ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО
В момента сте тук автори Публикации от Деян Енев

Деян Енев

408 ПУБЛИКАЦИИ 0 КОМЕНТАРИ
Деян Енев е завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар в психиатрията на Медицинска академия и хирургията на ІV Градска болница, пресовчик във военния завод ЗЕСТ "Комуна", учител, текстописец в рекламна агенция и журналист в "Марица", "Новинар", "Експрес", "Отечествен фронт", "Сега" и "Монитор". Зад гърба си има над 2 000 журналистически публикации - интервюта, репортажи, статии, очерци, фейлетони. Издал е дванайсет книги: сборници с разкази: "Четиво за нощен влак" (1987) - Награда в конкурса за дебютна книга "Южна пролет"; "Конско евангелие" (1992), "Ловец на хора" (1994) - Годишната награда за белетристика на ИК "Христо Ботев", преведена в Норвегия през 1997; "Клането на петела" (1997), "Ези-тура" (2000) - Националната награда за българска художествена литература "Хр. Г. Данов" и Годишната литературна награда на СБП; "Господи, помилуй" (2004) - Голямата награда за нова българска проза "Хеликон"; "Градче на име Мендосино" (2009); "7 коледни разказа" (2009); "Българчето от Аляска. Софийски разкази" (2011); очерци за писатели: "Хора на перото" (2009); християнски есета: "Народ от исихасти" (2010), „Българчето от Аляска” (2012). През 2008 г. австрийското издателство "Дойтике" издава в превод на немски сборник с негови избрани разкази под заглавие "Цирк България. През август 2010 г. лондонското издателство "Портобело" публикува на английски сборника му с избрани разкази "Цирк България". Текстовете му от Портал Култура са събрани в две книги: "Малката домашна църква" (2014) и "По закона на писателя" (2015).

Чухте ли?

Придвижването за него не беше лесно нещо. Отнемаше му близо половин час да стигне от блока до спирката на тролея. За да стигне до спирката, трябваше да пресече и на светофара. Колите бързаха, не изчакваха. Очите му сълзяха, главата му се маеше и той не знаеше дали да гледа пред себе си, или да върти глава, за да следи колите.

Тайната

Докато бяха малки, внучките си идваха през ваканциите, играеха си в дворчето, наблюдаваха златните бръмбари над цветята, правеха си с камъчета и тресчици кухня, готвеха различни гозби от треви и калчица и от време на време поглеждаха дядото, седнал като закован на пейката.

Ние, кавалеристите

Наскоро ми попадна бяла найлонова торбичка с надпис „Nobel”. На другия ден си рекох, я да взема аз торбичката, като минавам по „Графа”, може да срещна Мишо Вешим. Той ще оцени. Бутнах в торбичката една книга, да не я нося празна и излязох с колата.

Пенсионер

Марлов събираше багажа си от кантората. Добре че багажът му не беше кой знае колко – една снимка от младите му години, на която коремът му беше плосък, косата буйна, а погледът – бистър; няколко изсъхнали флумастера, две чанти, пълни с празни бутилки, които след кратък размисъл реши да завещае на следващия наемател.

Малинчо

Това е историята за внезапното забогатяване на Малинчо. Което, разбира се, трая от ден до пладне. И завърши катастрофически. Финалът впрочем не е за сърдоболни. Но нека да му дадем уж думата на Малинчо, да му връчим един вид микрофона на самия него, за да стане всичко по-ясно.

Лула тютюн

Луличката си той правеше сам. Издялкваше я с ножче от клен, а после оглаждаше дървото с парче стъкло. Мундщукът беше от стебло на бъз. Носеха му по някоя и друга низа тютюн, той внимателно нарязваше листата с нож върху дъската, слагаше нарязания тютюн в една тава и го сушеше до печката.

Писателски грижи

Седях в писателската си кантора и кисело се усмихвах. Защото имах киселини. А содата на мен лично не ми помага. От содата единствено започвам да се оригвам като камила, преяла с фурми. Грозна работа, какво да ви обяснявам.

Фейлетонистът

Помня го, разбира се, но вече виждам образа му размазан като през мокро стъкло; пустата му памет, след година-две може и името му да ми изхвръкне от паметта. Но се оказа, че още пазя двете текстчета, които ми беше връчил при последната ни среща. Които ми беше завещал, така да се каже.

Завръщането на Иван Шмельов

Кой е Иван Шмельов? Може би да започнем с това – че два пъти, през 1930 и 1931 г. е номиниран за Нобелова награда и така се явява пряк конкурент на Иван Бунин, който взема наградата през 1933 г.

Кратък коледен разказ

На една от централните софийски улици има малка кафе-сладкарничка. Отпред на тротоара са изнесени две масички с четири стола. Вътре също има две маси и витрина с торти и пасти, както и допотопна кафе-машина, която пищи като улулица.