Деян Енев
Гледна точка
Хвърчилото
За нас, децата, бате Руйчо беше велика загадка. Той беше първият на село, който вдигаше ос на вагонетка, за да развие раменете си. Ходехме да го гледаме сутрин в двора му, нареждахме се като пилци край мрежата, слушахме го как пуфти и си мечтаехме, като пораснем, да станем като него.
Гледна точка
Аханец
Седим с дядо и баба в едно кафене близо до болницата. До нас на земята е сакът с дрехите на дядо. Баба му натъпка цял сак с фанелки, гащи и пижами. И кърпи, и чехли, и какво ли не. Абе за какво ми са толкова дрехи, бунтува се дядо.
Гледна точка
Предтечите
Още тогава, преди десет, петнайсет и повече години, духът беше изпуснат от бутилката, за да плъзне сега злото по такъв драматичен начин в младата тъкан на България. И тези, предтечите, може би дължат своето обяснение.
Гледна точка
Смирение
При моите скитания из кварталите съм се натъквал на какви ли не сцени. В центъра на града човек е по-напет, почти задължително ще си е облякъл и кат нови дрехи, или дори да са вехтички, ще са най-вероятно чисти, изпрани.
Гледна точка
Да си спомним за Стефка Съботинова
На 30 юли 2010 г. от този свят си тръгна певицата Стефка Съботинова. Трийсет години живяхме врата до врата. Сутрин със своя глас, силен като водопад, тя се провикваше от терасата…
Гледна точка
Да живей!
Ако държава се оправяше с приказки, досега да сме се оправили, каза ми бай Менчо Калайджиев, с когото се запознах на една от спирките на градския транспорт, докато чакахме да дойде нашият рейс.
Гледна точка
Разносвачът на цветя
Стана, както всяка сутрин през последните трийсет години, в шест. Размаха малко ръцете си, за да се излъже, че прави гимнастика, взе душ и се обръсна. Облече костюма си, закачи края на ланеца на джобния си часовник за копчето на жилетката…
Гледна точка
Под салкъмите
Малката градинка пред клиниката беше празна в този час на деня. От отворените прозорци на коридора на втория етаж се чуваше глъчка, студентите имаха изпит. Една възрастна жена излезе от тежката желязна врата на сградата.

