Деян Енев
Гледна точка
Да идват Анунаките!
Познайте какво може да стане, ако по пътя лети със сто и двайсет двайсеттонен камион? Сега да усложним картината. Нека шофьорът да е гръмнал две-три бири, докато си е бърборил с бачкаторите на изкопа. Познахте какво може да се случи, нали!
Гледна точка
Коридорът
Есенните дървета с рехави листа в далечината приличаха на застинали пушеци. Заманов напълни с тази гледка очите си и продължи да върви към адреса, който му бяха продиктували. Гласът, който му го продиктува, приличаше на празничен балон.
Гледна точка
Джаспър
Работата му като консултант по бързи управленски решения за предприятия, изпаднали в криза, налагаше чести командировки. Този път извади късмет, попадна в голям южен град. Беше свикнал с пътуванията. Настани се в хотела, оцени по достойнство дебелия мокет по коридорите и в стаята, той придаваше на лукса уют. Беше си взел книга, почете и заспа.
Гледна точка
Старците
Двамата се хващаха под ръка и излизаха на разходка. Мъжът вече ходеше трудно, трябваше често да спира. Жената също спираше и го изчакваше. Разходката им беше кратичка. Отиваха до онова хубаво кафене срещу църквата, радваха се, когато времето беше хубаво, защото тогава сядаха на някоя от масичките отвън.
Гледна точка
Китаецът
Мистър Мич вървеше по улицата. Черните очила, ботушите с ток и тежка лъскава тока́. Черният кожен шлифер до коленете. Такъв беше той. На гърдите му имаше бадж. На баджа пишеше Мистър Ми. Срещна го някакъв, навярно го разпозна. Загледа се в баджа му.
Гледна точка
Военна тайна
Пътят беше затворен с бариера. Чу се, че е нещо, свързано с военните. Движението не беше от най-натоварените, но за час се събраха десетки коли. Най-нетърпеливите или може би най-хитрите обърнаха, явно бяха решили да търсят обходни маршрути.
Гледна точка
Двамата императори
Омахири седеше на верандата и пиеше чай. Мислите в главата му приличаха на скъсани хартиени гирлянди. Появяваха се парченца от картини, без връзка помежду им, лица на хора, някои от които помнеше, други – не. През есента винаги го обхващаха подобни настроения.
Гледна точка
Музеят на Слава Янакиева
Книгата на Слава Янакиева принадлежи безспорно към най-трудния жанр, жанра „видрица“, в който без сюжетна арматура е поставен смело на пиедестал самият живот, неговото невъзможно за улавяне протичане, онзи скъпоценен живот от първите ни години, който всички ние носим дълбоко в себе си.
Гледна точка
Случка от класиката
Тази история съм я чел по книгите. Някъде в класиката. Но понеже се случи и при нас, натурална, автентична, без литературни примеси, ще ви я разкажа тъй, както се случи при нас. Пък класиката си е класика. Тя седи на най-горния рафт на секцията…

