Деян Енев
Гледна точка
Звънарят
В селцето не останаха никакви мъже. Войната ли ги изсмука, на гурбет ли заминаха, това вече никой не помнеше. То нямаше и кой да помни. На пейките пред къщите привечер пролазваха едва десетина бабки, черни и сухи като коренчета, със стопени пазви, с къртичи очи.
Гледна точка
Човекът, който минаваше през стени
На последната спирка на трамвая преди надлеза има нещо като триъгълник, който разделя релсите в едната и другата посока. Там преди време е имало павилионче. Сега павилиончето е мъртво, но няколко маси и столове още стоят на площадката пред него, разкрачени, счупени, непотребни.
Гледна точка
Балконът
Това място не беше никакво кафене. Беше просто мизерно гаражче, където продаваха кафе, алкохол, цигари, солети и вафли. А встрани, в дворчето, под купола на голям бор, имаше две маси с няколко стола. Това беше всичко. Това място ми беше и за море, и за планина през лятото, което отмина.
Гледна точка
Старият албум
Йоп Първи не обичаше да спи по гръб или по корем. Той спеше обърнат на едната или на другата страна, като периодично, когато ставаше през нощта, за да използва нощното гърне, променяше положението си. Така беше спокоен, че никое от двете му уши няма да се сплеска повече от другото.
Гледна точка
Котката
На терасата, под специална тента, имаше маса с канапе. Няколко пръскачки поливаха тревата наоколо и тя блестеше като изумруд. Листата на липата хвърляха скокливи сенки върху плочите на пътеката, наподобяващи палави маймунки.
Гледна точка
Великолепната седморка
Навремето, като млад, искаше да става писател. Но от това нищо не излезе. Беше написал вече няколко разказа. Дори специално си нае квартира, една гола стая с маса, въпреки че страдаше от безпаричие. Знаеше, че така трябва.
Гледна точка
Мелодия за гайда
Пред фотографското ателие имаше дървена пейка. Тя често минаваше след работа по тази улица, но вероятно защото ателието винаги беше затворено, досега не му беше обръщала внимание. И наистина кой сега ще влезе във фотографско ателие или ще заведе близките си, за да си направят снимка.
Гледна точка
Продавачът на семки
Беше си намерил хубаво място, встрани от спирката, до храстите. Там имаше стоварени кой знае откога два бетонни бордюра, легнал и изправен, които образуваха нещо като каменно кресло. Ето там се разполагаше той през целия ден, само на две крачки от хората, но през целия ден скрит в сянката на огромната черница…