Деян Енев
Гледна точка
Като в старите кримки
Средният технически персонал са обикновено хора благородни, уравновесени. Заниманията с всякакви машинарийки, работата с ръцете, която изисква постоянна концентрация, ги превръща в личности със спокоен вътрешен блясък.
Гледна точка
Наблюдателят
Докато беше на двумесечна творческа резиденция в Осло, писателят Златко Калчев получи покана да напише разказ за една антология, подготвяна от екипа на тамошно списание, специализирано в най-тъмния спектър на литературата на страшното.
Гледна точка
Балада за Н.
Цял живот му викаха, още от училище – къде си тръгнал с това име? Той вдигаше рамене. Име като име. Какво му беше на името? Трънко Белич. Той си го харесваше. Но далеч повече от името хората се вълнуваха от каузите, в които се впускаше Трънко Белич.
Гледна точка
Всяка вечер
Крадяхме книги, отче. Тогава бяхме ученици. Беше се превърнало в нещо като епидемия. Влизахме в книжарниците, избирахме по-закътан рафт, пъхахме книгата под колана отпред, купувахме някаква дреболия и си излизахме.
Гледна точка
В ъглите на деня
Всеки е виждал човек, който се подпира с едната си ръка в ствола на някое дърво, било за да си почине, било когато случайно срещне познат и двамата спират на кратка приказка. Когато видях този човек на улицата, и той правеше същото. Беше се подпрял с ръката си в ствола на едно дърво.
Гледна точка
Кратунка
Никой не знаеше името му, всички му викаха Кратунка. Кратунка беше шестгодишният син на перачката в двореца. Викаха му така, защото главата му беше твърда и своенравна като онези декоративни тикви с цвят на човешка кожа, които хората сееха край оградите.
Гледна точка
Сам
Огнян погледна часовника на телефона. Беше седем часът. Трябваше да става. Надигна се, отиде в банята, изми си лицето и зъбите, после се върна в стаята и се облече. На другото легло баща му спеше. Имаше време да слезе долу във вътрешния двор на болницата…
Гледна точка
Мъжът, който пристигна пеш
Мъжът, който пристигна пеш, спря на площада и се огледа. Заобикаляха го мъртви сгради в различна степен на разруха. Но до тухлената стена на една от сградите имаше залепена чешма – гранитна плоча с чучур. И от чучура (о, небеса!) течеше вода.

