Деян Енев
„Играта е сериозно нещо“
„В даден момент сериозните неща се случват „като на игра“, а в друг играта може и да не се получи. Тоест играта е сериозно нещо. В крайна сметка всичко зависи от човека и неговото отношение и разбиране за живота.“
Интервю с Дядо Коледа
„В старанието си да зарадваме децата с все повече и повече вещи и да не ги разочароваме с приказката за Дядо Коледа, забравяме, че те са най-щастливи, когато създават спомени и емоции със семействата си.“
„Няма да забравя онзи петък…“
Ние сме поколение на иновациите и напредъка на технологиите, това дава възможност на много хора да учат извън България, да видят други порядки, да открият разликите между България и другите европейски държави.
„Студентските години остават неповторими!“
Мисля си колко пуст би бил един живот без онези студентски 4–5 години, които си остават неповторими в човешкия живот. И сега като се срещам с мои състуденти, си казваме, че сме имали голям късмет с преподавателите.
„Малкият град е голямата работа“
Някога на гости в Златоград ми беше писателят Димитър Вълев и прекарахме цяла нощ в приказки в единствения тогава ресторант. Когато го изпращах, ми каза: „Малкият град е голямата работа...“ Но това е „погледът“ на госта, откъснал се за миг от столичната шумотевица.
„На учениците им трябва пример“
Народът ни по принцип е недоволен, но най-вече от три неща – управляващите, здравеопазването и образованието.
„Сатирикът е като контрольора!“
Целият ми живот мина под знака на строителството – половината на развито социалистическо общество, а другата половина на демокрация. Някои хвалят повече старото, а други новото строителство.
„Наричат ме Щастливец“
„А животът си мина, като вятър през комина се изниза. Е, имам уреден бит, имам жена, син, че и внук дори. А дали живях „някак си“, какво значение, когато връщане назад няма… Но пък може би това е ценното на живота – да трупаш неусетно спомени, без да полагаш усилия за това.“
„Трябва ни ваксината на грамотността!“
Мутацията „български меркантилизъм“ е опасен вирус със смъртоносни социални последствия, който вкарва страната направо в тъмночервената политическа зона.
„България – страната на врачките…“
Откакто се помня, все нещо друго е виновно за съдбата ни: турското робство, великите сили... Но покрай тези различни виновници един остава неизменен – той вдига цените на стоките и прави живота ни непоносим. Кой е той ли?
няма коментари