Какви само неща може да се видят сега, в наши дни. Чудни неща.
Сергей Станишев и Бойко Борисов си подадоха един на друг ръка. Премиерът Борисов намери дори думи, с които да изрази това, че разбира – поне донякъде – своя някогашен предшественик на поста министър-председател и каза, че му е влизал и влиза и сега в положението му. Че съзнава защо някои действия на господин Станишев от периода на мандата му и ходове, предприети от него, докато е оглавявал изпълнителното управление на държавата, може и да са били погрешни, но всеки пак всеки греши. Всеки се е обърквал в ситуации, които са сложни, или направо твърде рискови. Припомнянето на тежката артилерийска стрелба между двамата от последните години, мисля, е ненужно. Всъщност средствата за нападение бяха всякакви.
Двамата се ръкуваха пред камерите, и то сякаш с непресторена сърдечност, стискайки ръцете си.
Разбира се, тези гледки учудиха, възмутиха мнозина, смаяха направо други.
Приблизително по същото време госпожа Моника Маковей, която беше правосъден министър в Румъния, а сега е депутат в Европейския парламент, заяви публично, че България не дава права на румънците, живеещи на територията й, а именно – да изучават в училище майчиния си език преди всичко, като акцентът беше поставен върху българските роми, говорещи на румънски. Някак си от думите на Маковей изникна и се оформи въпросът за национално малцинство, което трябва да бъде признато като такова от българската държава.
Пак по това време горе-долу един от нашите вицепремиери в момента – госпожа Меглена Кунева – даде голямо интервю за обществената британска медия BBC. Журналистът, който я интервюира изглеждаше, че се стреми да я притисне с неудобни въпроси, засягащи нетолерантността на българската държава и българите към имигрантите, която – подтекстуално поднесено – е народопсихологически и социално-културно детерминирана, или просто случила се. Стана въпрос и за бедността, за присъствието ни по милост в момента да делим съдбата на европейци. Последното пак сугестивно.
Меглена Кунева обясни какво е да си ти точно този, който е на границата, и да не си заедно с това затворил вратите с катинар, а да ти се налага да работиш за сигурността на всички зад теб. Зад теб ли са те е въпросът?
Вече свалям картите и казвам открито.
Радвам се, че български политици от най-висок ранг и с голям авторитет в международен план, каквито са Бойко Борисов и Сергей Станишев, си подават ръка и показват по този начин, че в България може да има и България, а не само канибализъм и обикновени сметки, които се разрешават по начин, който подобава на европейска държава, участник в Европейския съюз, държаща себе си в съгласие със споделяните в него ценности. В ситуация като тази обратното би било непростимо.
Това е много силен знак, много силно послание, което засяга цялата нация и носи надеждата, че пред лицето на опасността и неглижирането от страна на „близките” ти, съединението може и да си остане онова, което прави силата.
Да не прозвучи малиново, но демонстрацията беше силна и навременна.
В синхрон с нея беше и поведението на Меглена Кунева пред журналиста от „Би Би Си”. Отговорите й бяха точни и направиха така, че мнозина, които не ни и знаят, или знаят, че няма и защо да ни знаят, бяха поканени да се замислят. Говоря за хора, които могат да мислят, естествено.
Има и друго. Интервюто с министър Кунева беше, според мен, само донякъде провокативно и остро. Идеята му беше да е по-скоро защитно и да просвети. И ако наистина е така, то не принизява нейната, на Меглена Кунева, публична изява и силите й да защити България, а сигнализира, че на пръв поглед предизвикателният и дори обвинителен тон на интервюиращия журналист – господин Сакър, е бил насочен към това вниманието на зрителите да попадне и върху трудностите и отговорностите на България в тази така объркана и опасна ситуация. Тоест, според мен, интервюто беше ориентирано в тази посока. Знак за това може да бъде открит и в неотдавнашната визита на Дейвид Камерън в България, естествено. Както и в даряването на лендровърите за охрана на границата ни. Самото посещение на вицепремиера ни в Обединеното кралство е достатъчно категорично потвърждение на казаното тук от мен.
И в същото това време госпожа Моника Маковей презентира пред Европа наличието на румънск-ромско малцинство в България, статутът на което като такова, както и полагащите му се права да изучава майчиния си език, трябва да бъдат гарантирани. Отговорът на министър Калфин беше достатъчно добър.
Това, че България започва да се утвърждава като най-стабилния елемент на Балканите, е ясно. В много аспекти. Вижда се, че в момента проблемът с бежанската вълна към Югоизточна Европа се контролира най-адекватно тъкмо от българските власти. Видно е и това, че демонстративното отношение към бежанците на гръцка територия в последно време е тъкмо демонстративно. Да не говорим за игрите между Гърция и Македония. Турция изигра добре картите си.
Та, няма да е чудно, ако изказването на госпожа Маковей е част от опитите на някои България да бъде дискредитирана точно сега през изграждането на образ, който я представя като ксенофобска, враждебна, непризнаваща малцинствата си, или като дискриминираща ги. Не само като най-бедната, но и като най- отдалечената от европейското политическо и културно пространство. Защото конкуренцията си е конкуренция.
България безспорно е в много сложна ситуация в геополитически план в този период, която, както се знае, не се ограничава с мястото й в кризата с миграционните вълни към Европа, но успява да поддържа много високо ниво на стабилитет и предвидимост в рамките на Европейския съюз, които я правят важен център. Мисля, че знаците от страна на британското правителство, та, ако щете, и телевизионният разговор с Меглена Кунева, показват, че някои са го разбрали правилно.
И затова ръкостискането между Бойко Борисов и Сергей Станишев би трябвало по-скоро да ни обнадеждава, ако мислим в понятията на националната сигурност и националните интереси, отколкото да ни се привижда като поредното махленско, нашенско си събиране по интереси.
