„Тялото. Наръчник за употреба“, Бил Брайсън, изд. „Сиела“, превод от английски Анна Карабинска-Ганева, 2020 г.
Едва ли има по-подходяща новоизлязла книга за настоящото извънредно положение от „Тялото. Наръчник за употреба“ („Сиела“)на Бил Брайсън. Времената на пандемии и загриженост за личното здраве сякаш са най-подходящи за обогатяването на общата култура относно функциите на телата ни и моментите, когато нещата се объркват. Появява се, така да се каже, нова мотивация за учене. За по-любопитните читатели, които страхът не е парализирал или обезверил съвсем, почивката е благовремие, в което да се опреснят някои позабравени уроци от часовете по биология и да се събуди нова любов към светлината на познанието, обновено този път от най-новите въведения в науката. Брайсън, както винаги, е повече от щастлив да помогне.
Щастливо съвпадение е излизането на книгата точно сега, тъй като тя е замислена отдавна и е осъществена на английски едва миналата есен, така че в нея не пише нищо за COVID-19 (макар че главата за вирусите и микробите не е никак малка). Известен с пътеписите си и книгите за популярна наука, които често стават бестселъри, Брайсън е прочут и с чувството си за хумор и огромните количества факти, които обработва прецизно и предава увлекателно в книгите си. „Тялото“, не е изключение. Подобно на световноизвестната „Кратка история на почти всичко“ британецът прескача между вековете, оплитайки любопитни и куриозни факти с енциклопедични знания за развитието на науката. В книгата е поместено всяко едно име на учен, допринесъл значително за подобряването на благоденствието на човечеството, включително и много от забравените или ощетени за времето си.
В книгата си Брайсън не пропуска нищо – от човешката глава с нейните сетивни органи, мозъка, косата и мускулите, през кожата, костите, сърцето, нервната система, стомаха, червата, половите органи, та чак до гените, хормоните, микробите и молекулите, които ни съставят. Между страниците са поместени устройството, съставът и функцията на всяка една част, както и дългият път, който науката е изминала, докато достигне до това познание.
Книгата действително е свидетелство за изумителния строеж на тялото, което за мнозина е неопровержимо доказателство за съществуването на творец. Съчетанието на всички необходими фактори за наличието на живот е причудлив и крехък баланс, който успешно е създал най-интелигентния и ефективен организъм на планетата. Ние сякаш сме проектирани да оцеляваме и всичко в нас е настроено да избягва смъртта. Би трябвало да имаме по-голямо доверие на телата си.
От друга страна обаче за боязливите хипохондрици „Тялото“ може да докара истински кошмари. Картинката, която Брайсън рисува, не е едностранчиво романтична и наивна. Описанията на болести не са никак малко и освен основните причинители на смърт: рак, алцхаймер и инфаркт, биват споменати десетки други редки състояния, които могат да накарат дори най-трезвомислещите да поставят под съмнение доброто си здраве. Както самият Брайсън се шегува в края на една от главите: Дефиницията на здрав човек е такъв, който все още не е влязъл в лекарския кабинет.
Книгата започва с описание на химичния състав на тялото. Нещата изглеждат доста прости – едва 59 елемента са достатъчни, за да се направи човешко същество, шест от които (въглерод, кислород, водород, азот, калций и фосфор) съставят цели 99.1% от него. Според стара поговорка човек можело да се направи за 5 долара от железарския магазин. Сметната по-точно обаче, сумата възлиза на около 200 000 лири – и това е само за материалите. Те, разбира се, биха били напълно безполезни, тъй като сътворяването на една жива клетка би било невъзможна мисия дори за колектив от най-големите специалисти на планетата.
Истинският сблъсък с невъзможни задачи обаче настъпва в главата, посветена на кожата и косата, в която Брайсън изтъква, че на един квадратен сантиметър от кожата ни има около 100 000 микроби, като видовете са толкова разнообразни и варират от човек до човек в такава степен, че едно изследване открило 2368 вида бактерии само в човешкия пъп, от които 1458 до момента на проучването (2007 г.) били напълно непознати за науката. Във въпросната глава е и описанието на най-бруталния случай, свързан с кожата и нервните рецептори.
Ужасяващи могат да бъдат понякога грешките, които функциите на тялото дават, за което свидетелстват и всички автоимунни заболявания. Нашата защита се обръща срещу самите нас и понеже е толкова успешна, трудно може да бъде възпряна. Съвременната медицина е далеч по-резултатна днес в лекуването на „императора на всички болести“, както определя рака в класическия си труд Сидхарт Мукхърджи, макар че все още остават неразрушени крепостите на основните трудности – изследванията за превенция са все така неясни, а в някои случаи дори причиняват повече щети, отколкото ползи. Всеки човек в даден момент развива ракови клетки, но е трудно в ранен етап да бъдат открити, камо ли да се определи кои ще бъдат злокачествени и агресивни. Излишно е да се посочва, че късната намеса също е неефективна.
