Деян Енев
Деян Енев е завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар в психиатрията на Медицинска академия и хирургията на ІV Градска болница, пресовчик във военния завод ЗЕСТ "Комуна", учител, текстописец в рекламна агенция и журналист в "Марица", "Новинар", "Експрес", "Отечествен фронт", "Сега" и "Монитор". Зад гърба си има над 2 000 журналистически публикации - интервюта, репортажи, статии, очерци, фейлетони. Издал е дванайсет книги: сборници с разкази: "Четиво за нощен влак" (1987) - Награда в конкурса за дебютна книга "Южна пролет"; "Конско евангелие" (1992), "Ловец на хора" (1994) - Годишната награда за белетристика на ИК "Христо Ботев", преведена в Норвегия през 1997; "Клането на петела" (1997), "Ези-тура" (2000) - Националната награда за българска художествена литература "Хр. Г. Данов" и Годишната литературна награда на СБП; "Господи, помилуй" (2004) - Голямата награда за нова българска проза "Хеликон"; "Градче на име Мендосино" (2009); "7 коледни разказа" (2009); "Българчето от Аляска. Софийски разкази" (2011); очерци за писатели: "Хора на перото" (2009); християнски есета: "Народ от исихасти" (2010), „Българчето от Аляска” (2012). През 2008 г. австрийското издателство "Дойтике" издава в превод на немски сборник с негови избрани разкази под заглавие "Цирк България. През август 2010 г. лондонското издателство "Портобело" публикува на английски сборника му с избрани разкази "Цирк България". Текстовете му от Портал Култура са събрани в две книги: "Малката домашна църква" (2014) и "По закона на писателя" (2015).
Протестът
Рейсът затвори вратите и вече тръгваше, когато някакъв див вик накара шофьора да спре и да отвори предната врата. През нея влетя едно момче, което тръгна между седалките назад и се изтърси до момичето с късите панталонки. Двамата седяха на двойната седалка с гръб към движението точно пред мен, така че можех да ги виждам добре.
Смъкването на маската
Изгледах видеорепортажа за опита на Христо Иванов да стъпи на брега на Росенец от вчера. И си зададох един малко страничен въпрос – заслужиха ли си аджеба надницата охранителите, все едно дали са от НСО, или са частни гардове, или пък гардове от НСО, чукащи частно?
Вестник
Липата жужеше. Беше пълна с един милион пчели. Беше голяма липа, садена още от дядото. Дядото сега го нямаше, но липата беше тук. Понякога той си мислеше, че тази липа е душата на дядото, която продължава да живее с тях. Жуженето на пчелите се чуваше чак от долната улица.
Снайперистът
Къщата беше на два етажа. Вторият етаж имаше само две стаички, а върху останалата част от плочата над първия етаж имаше обширна тераса. Скоро Вълка видя двамата горе на терасата. Те оживено разговаряха. След това бащата сложи ръцете си на раменете на сина и допря челото си в неговото. И продължи да му говори.
Сватбен подарък
Когато получеше пенсията, Вергинка вземаше чантата на колелца и отиваше до по-далечния магазин. Той все пак си беше, макар и не много голям, но истински супермаркет, за разлика от кварталното магазинче, където тя обикновено пазаруваше. В края на краищата и тя имаше право на една по-дълга разходка.
Снежен човек
Епидемията започна да утихва. Хората все така се заслушваха във високоговорителите, които властта беше монтирала по стълбовете на площадите, за да уведомява за жертвите и за забраните. Но ето, дойде и денят, когато по същите тези високоговорители съобщиха, че властта призовава населението да се върне към нормалния си начин на живот.
Рязането на ореха
Орехът беше почти на век. Всички бяха свикнали с него така, както се свиква с природата наоколо – и дядото, и бабата, и синът, и снахата, и внучката. Но най-много с него беше свикнал прадядото, който живееше в пристройката и единствен знаеше ореха още като малко орехче.
Джони Мокър
Тази история продължава да се разказва от Силвърадо до Форт Апачи. Подробностите се менят, сезонът, броят на гилзите. Но другото в общи линии остава едно и също. И така. През един сив като олово ден, продупчен от остър дъждец, в градчето Биг Тиърс влезе пешак...
Ватан
Имало едно време една зебра. Тя живеела в саваната, където оцеляването е трудно. Но някак оцелявала. Може би защото сред прадедите ѝ имало едно магаре. (Милият Петър Бобев!) Зебрата била от мъжки пол, затова може би по-редно ще е в следващите редове да я наричаме зебър...
Кралицата
Лоро, Тиш и Файза бяха неразделни. По цял ден обикаляха града. Катереха се по останките от римската крепост, където ловяха изумрудени гущери. Сетне затваряха гущерите в стъклени буркани и ги продаваха на чужденците, които слизаха с белите си униформи от корабите на пристанището.
Колумнисти
-
Калин Янакиев
всичко от автора -
Теодора Димова
всичко от автора -
Деян Енев
всичко от автора
Нашият избор
25 години и 5 теми по-късно. Ретроспективата на ИСИ – София се открива на 29 септември, вторник, от 17 до 20 часа в Националната галерия. Пърформанс на Мариела Гемишева „Здравейте, момичета!“ от 18 часа в градината зад Двореца.
Фестивалът на българският филм „Златна роза“ продължава до 1 октомври във Варна. За първи път той е достъпен и онлайн. Програмата – тук.
Премиера на Отровата на любовта по романа на Ерик-Еманюел Шмит, на 1 и 2 октомври от 19.30 ч. на Сцена 47 в НАТФИЗ. Режисьор на спектакъла е Мартин Киселов. Класът на проф. д-р Ивайло Христов е разпределен в два състава.
Изложбата „Вълшебните стъкла на Петър Арнаудов“ в Галерия „Синтезис“ в София представя 60 непоказвани фотографии на казанлъшкия фотограф, заснети в периода 1899–1933 г. Куратор Бедрос Азинян. До 21 октомври.
Последният Литературен маршрут за сезона е посветен на Николай Лилиев. Началото му е на 3 октомври в 11 часа от Народния театър. Негов автор и водещ е Георги Тенев.
Съвременно изкуство за деца от 8 до 12 години: ателие в САМСИ, където е инсталацията „ЧИСТО (бъдеще)“ на Християн Бакалов. На 3 октомври, събота, от 14 до 15.30 часа. Записване: 0879 147 679 или edu_nag@yahoo.com.
няма коментари