С Константин Бейков от „Спектрум Вокал Бенд“ разговаря Мария Митева
Международният джаз фестивал „Д-р Емил Илиев“ е сред значимите музикални събития в културния календар на страната. От 31 юли до 4 август 2026 г. в Боровец музикантите от „Биг Бенд“, Благоевград, „Спектрум Вокал Бенд“, Емил Тасев Квартет и YAVI, The Eastern Quartet, Винсен Гарсия и Richard Bona Trio очароваха публиката под звездите. Фестивалът отбеляза своето 29-о издание и петгодишен юбилей в Боровец. Програмата беше съпроводена от лятна джаз академия за деца с водещ Кристина Кирова, литературни срещи с писателката Здравка Евтимова и кинопрожекции с водещи проф. Божидар Манов и Хелия Чавдарова. Откритата сцена пред хотел „Рила“ се превърна в център на качествената музика.
„Спектрум Вокал Бенд“ от създаването си през 2012 г. привлича вниманието на публиката с оригиналния си стил от поп, фънк, джаз и етно. Певците от „Спектрум“ – Ивелина Цонева, Анна Янкова, Даниел Николов, Янко Янков и Константин Бейков – композират, аранжират, изпълняват и продуцират музиката си. Групата има няколко издадени албума, последният – Singerprints, е отличен с няколко престижни номинации и награди. Понастоящем групата работи по издаването на третия си самостоятелен авторски албум – Voices of Now.
Г-н Бейков, вие сте от музикално семейство. Кой от близките ви повлия върху професионалния ви избор?
Аз имам музиканти в рода си както по линия на баща ми, оперния певец Пламен Бейков, така и на майка ми, Мария Момирова. Тя е преподавател по пиано и е създател на първата бебешка музикална работилничка „Прощъпулник“. Дядо ми, Георги Бейков, беше естраден певец. Вкъщи се насърчаваше музикалното развитие и образование. По-малкият ми брат, Георги Бейков, завърши оперно пеене в Музикалната академия. Той е бас като баща ми, аз съм по-скоро бас-баритон, но понякога използвам и високия регистър на гласа си, фалцета. Мой приятел и колега от Музикалната академия, Северин Василев, ръководител на ансамбъл за старинна музика Cantanti Dai Monti Verdi, не можеше да намери мецосопран за своя състав и ме покани да попълня тази партия в състава му, пеейки на фалцет като контратенор. В „Спектрум“ изпълнявам основно басовата партия.
Вие сте един от основателите на „Спектрум“ в 2012 г.
Да, но Янко Янков, нашият баритон, беше свързващото звено между мен и други двама колеги – Явор Узунов и Атанас Кулински. В началото бяхме мъжки квартет, после октет – четири момичета и четири момчета. И този октет просъществува около две години. От 2015 г. групата е квинтет. Форматът и досега е запазен, макар и с малко промени в състава. Всички изпълнители в „Спектрум“ споделяме професионален интерес към акапелната музика и специално отношение към човешкото многогласие.
Но имате и друга работа.
Да, но професията на всички ни все пак е в сферата на музиката. Анна участва в няколко солови проекта, свързани с оперната и кантатно-ораториалната музика. Има и самостоятелна кариера като бароков изпълнител. Ивелина е поп певица, преподавателка по пеене, също работи в сферата музикалните дублажи. Аз съм дипломиран хоров диригент, а понастоящем съм докторант в Музикалната академия с хорово дирижиране, но то е отново с фокус върху работата с камерни вокални ансамбли. Имам и звукозаписно студио, където репетираме със „Спектрум“ и там заедно с нашия звукорежисьор Йорданка Янкова записваме и други камерни акустични състави – както вокални, така и инструментални. Даниел има самостоятелни проекти като солов джаз изпълнител, ръководи два поп хора в Нидерландия, а Янко е църковен певец – псалт, както и преподавател по източно църковно пеене.
Възможно ли е един музикант да се издържа само от пеене?
Възможно е, разбира се. Но намирането на работа и поддържането на кариера в тази сфера е изключително трудоемко и изисква невероятна отдаденост.
Това отнема ли от творческата енергия?
Да, отнема. Но ние обичаме нашата музика и намираме смисъл да я правим. Тя ограмотява, образова, приобщава. Този факт ни мотивира непрестанно и това е много важно днес, когато хората се разделят и поляризират по всякакви обществено значими теми.
Изкуството би трябвало да обединява хората.
Вокалната музика е по някакъв естествен начин обединител. Ние сме забелязали, че акапелната музика, вокалното музициране приобщават. Хората осъзнават, че могат да се свържат с това изкуство, най-малкото защото всеки има глас. Затова често казваме, че гласът е инструментът, който въздейства сякаш най-пряко и непосредствено.
Всеки има глас, но гласът не е инструмент, който можеш да замениш с друг. Как го опазвате?
Ние сме изключително внимателни. Ако става дума за обичайните навици – ние не пушим, не прекаляваме с газираното. Но по-основното е, че работим с гласовете си отговорно. Не крещим. Не изпълняваме тежки програми, след които да не можем да си кажем името. Използването на гласа е свързано с дисциплина, с умереност, с разпределение на натоварването и с необходимата след това почивка.
Вие сте млади хора, би трябвало да привличате млади хора. Каква е възрастта на вашата публика?
Като че ли музиката, която ние правим, е по-разбираема за по-зрялото поколение. Но не поради това, че изпълняваме по-стари парчета, а защото по-възрастното поколение е като че ли по-образовано и се е развивало във времена, в които културата е била съществен фактор. Много от нашите по-зрели почитатели например имат зад гърба си опит в хоровото пеене, познават класически произведения, имат богати музикални знания. Културата е била нещо ценено и търсено. В днешно време, за да се привлече вниманието на младата публика, трябва да се говори на нейния език, да се използват нейните предпочитани комуникационни канали. Ние се стараем да работим в тази посока, но същевременно се стремим и да ограмотяваме, не просто да се харесваме. Социалните мрежи имат голям принос за контакта ни с по-младата аудитория.
На първи октомври ще имате премиера на нов албум.
На първи октомври, в Деня на музиката, в София Лайв Клуб е промоцията на нашия нов авторски албум Voices of now. Той съдържа десет песни – пет на английски и пет на български език. На втори октомври албумът ще бъде достъпен във всички музикални платформи в интернет, а в следващите дни ще направим турне за представянето му в няколко града в България.
А имате ли идея да разнообразите амплоато си?
Имаме много идеи – например в недалечното бъдеще бихме могли да осъществим проект и с инструменталисти. Ние и преди сме правили подобни експерименти. Работили сме с Теодосий Спасов. Имаме съвместни изпълнения с Христина Белева, която е майсторка на гъдулката и е сред най-големите ни съвременни фолклорни изпълнители; с джаз музикантите Антони Дончев, с Любомир Денев – баща и син, с Биг бенда и Симфоничния оркестър на БНР. Отворени сме за бъдещи подобни проекти, тъй като това обогатява палитрата от възможности и цветове на нашите пет гласа.
