Повече от година музикантите от съставите на БНР протестират заради ниските възнаграждения. Цигуларката Ива Джаджева, солист-оркестрант в Симфоничния оркестър на БНР, обяви намерението си да започне гладна стачка от 28 септември

Спорът за музикалните състави на БНР е спор за заплати. Но зад него стои по-неудобният въпрос: има ли държавата намерение да създава, познава, подкрепя и съхранява съвременната българска музика?

Отвратителна е ситуацията, в която са поставени музикантите от Българското национално радио. Музикантите, по подобие на останалите труженици в културата, са трайно закотвени към социалното дъно. Още по-цинично е наемането им в многобройни комерсиални, често щедро финансирани с публични средства продукции. Подобно разточителство на художествен потенциал накърнява професионалната почтеност и чувството за справедливост. Необратимо деградират умения и качества, търпеливо изграждани от семействата, преподавателите, колегите…

В България, макар и в намаляващ обем заедно със свиващата се професионална общност, продължават да се създават музикални произведения. Те обаче практически не се регистрират, рядко се проследяват и все по-трудно стигат до публика. Изследването „Мониторинг на сценичните изкуства в България през 2022“ потвърждава този извод с конкретни примери от дейността на държавните културни институти. При системата на делегираните бюджети, в която размерът на субсидията следва броя на представленията и продадените билети, новата българска творба неизбежно се възприема като финансов риск, а не като обществена и художествена инвестиция. 

Така жизненият цикъл на българската музикална култура угасва още преди да бъде поставено неговото начало: от творчество през създаване, представяне, обмяна, разпространение и архивиране. Дирите на родното музикално творчество бързо се губят в неизпълнени планове, отчети „на хартия“ и криворазбрана икономическа целесъобразност. Подобна смес е взривоопасна не само за българската култура, а и за общественото ни здраве, като цяло. 

Крайно време е този болезнен проблем да провокира реформи в обществената медия. Необходими са системни усилия за издирване, селектиране и насърчаване на постижения, включването им в творческите звукозаписни планове на музикалните състави, представянето им пред публика. Друга полезна и необходима посока е да намерят своята реабилитация незаслужено забравените постижения на български автори в богатия Златен фонд на БНР и те отново да бъдат преоткрити от публиката. 

Ето защо отвъд недостойното заплащане на музикантите от БНР стоят въпроси, на които все още не получаваме конкретни отговори, нито виждаме убедителни идеи за устойчиви решения. А това подхранва натрапващото се усещане не просто за криза, а за безпътица.