Деян Енев
Гледна точка
Двайсет и осем пъти „Рашко Сугарев“
Утре ще бъдат обявени лауреатите на Националния литературен конкурс за къс разказ. За да влязат по право, но и по дълг в списъка от имена на автори, които днес определят лицето на българската литература.
Гледна точка
Спасяването на света
Той не беше момче като другите. Тоест съвсем като другите си беше, търчеше като луд, смееше се високо, правеше се на послушен, но в очите му гореше искрата на големите беладжии. Но имаше нещо, което все пак го отличаваше.
Гледна точка
Три текста за Великден
През дните на Страстната седмица човек много отчетливо може да усети фундаменталните понятия на живата вяра в Христа – покаянието и смирението, за да стигне до онова грандиозно „Обичайте се един друг, както Аз ви възлюбих“. До съдържанието на Благата вест.
Гледна точка
Най-дългият влак
Леля Луна беше на шейсет. Здрава още жена, с гъста бяла коса, на кръста си винаги връзваше стегнато вълнен шал, че имаше да върши много работа. Питомците в санаториума бяха двайсетина престарели жепейци, пострадали при изпълнение на служебните си задължения.
Гледна точка
Двама поети
Пред мен са стихосбирките на двама поети – „Вълчи празници“ на Илко Славчев и „Соло за камбани“ на Георги Николов. И двамата са на достойна възраст, победили напълно илюзиите си.
Гледна точка
Гаринча
Площадът беше кръгъл, настлан с големи гранитни павета. В средата растеше огромен платан със сива като кожата на слон кора. На мястото на цифрата 12 имаше неголяма старинна църква, на мястото на цифрата 6 имаше музей.
Гледна точка
Намести шапката и смушка коня…
Дуза все по-често виждаше мъжа си да присядва тук и там из двора, на някой пън, на някой камък, да бърше челото си, макар че времето беше още хладно, а някой път и да се държи за гърдите.
Гледна точка
Едно старо интервю с Калин Терзийски
Калин Терзийски почина на 22 януари на 55 години. На 2 март се навършиха четиресет дни от смъртта му. Бях забравил за това интервю от 2010 г. То изскочи внезапно в компютъра ми. Публикувам го, за да си спомним за Кайчо.
Гледна точка
В градчето N.
Хотелът в градчето N., към който бяха насочили Жотев, беше вехтичък и това не можеше да се скрие. Но чистотата беше прилична. Не можеше да се види например кофа с ракета и парцал, забравена пред някоя врата, или умрели хлебарки по ъглите. Пепелниците на тераската до входа също бяха чисти.

