ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО
В момента сте тук автори Публикации от Деян Енев

Деян Енев

387 ПУБЛИКАЦИИ 0 КОМЕНТАРИ
Деян Енев е завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар в психиатрията на Медицинска академия и хирургията на ІV Градска болница, пресовчик във военния завод ЗЕСТ "Комуна", учител, текстописец в рекламна агенция и журналист в "Марица", "Новинар", "Експрес", "Отечествен фронт", "Сега" и "Монитор". Зад гърба си има над 2 000 журналистически публикации - интервюта, репортажи, статии, очерци, фейлетони. Издал е дванайсет книги: сборници с разкази: "Четиво за нощен влак" (1987) - Награда в конкурса за дебютна книга "Южна пролет"; "Конско евангелие" (1992), "Ловец на хора" (1994) - Годишната награда за белетристика на ИК "Христо Ботев", преведена в Норвегия през 1997; "Клането на петела" (1997), "Ези-тура" (2000) - Националната награда за българска художествена литература "Хр. Г. Данов" и Годишната литературна награда на СБП; "Господи, помилуй" (2004) - Голямата награда за нова българска проза "Хеликон"; "Градче на име Мендосино" (2009); "7 коледни разказа" (2009); "Българчето от Аляска. Софийски разкази" (2011); очерци за писатели: "Хора на перото" (2009); християнски есета: "Народ от исихасти" (2010), „Българчето от Аляска” (2012). През 2008 г. австрийското издателство "Дойтике" издава в превод на немски сборник с негови избрани разкази под заглавие "Цирк България. През август 2010 г. лондонското издателство "Портобело" публикува на английски сборника му с избрани разкази "Цирк България". Текстовете му от Портал Култура са събрани в две книги: "Малката домашна църква" (2014) и "По закона на писателя" (2015).

На панаира на книгата

Снощи, докато се прибирах уморен и скапан в ледената мъгла, срещнах професор Килифарев. Той е познат с всички, но по какво е професор, това остава пълна загадка.

40 години без Петя Дубарова

Години наред се канех да изровя няколкото писъмца и пощенски картички, които имам от Петя Дубарова, и да ги изпратя на семейството ѝ. Но вече така и не помня дали го направих, или не.

Три разказа

Жена му простираше прането на телта в двора. Той излезе от къщата да сипе хляб и суроватка на кучето. Видя, че край паницата се завъртя една оса. Край, дойде пролетта, рече си. Кучето ядеше като невидяло и синджирът му звънтеше по желязната паница.

Командировка

Валери, журналист в столичен всекидневник, имаше работа в провинцията, в града N., където беше минала студентската му младост. Като истински професионалист, той си набеляза, как му викат сега, реперите, които щяха да му бъдат от полза за темата.

Глухчо

Било точно преди век. Някъде из голямата руска земя. Има такива четива, които изведнъж хвърлят светлина като прожектор и ти разбираш какво е било времето. Понякога на такива четива им викат шедьоври. Но както и да е. Да караме напред.

Папагалът

Бронко Чарли, онзи с плоските уши, плоския нос и плоския тил, който можеше с едно подсмъркване да назначи или да уволни политик, събра в резиденцията си цвета на подземния елит. Само лимузините, които пристигнаха, заеха площ от парка с размерите на летище.

Черна котка

В градището малко се плашеха от нея. Седи на прозореца и гледа кой минава. Къщата ѝ беше на кръстопът. В средата на кръстопътя беше чешмата Джаферко. А пътят нагоре беше пътят за гробищата. Като я видеха зад стъклото, хората забързваха крачка. По-лесно им беше да си викат, че не е с всичкия си. Но страхът оставаше.

Легенда за отхапания език

В едно отдавнашно царство-господарство се случила една история, която е достигнала до нас във вид на легенда. Ето я, старинна, бяла като кост. Една майка имала един-единствен син. Тя много го обичала и искала той да стане богат и прочут.

Пощальонът

Пощенските пратки продължаваха да пристигат от всички краища на страната и от чужбина. Градът беше обсаден, вражеската артилерия методично го разрушаваше квартал подир квартал, но железопътната линия и гарата бяха непокътнати, може би защото по железопътната линия пътуваха товари, важни за нападателите.

На долната земя

Тя изгрява рано сутрин, когато още е тъмно и нейни спътници са само бездомните кучета. Облякла е всичките си дрехи върху себе си и носи в ръцете си четири претъпкани големи здрави жълти найлонови торби – във всяка ръка по две. Вътре е цялото ѝ имущество.