Деян Енев
Гледна точка
Дирижабълът на Росен Босев се връща при читателите
В очите Росен Босев приличаше малко на Яворов. Същият тъмен поглед, същата бръчка между веждите. Перчемът му беше на човек, който обича да пуши в строя.
Гледна точка
Втората книга като първа
Ангел Иванов издаде втората си книга – „Игра. 25 истории за децата на 90-те“. С нея той ни се представя като прозаик, който е разбрал главното и най-важното и затова се вълнува не толкова от стиловото разнообразие, а от същината на казаното.
Гледна точка
Нова родина
Сутрин първи бяха славеите. С напредването на лятото обаче, заради жегите, те се отдръпваха все по-нависоко в планината. Но кукувицата беше тук. Нейната всеизвестна песен се чуваше надалеч, все по едно и също време.
Гледна точка
С друг аршин
Не правим ли и ние същото, което правят пчелите. Събираме от прашеца на спомените за хората, които са били между нас, но вече ги няма. По този начин, давам си сметка, те оживяват пак и стават по-живи от живите.
Гледна точка
След празника
Застанах на спирката да чакам тролея. Беше няколко дни след празника. И то не какъв да е празник, а празникът на българската култура, на българската словесност. Няма да крия, работата в библиотеката ме изморяваше. Хем бях на половин щат. Разбира се, и парите бяха наполовина.
Гледна точка
Могъщите ангели на Калин Янакиев
Книгата на Калин Янакиев „За ангелите и хората“ е истински апотеоз на литературата. Това е преди всичко модерна проза, която се занимава с вечните въпроси на голямата литература.
Гледна точка
Тръгнал кос…
Първо го видяха на един светофар. Като светнеше червеното, той изскачаше на платното и започваше да жонглира със запалени факли. Внезапно изпускаше едната факла зад гърба си, но още докато тя летеше надолу, умело я ритваше с пета…
Гледна точка
Спомен за близначката
Изнесоха ковчега от стаята и го сложиха вън под черешата. Вдигнат на по три бели като захар блокчета итонг откъм краката и откъм главата. Така рече близнакът ѝ. Тя обичала да седи ей тук, под черешата. Черешата беше цъфнала.