От книгата може да се научи много и за така актуалните в момента вируси или познати по безсмъртните думи на британския Нобелов лауреат Питър Медауър като „лоша вест, увита в протеин“. Някои видове, като херпесният вирус например, са толкова успешни, че са оцелели стотици милиони години, заразявайки по пътя си всички видове животни (дори и стридите). Вирусите са стотици хиляди, но от съществуващите 586 вида, които инфектират бозайници, само 263 заразяват и хора. Което на фона на всичко не е много, но спрямо щетите, които ни нанасят, никак не е малко. Щастлива случайност е, че епидемии като сегашната не избухват много по-често, особено имайки предвид начина ни на живот и скоростта на предаване.
В подобен опит в Университета в Аризона изследователите заразили металната дръжка на входната врата на сградата и открили, че само след четири часа вирусът се разнесъл из цялата сграда, заразил повече от половината служители и се появил буквално върху всеки уред за общо ползване като копирни машини или кафемашини.
Стандартно грипът убива между 30 000 и 40 000 души годишно и това е в „добрите“ години. Основният му актив, който го прави толкова неуловим, е, че еволюира страшно бързо. В началото на всяка година в САЩ се започва работа по нова ваксина, но щамовете се променят толкова бързо, че лесно могат да мутират в нещо ново. В случай на катастрофална епидемия, която поразява масово деца и младежи, няма как да се произведе достатъчно ваксина за всички, дори ваксината да е ефикасна. Според специалисти в момента не сме по-подготвени за подобни епидемии, отколкото преди сто години, когато Испанският грип е убил десетки милиони хора.
Друго сериозно притеснение, изразено в книгата, е свръхупотребата на антибиотици, които правят микробите все по-резистентни. От откриването на пеницилина през 1928 г. до ден-днешен е изминало достатъчно време, за да се създаде ефект на натрупване през поколенията и всяко следващо да получи все по-малко микроорганизми. Днес дори деца, които са взимали само веднъж антибиотик, се случва да получат чревна бактерия, която се оказва резистентна – нещо, което е било абсолютно немислимо преди 20 години. Кризата е вече налице и много доктори се притесняват, че налудничавата възможност скоро хората да започнат отново да умират от одраскване не е далече.
Освен всички проблеми, които природата във и извън нас ни докарва, още по-шокиращо е невежеството, което човечеството е проявявало в миналото – от безсмислени практики като кръвопускането до убийствени такива – като добавянето на радиоактивни продукти в лекарства, защото се вярвало, че са полезни. Фабрикант от Питсбърг пиел по една бутилка разреден радий като тоник всеки ден в продължение на три години, докато не забелязал, че костите на главата му бавно омекват и се разлагат като тебешир на дъжд.
Днес няма сериозна опасност от античовешки експерименти, но много предизвикателства продължават да тънат в мъгла. Като например стареенето. Учените все още спорят по този въпрос, а в много страни старостта е премахната като причина за смъртта. Според някои експерти става въпрос за генетична мутация, според други за износване на тялото, а според трети – за натрупване на клетъчни отпадъци. Най-вероятно трите фактора работят съвместно или са следствие един от друг.
„Тялото“ е обемна и изключително богата на любопитна информация книга, което прави абсолютно невъзможно предаването ѝ в пълнота в един кратък текст. Важно е обаче да се отбележи, че съдържанието не е песимистично, както може би горните редове внушават. Брайсън изтъква, че продължителността на човешкия живот се е удвоил за последните 120 години, а в някои региони дори се е утроила. Едва ли някога ще живеем повече от 115 години, но въпреки това е оптимистично, че преобладаващите причини за смърт в днешно време произлизат от неправилния начин на живот и са напълно обратими. Стряскащата дума „рак“ например е болест на XX век не защото преди не са се разболявали от нея, а защото не са доживявали до възрастта, в която тя се проявява.
В крайна сметка всички ще умрем, въпросът е как да направим пребиваването си тук достатъчно доволно за нас и за околните, така че в крайна сметка да можем да кажем, че пътуването си е заслужавало. Прости неща като съчувствието и здравият разум оказват неоценимо влияние върху цялостното здраве и дори е доказано, че могат да намалят с 40% усложненията на пациенти с диабет. В заключение Брайсън напомня, че нищо не може да гарантира дълъг живот, но редовното движение, добрата храна и пълноценните междучовешки отношения със сигурност дават най-добри шансове за добруване. Затова и последният цитат в книгата поставя чудесно нещата по местата им: „Редовно се движи. Разумно се храни. И пак умри“.
