0
4083

Долу ръцете от Малката русалка!

„Малката русалка“, 2023 г., САЩ, реж. Роб Маршъл, сценаристи Дейвид Магий, Джейн Голдман, участват Джейкъб Трембли, Нома Думезвени, Хавиер Бардем, Давийд Дигс, Мелиса Макарти, Хали Бейли и др.

Трийсет и четири години след премиерата на една от класиките на „Дисни“, „Малката русалка“, ето ви 29 причини да не гледате „игралния“ ѝ римейк.

1. „Дисни“ май започва да зацикля с манията си по „силни женски персонажи“.
2. Съчиняването на собствени истории за сирени не е „спряно от производство“ през 1837 г. – защо тогава да използваш за основа приказка, чиито послания не уважаваш?
3. Още в рисуваната екранизация от 1989 г. трагичният реализъм на Андерсен е заменен с наивна холивудска поучителност.
4. Филмът на Роб Маршъл бил по сценарий на Дейвид Магий („Човек на име Ото“) и нито дума, че копира сюжета на Джон Мъскър и Рон Клемънтс, а да не говорим за споменаване на автора на оригиналната история (поне според страницата в IMDb).
5. Роб Маршъл всъщност е добър киноразказвач – „Вдън горите“ (2014) например е превъзходен и като драматургично въображение, и като мюзикъл.
6. Докато анимацията „Малката русалка“ е подводно феерична, то версията live action на моменти изглежда доста пластмасова заради тоновете спецефекти (за справка „Цар лъв“, 2019).
7. Естествеността на сцените на сушата контрастира с усещането за бутафорност на подводните епизоди.
8. Наистина ли е необходимо расово прекрояване на класически приказки, за да проумеят американските подрастващи, че светът е шарен и това си е в реда на нещата?
9. Действието е пренесено някъде в акваторията на Карибско море (вероятно за да се намери оправдание на расовата и музикална екзотика)…
10. Акулата май е от друг филм.
11. Майката на Ариел (принцесата на „Дисни“, не перилния препарат) е била убита от човек, затова на всички русалки им е забранено да излизат на повърхността на водата – нужна е ясна рестрикция, за да има място за бунт, нали така?
12. Урсула не е просто зла морска магьосница, тя е леля на Ариел, която иска да си отмъсти на цар Тритон и да му отнеме трона (защото е потисната жена?)
13. Не съвсем малката русалка е афроамериканка, но все така червенокоса.
14. Ариел не е любопитно дете, което чака с нетърпение да стане на 15, за да получи разрешение да надникне в горния свят, тя е пристрастена към всичко „човешко“ млада русалка, която не се чувства на мястото си и се опитва да надскочи ограниченията на собственото си обкръжение…
15. Римейкът упорито се стреми да съчетае зададените от оригинала наивност на персонажа и патриархалност на средата с всякакъв тип модерни идеи, обществена ангажираност и еманципация.
16. През 2023 г. как гледат феминистките (по изключение не само те) на идеята една жена да жертва гласа си за чифт крака и за хубавите очи на един мъж, пък бил той и принц?!
17. О, жертването на гласа не е достатъчно, трябва да има и магия за забравяне…
18. Принц Ерик е осиновен, което изглежда обяснява любовта му към други култури.
19. Майка му – местната кралица Селина, го държи изкъсо и слага край на изследователските му плавания (да е ясно, че не само девойките ги ограничават, а будните умове като цяло…)
20. Това сближава духовно извисения Ерик и непокорната Ариел – двамата проявяват сходен интерес към непознати светове (иначе тя не би се жертвала за него, нали е ясно?!)
21. Комичните второстепенни персонажи – най-симпатичните създания от филмите на „Дисни“, са принесли своята симпатичност в напразна жертва на олтара на „максималния (зоо)реализъм“.
22. Ракът Себастиан не може да гримасничи, а рибката Флаундър е доста безлична (макар че не е гупа!).
23. Когато Ариел е върната насила в морето, започва грандиозна подводна битка а ла „Аватар: Природата на водата“.
24. Корабът, който решава изхода от битката, се управлява от Ариел, а не от Ерик (както беше в анимационната версия филм) – явно еманципацията задължава!
25. Татко Тритон е сърцераздирателен, дори в изпълнението на Хавиер Бардем.
26. Епилогът за „побратимяването“ на хора и морски създания е патетично потресаващ в „игрален“ вариант.
27. Към темите за междукултурния обмен и мирното съвместно съществуване на различните видове се добавя не само женското себеутвърждаване и равнопоставеността между половете, но също и екологичният мотив за унищожаването на морската флора и фауна. Сякаш са отмятани точки от списък…
28. „Малката русалка“ – прогресивен филм?
29. Я по-добре прочетете приказката на Ханс Кристиан Андерсен!

„Малката русалка“, 2023 г.

И 5 причини все пак да се прежалите.

1. Мелиса Маккарти е вдъхновяваща злодейка.
2. Хали Бейли може да пее и малко прилича на анимационна героиня.
3. Музиката на „Малката русалка“ е все така хубава.
4. Цветовете оживяват танцовите хореографии.
5. Да потърсите приказката на Андерсен!

„Малката русалка“, 2023 г.
Екатерина Лимончева e завършила „Кинознание и кинодраматургия“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. От 1996 до 2009 г. работи като зам. главен и главен редактор на филмово списание „Екран“. Участвала е като филмов критик в предаването „5хРихтер“ на TV7 и е преподавала „Практическо редактиране на текст“ в НАТФИЗ. Преводач е на няколко книги от поредицата „Амаркорд“, както и на „Теоретичен и критически речник на киното“ на изд. „Колибри“. Докторската й дисертацията е на тема „Постмодерният филм – естетическа характеристика и типология на разновидностите“.
Предишна статияПрофесорът и свободата
Следваща статияПолитически компромис или политическа необходимост