ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО
В момента сте тук автори Публикации от Деян Енев

Деян Енев

422 ПУБЛИКАЦИИ 0 КОМЕНТАРИ
Деян Енев е завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар в психиатрията на Медицинска академия и хирургията на ІV Градска болница, пресовчик във военния завод ЗЕСТ "Комуна", учител, текстописец в рекламна агенция и журналист в "Марица", "Новинар", "Експрес", "Отечествен фронт", "Сега" и "Монитор". Зад гърба си има над 2 000 журналистически публикации - интервюта, репортажи, статии, очерци, фейлетони. Издал е дванайсет книги: сборници с разкази: "Четиво за нощен влак" (1987) - Награда в конкурса за дебютна книга "Южна пролет"; "Конско евангелие" (1992), "Ловец на хора" (1994) - Годишната награда за белетристика на ИК "Христо Ботев", преведена в Норвегия през 1997; "Клането на петела" (1997), "Ези-тура" (2000) - Националната награда за българска художествена литература "Хр. Г. Данов" и Годишната литературна награда на СБП; "Господи, помилуй" (2004) - Голямата награда за нова българска проза "Хеликон"; "Градче на име Мендосино" (2009); "7 коледни разказа" (2009); "Българчето от Аляска. Софийски разкази" (2011); очерци за писатели: "Хора на перото" (2009); християнски есета: "Народ от исихасти" (2010), „Българчето от Аляска” (2012). През 2008 г. австрийското издателство "Дойтике" издава в превод на немски сборник с негови избрани разкази под заглавие "Цирк България. През август 2010 г. лондонското издателство "Портобело" публикува на английски сборника му с избрани разкази "Цирк България". Текстовете му от Портал Култура са събрани в две книги: "Малката домашна църква" (2014) и "По закона на писателя" (2015).

Рязането на ореха

Орехът беше почти на век. Всички бяха свикнали с него така, както се свиква с природата наоколо – и дядото, и бабата, и синът, и снахата, и внучката. Но най-много с него беше свикнал прадядото, който живееше в пристройката и единствен знаеше ореха още като малко орехче.

Джони Мокър

Тази история продължава да се разказва от Силвърадо до Форт Апачи. Подробностите се менят, сезонът, броят на гилзите. Но другото в общи линии остава едно и също. И така. През един сив като олово ден, продупчен от остър дъждец, в градчето Биг Тиърс влезе пешак...

Ватан

Имало едно време една зебра. Тя живеела в саваната, където оцеляването е трудно. Но някак оцелявала. Може би защото сред прадедите ѝ имало едно магаре. (Милият Петър Бобев!) Зебрата била от мъжки пол, затова може би по-редно ще е в следващите редове да я наричаме зебър...

Кралицата

Лоро, Тиш и Файза бяха неразделни. По цял ден обикаляха града. Катереха се по останките от римската крепост, където ловяха изумрудени гущери. Сетне затваряха гущерите в стъклени буркани и ги продаваха на чужденците, които слизаха с белите си униформи от корабите на пристанището.

Денят на храбростта

Сетих се за една бабичка, за която в късните живковски времена се разказваше следната история. Гледам телевизия, разправяла тя, и разбирам, че они ме лажат, лажат, ама нема веке накъде. И като почна да плювам по телевизоро, плювам, плювам, плювам.

Изолация

Когато въведоха извънредното положение, майка му беше на село. Тъкмо се беше захванала с разсада – домати, чушки, краставици. Един негов приятел от здравното министерство му се обади да го предупреди, че предстои блокиране на столицата. И той запали вектричката и отиде спешно да я прибере.

Римейк

Т. С. Елиът казваше някъде, че април е най-жестокият месец. И като че ли този наш април напълно потвърждава думите на поета. Как ли щеше да се подреди животът ни, дали щяхме да бъдем по-подготвени за изпитанията, ако в телевизиите през последните години бяха канили повече поети, отколкото готвачи.

Маски

Опашка пред аптека. На опашката чакат двама мъже, млад и стар. Младият е с фешън маска на лицето, с ръб отпред, с филтри, старият е сложил на устата си найлонова торбичка, като е вързал дръжките отзад на тила.

Хепиенд

Излязоха навън, пресякоха паркинга пред блока. Мъжът свали маската под брадата си и си запали цигара. Редки минувачи прекосяваха зрителното му поле, но никой не му обръщаше особено внимание. Май щеше да се измъкне без големи поражения.

Пустинята

За първи път виждахме пустиня. Истинска голяма пустиня, която стигаше до хоризонта. От вятъра ръбовете на дюните бяха станали остри като нож. А златният пясък беше ситен като захар. Отдавна се канехме да дойдем тук, на гости на Мансур. Семейството му живееше на три часа път от столицата, в сърцето на пустинята.