Деян Енев
Гледна точка
Разказ с катерички
Това беше по времето, когато дописките във вестниците се тракаха на пишещи машини. Като влезеш в залата, където се помещаваше редакцията, чуваш бързия галоп на клавишите. Май пак си закъснял. Колегите са насред път, а ти още не си тръгнал.
Гледна точка
Петелът
Петелът беше номер едно. Никъде в околността нямаше такъв петел – толкова всеотдаен с кокошките, толкова юначен с враговете, толкова песнопоен петел. А пък какъв хубавец беше – с тежък като корона гребен, с кехлибарен клюн, с шпори като ками…
Гледна точка
Летният хит на годината
Собственикът на хотела обичаше нощем да отваря прозорците на апартамента си и да слуша песента, която звучеше отвсякъде. Единици знаеха, че текстът на тази песен е от единствената стихосбирка, която беше издал на младини.
Гледна точка
Учителят по музика
Пътят завършваше до оградата на последната сграда. Ако стигнеш дотук с кола, нямаше къде да обърнеш. Трябваше да правиш хиляди маневри. А и беше силно казано да наречеш пътя път – нямаше асфалт или настилка.
Гледна точка
Срещу мрака на забравата
С годините територията на мрака на забравата става все по-голяма, често дори без да си даваме сметка за това. И ние, без да разбираме защо, се държим все по-здраво, като корабокрушенци за мачта, за онези спомени, които никога не са пропадали в мрака, спомените, които оправдават живота ни.
Гледна точка
Черната пантера (III)
Велика стана, както винаги, в пет. Не ѝ трябваше будилник, за да се събуди, но петте удара на камбанката на стенния часовник бяха съществена част от сутрешния ритуал, която ѝ помагаше да вярва, че въпреки грижите светът се управлява според неизменните закони на добрите сили.
Гледна точка
Черната пантера (II)
Кочияшът Кънчо Зеленгоров гледаше с тревога как сянката от високата сграда пълзи и намалява и скоро щеше да пъхне файтона му във фурната на слънцето и за да се разтушава, дъвчеше кибритена клечка, като си мислеше, че това му придава елегантен и същевременно леко хъшлашки вид.
Гледна точка
Черната пантера
Сестра му го изгледа. Както само тя можеше. Едновременно с отвращение, но през сълзи. Беше се появил сутринта на вратата ѝ, защото нямаше кой друг да му обърне внимание. Тя не одобряваше живота му на несретник, мъчеше се да го вкара в релси. Но всичко беше от ден до пладне.

