. Колективно зяпане в тавана.
И накрая: жив ли е рокендролът днес?
Рокендролът е жив, но хората не са живи. Елате на концерта.
Запис от първия концерт на „Демек” като дуо, 22 август 2013г., Младежки културен център, Скопие
