„При модерния съвременен танц движението идва отвътре, от емоцията, създава се от вътрешната енергия.“ Разговор с хореографа и балетист Асен Наков
На 2 октомври Балет „Арабеск“ отбелязва 50-годишния юбилей на премиер-солиста и хореограф Асен Наков. Това ще стане на сцената на Музикалния театър „Стефан Македонски“ с един от най-успешните му авторски спектакли – „Тайната Данте“. Като премиер-солист Асен Наков изгражда ярки сценични образи в знакови заглавия от репертоара на трупата. Сред тях са „Болеро“, „Колекция Кармен“, „Нестинарка“, „Ромео и Жулиета“, „В сянката на твоите криле“, „Аеон“, „Измъчвани мелодии“, „Корен дълбоко в небето“, „Банята – личното пространство“, „Дневникът на Дракула“, „Лешникотрошачката“, „Дон Кихот“ и др. С годините към сценичния опит се прибавя и работата му като хореограф. За Балет „Арабеск“ Асен Наков създава „Необходима поносимост“, „Паралелна реалност“, „Малки правила“, Res Nullius 2, The Bingo Project, „Моето второ аз“, „Огледало на времето“. Големият му успех на хореограф е свързан с „Тайната Данте“ – за 2025 г. спектакълът е носител на Кристална лира и на отличия от Танцовите награди „Импулс“.
Балетист е необичайна професия за мъж. Имаше ли намеса от родителите ви?
Да. Моят баща Асен Наков беше балетист в Операта. Той не беше съгласен. Майка ми е лекар, но тя ме тласна към балета. В четвърти клас почти никое дете не знае с какво иска да се занимава. На мен балетът ми харесваше. Прекарах детството си в Операта, гледайки спектакли. Така че бях запознат с това, което ме очаква.
Завършили сте хореографското училище. Как влязохте в трупата на Балет „Арабеск“?
Беше късмет. Тогавашната директорка на „Арабеск“, великата Маргарита Арнаудова, присъства на наш изпит в десети клас и ни предложи работа.
Вие сте били младо попълнение?
В началото не бях много сигурен, че искам да играя в Балет „Арабеск“, но после разбрах, че е интересно. И че всеки път ще бъде предизвикателство.
По-свободното или по-артистичното модерно изразяване ви привлече?
Изразните средства на класическия и модерния танц са различни. При модерния съвременен танц движението идва отвътре, от емоцията, тоест всяко движение се създава от вътрешната енергия, докато при класиката има малко повече външна техника. При модерния танц техниката не е просто външна демонстрация, а невидимата основа, върху която танцьорът изгражда своето усещане и мисълта, която иска да поднесе на публиката.
Вие имате интерес и към мистичното. С какво ви привлича то?
Човек, когато стане на определени години, си дава равносметка какво е направил, как е минал пътят му и тогава идва моментът на осъзнаването, на катарзиса, едно ново начало и поне за мен тези теми са актуални и в живота, и в работата.
„Тайната Данте“, спектакълът, с който ще отбележите вашия юбилей, възвеличава любовта.
По принцип става въпрос за пътя на една душа, която минава през всички възможни чувства – любов, омраза, препятствия, изкушения и стига до своя катарзис и едно ново начало. Нашето изразяване се различава от това в театъра и Майя Праматарова написа не просто сценарий, разбираем за зрителя, а дирижира енергията и пространството, в които да се разгърнем. След това Румен Бояджиев-син написа музика специално за спектакъла. Той работеше в залата заедно с нас в продължение на четири месеца. И накрая Катрин Красимирова направи мултимедията, Адриана Найденова – костюмите. Беше екипна работа от най-добрите професионалисти, с общи идеи.
В подземния свят любовта става част от спасението, от светлината?
Светлината идва след най-тъмната част на нощта. Човек трябва да мине през всичко това, за да разбере кое е светло и кое е тъмно. Това беше идеята на спектакъла, а любовта е едно от нещата, които водят нагоре. Любовта не само към човека, а и към мирозданието, защото Данте е човек на знанието, не става въпрос само за физическа любов.
В спектакъла „Огледало на времето“ (2014 г.) вие търсите мултипликация на образите.
Човек трябва да се огледа, за да опознае себе си. Всеки път, като се погледнете в огледалото, виждате различни неща. Ние търсим огледален образ, който се мултиплицира, както се мултиплицира самата история. Тя се изгражда в различни варианти – и всеки от публиката може да види собствената част от нея такава, каквато я възприема и каквато му харесва.
Необходимо ли е огледало, за да може човек да се развива? Понякога то отразява нещо, което не искаш да видиш.
Точно така е. И как хората те виждат като огледало. В света зад огледалото Азът се трансформира и разкрива неподозираните си дълбини.
Променя ли нещо във вас огледалният образ?
Човек, когато наблюдава своята същност и започва да преосмисля каква е тя, според мен променя тази същност, ако си прави реална самооценка. Вглеждайки се в огледалото, не можем да разпознаем себе си. Огледалото е коварно – отразява мълчаливо и пасивно, но като че ли ни дебне и поглъща. Изгубваме се, заставаме пред своите демони.
Вашата идея, че изкуството може да промени човека, не е ли малко утопична?
Аз имам и комедийни неща, не само такива, които засягат дълбоки психологични тематики. Според мен зрителят трябва да има възможност да гледа каквито иска произведения, за да се откъсне от средата около нас. Тоест за нас изкуството е спасение. След като цял ден си гледал само новини, занимавал си се с битови проблеми, е добре да се откъснеш от всекидневието за малко; да отидеш на концерт, на театър или на балет и да преживееш нещо друго. В края на краищата, независимо дали ни разсмива, или ни кара да се замислим, изкуството е онова сигурно убежище, което лекува духа и ни напомня кои сме извън сивотата на бита.
Балетът е по-труден за възприемане.
Да, така е, но публика се създава за всеки вид представление. И по принцип от малки децата и учениците трябва да ходят на театър, да посещават спектакли – музика, балет, опера, оперета, за да изградят собствен критерий за изкуството и естетически вкус. Искам да добавя, че за мен е много важна и работата с младите колеги, които имат нови идеи и нови емоции.
Подготвяте ли нов спектакъл?
Работя със същия екип от спектакъла „Тайната Данте“ върху проект, който вероятно ще се реализира след година и половина. Драматургията отново е на Майя Праматарова. Предполагам, че композитор също ще бъде Румен Бояджиев.
Асен Наков е в Балет „Арабеск“ от 1995 г. Участвал е в над 80 спектакъла, работил е със значими български и чуждестранни хореографи. През 1999 г. получава Кристална лира за върхови постижения в танцовото изкуство за участието си в „Танго“. За хореографията на „Малки правила“ е удостоен с наградите на професионалното жури и на публиката на Осмия конкурс за съвременна хореография „Маргарита Арнаудова“. През 2025 г. получава за втори път Кристална лира – за „Тайната Данте“. Спектакълът е удостоен и с наградите Продукция на годината и Оригинална хореография на авторско танцово представление на Танцовите награди „Импулс“ 2025. Асен Наков е и дългогодишен преподавател по съвременен танц и класически балет.
