Деян Енев
Гледна точка
Случка от класиката
Тази история съм я чел по книгите. Някъде в класиката. Но понеже се случи и при нас, натурална, автентична, без литературни примеси, ще ви я разкажа тъй, както се случи при нас. Пък класиката си е класика. Тя седи на най-горния рафт на секцията…
Гледна точка
Дон Пистолеро
Дон Пистолеро имаше по един златен пръстен на всеки пръст, сресана назад като каска гъста коса, която боядисваше черна и от време на време приглаждаше с ръка, и дълга пура в устата. Той управляваше еднолично селцето и околността му.
Гледна точка
Богородица
Копието на Йерусалимската чудотворна икона на Пресвета Богородица пристигна с литийно шествие. След това я внесоха в „Св. Александър Невски“ и поклонението започна. Беше привечер. Колоната на чакащите стигаше от храма до „Цар Освободител“.
Гледна точка
Разказ с катерички
Това беше по времето, когато дописките във вестниците се тракаха на пишещи машини. Като влезеш в залата, където се помещаваше редакцията, чуваш бързия галоп на клавишите. Май пак си закъснял. Колегите са насред път, а ти още не си тръгнал.
Гледна точка
Петелът
Петелът беше номер едно. Никъде в околността нямаше такъв петел – толкова всеотдаен с кокошките, толкова юначен с враговете, толкова песнопоен петел. А пък какъв хубавец беше – с тежък като корона гребен, с кехлибарен клюн, с шпори като ками…
Гледна точка
Летният хит на годината
Собственикът на хотела обичаше нощем да отваря прозорците на апартамента си и да слуша песента, която звучеше отвсякъде. Единици знаеха, че текстът на тази песен е от единствената стихосбирка, която беше издал на младини.
Гледна точка
Учителят по музика
Пътят завършваше до оградата на последната сграда. Ако стигнеш дотук с кола, нямаше къде да обърнеш. Трябваше да правиш хиляди маневри. А и беше силно казано да наречеш пътя път – нямаше асфалт или настилка.
Гледна точка
Срещу мрака на забравата
С годините територията на мрака на забравата става все по-голяма, често дори без да си даваме сметка за това. И ние, без да разбираме защо, се държим все по-здраво, като корабокрушенци за мачта, за онези спомени, които никога не са пропадали в мрака, спомените, които оправдават живота ни.
Гледна точка
Черната пантера (III)
Велика стана, както винаги, в пет. Не ѝ трябваше будилник, за да се събуди, но петте удара на камбанката на стенния часовник бяха съществена част от сутрешния ритуал, която ѝ помагаше да вярва, че въпреки грижите светът се управлява според неизменните закони на добрите сили.

