ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО
В момента сте тук автори Публикации от Деян Енев

Деян Енев

504 ПУБЛИКАЦИИ 0 КОМЕНТАРИ
Деян Енев е завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар в психиатрията на Медицинска академия и хирургията на ІV Градска болница, пресовчик във военния завод ЗЕСТ "Комуна", учител, текстописец в рекламна агенция и журналист в "Марица", "Новинар", "Експрес", "Отечествен фронт", "Сега" и "Монитор". Зад гърба си има над 2 000 журналистически публикации - интервюта, репортажи, статии, очерци, фейлетони. Издал е дванайсет книги: сборници с разкази: "Четиво за нощен влак" (1987) - Награда в конкурса за дебютна книга "Южна пролет"; "Конско евангелие" (1992), "Ловец на хора" (1994) - Годишната награда за белетристика на ИК "Христо Ботев", преведена в Норвегия през 1997; "Клането на петела" (1997), "Ези-тура" (2000) - Националната награда за българска художествена литература "Хр. Г. Данов" и Годишната литературна награда на СБП; "Господи, помилуй" (2004) - Голямата награда за нова българска проза "Хеликон"; "Градче на име Мендосино" (2009); "7 коледни разказа" (2009); "Българчето от Аляска. Софийски разкази" (2011); очерци за писатели: "Хора на перото" (2009); християнски есета: "Народ от исихасти" (2010), „Българчето от Аляска” (2012). През 2008 г. австрийското издателство "Дойтике" издава в превод на немски сборник с негови избрани разкази под заглавие "Цирк България. През август 2010 г. лондонското издателство "Портобело" публикува на английски сборника му с избрани разкази "Цирк България". Текстовете му от Портал Култура са събрани в две книги: "Малката домашна църква" (2014) и "По закона на писателя" (2015).

„Войната в Украйна е престъпление“

„Не Путин е разковничето на казуса. А тайните служби, идеологията, имперската закваска на голяма част от населението в огромната страна. В Путин руснаците са припознали поредния си император или цар.“

„Този Трети март ще е най-нелепото тържество“

„Тези дни войната в Украйна разтърсва света, предстои жестока икономическа криза из цялата планета, а този 3 март ще е най-тъжното и нелепо тържество...“

„Талев пръв прочете разказите ми“

„Баща ми дал два мои разказа на Талев. Когато ми каза, че иска да ме види големият писател, ми се подкосиха краката. Едно изречение чувам и днес с гласа на Талев: „И ние не пишем като дядо Вазов, и вие няма да пишете като нас“.

„Администрацията е инкубатор на властитутки“

„На повечето ръководни места са хора, които нямат управленски качества. На по-ниско ниво никой от държавните структури, свързани с взимане на административни решения, не отговаря за действията си.“

„Журналистиката много дава, но и много взема“

„Преди три години усетих, че трябва да напусна професията. Изхабяването е неизбежно. И когато усетиш, че работата ти е повече рутина, отколкото емоция, значи е време да си тръгнеш.“

„Търся издател за трилогията на татко“

„Мисля, че излизането навън му даде една широта на мисълта и опит, който трудно би придобил в България. Не знам как би се развил в България през 90-те с всичката мерзост, политика, мутри и дали изобщо би писал, ако беше останал.“

„Суетата е най-големият враг на писателя“

„Знаеш ли какво се получава, ние, българските сатирици след Алеко Константинов, не правим нищо друго, освен да дописваме образа на бай Ганьо – всеки автор според силите и творческите си възможности.“

„Радичков ще е актуален и след 1000 години“

„В неговите текстове, почерпани по думите му от малката Берковска околия, има всичко, което човек трябва да знае за живота – от Сътворението, та чак до края на света.“

„Емили Дикинсън ме отключи за поезията“

„В тая вселена, дигитална и отдалечаваща, и сближаваща ни, следва да съумеем кому, кога и как да изпеем една своя песен. Така че тя да му даде нещо, макар и мъничко.“

„Изпитвам страхопочитание пред словото“

„Това е животът – солено и сладко, тъжно и смешно, „добър ден и довиждане, отваряне и затваряне на вратите“, както казва в едно от ранните си стихотворения класикът Борис Христов“.