Деян Енев
Гледна точка
Там, където потъват корабите
Корабчето беше дълго една педя. Беше направено от дебела борова кора. Беше издялано майсторски. Имаше две палуби, три мачти, въжета и платна. Беше съвсем като истинско. Красива работа. Понякога спомените изникват на части. Вечер сядаше на терасата и си наливаше една чаша…
Гледна точка
Пролетни вълнения
Котаракът се появи ненадейно, скочи върху напечените керемиди на зида и се излегна там. Той беше пришълец в селото. За кратко време успя да наплаши местните съперници, макар и с цената на безброй рани. Беше чисто черен, белезите светеха върху муцуната му на слънчевата светлина и му придаваха твърде свиреп вид.
Гледна точка
Наградата
Всичко започна в мига, когато Д. Зеров взе важно решение – да ходи и през седмицата с празничните си, неделни дрехи, сако, риза, панталон и жилетка. Обикновено той се мъкнеше с анцуг и фланелка, а отгоре мяташе едно дънково елече, което беше толкова разръфано на яката, че с него Д. Зеров приличаше, без преувеличение, на някое муле с грива.
Гледна точка
Коко
Колата спря до бордюра. Беше от онези коли, които приличат на камиони. Заемаше място за две обикновени коли. От нея слезе мъж с бяла фланелка с къси ръкави и черно кожено елече. Дебелите му ръце бяха татуирани с гъста зелена плетеница.
Гледна точка
Наследникът
Бяхме трима приятели. Всеки си имаше роля. Аз бях смешникът. Понякога смешките ми се получаваха, друг път – не. Нямах бърз ум, не умеех да импровизирам, но имах услужлива памет. Вицовете, които записвах в един тефтер и преговарях поне веднъж седмично, ми се отплащаха, като подпираха успешно славата ми на смешник.
Гледна точка
Магелан
Питате ме как стана тъй, че се возех в майбах и имах две секретарки? Едната – младичка, като излязла от калъф, с розови, чак прозрачни ушенца, с кръстче като на оса, другата – стокилограмова труженичка, упорита като чук и вярна като алебарда. Ще ви кажа.
Книги
За Алек
Нямам готовност да пиша некролог за Алек. Защото той беше един от нас, родените през шейсетте. Вървяхме заедно през тия трийсет и нещо години по пътищата на литературата ни.
Гледна точка
Ален Делон
Просълзих се, като се молех да не е забелязала сълзите ми. На път за вкъщи изведнъж ме обзе друго настроение. Изпълних се с гордост. За пръв път през живота си ставах и аз шеф на някого. Пък макар и на един апарат за броене на жълти стотинки.