Деян Енев
Гледна точка
Палячото
Палячото живееше в шкафа. Той беше минал през детството на двете сестри Нада и Рада и беше оцелял. Защото в гърдите му имаше планини от търпение. На главата си носеше висока гугла. Отдолу, под гуглата, стърчеше бяла коса. А на раменете му бляскаше синя сатенена риза на звезди.
Гледна точка
Джумбалдак
Вече се чуваха гласове на птички, но още беше много студено, макар и без сняг, и Звездоброев вдигна яката на връхната си дреха. Беше дошъл в командировка в София, свърши учудващо бързо работа и сега дори щеше да зарадва сетивата си – днес брат му откриваше изложба.
Гледна точка
Уроците на каменоделеца
Ботушите му бяха хубави и винаги лъснати. Отдолу на подметките един обущар му закова налчета, отпред и отзад, на тока и като вървеше по каменните плочи из коридорите на замъка, ботушите му звънтяха.
Гледна точка
Тъмно
Много го биваше. Да се направи на някого, да го „снима“, както той самият се изразяваше, да го обърне с хастара навън. Ако е нисък, и той ставаше нисък. Ако е висок, и той ставаше висок. Ако е дебел, и Ацето е дебел.
Книги
В памет на Калин Терзийски
На 55 години си отиде писателят Калин Терзийски. Погребението ще бъде на 24 януари от 13.30 часа в ритуалната зала на Централните софийски гробища.
Гледна точка
Списъкът
Мъжът плати на шофьора на таксито, слезе и се насочи към сградата. Спря, извади от джоба на дебелото си яке салфетка и си обърса носа и после влезе през въртящата се врата. Огледа се. В центъра на фоайето беше разположено каре от диванчета, украсената елха още си стоеше, а в дъното, до асансьорите, беше бюрото на охраната.
Гледна точка
Снежният човек
Както винаги преди обяд, пенсионерът Благой Печигаргов излезе да се разходи из селото. Беше хванал студ и улиците бяха оковани в лед. Беше се обул добре с дебели вълнени чорапи, галоши и отгоре пак чорапи – едни скъсани, за хвърляне, ама виж, добре че не ги изхвърли.
Гледна точка
Думите
Думите ги нямаше. Бяха избягали. Бяха се изпокрили някъде. Онези, хубавите думи, които някога пристигаха при него на табуни, с кадифени гърбове, като на породисти жребци. Къде сте? Няма ги. Никой не се обажда. Само двайсет-трийсет сенки на думи се въртят из тъжната зимна градина.
Гледна точка
Игра
Професорът беше възложил на студентите си да направят среща с ветеран от войната. Интересуваха го дълбоки неща – мостовете между поколенията, паметта за травмата. Със задачата се захванаха две момчета от групата. Скоро те съобщиха на останалите, че са намерили такъв човек.

