ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО
В момента сте тук автори Публикации от Калин Янакиев

Калин Янакиев

556 ПУБЛИКАЦИИ 0 КОМЕНТАРИ
Проф. дфн Калин Янакиев е преподавател във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, член на Международното общество за изследвания на средновековната философия (S.I.E.P.M.). Автор на книгите: „Древногръцката култура – проблеми на философията и митологията“ (1988); „Религиозно-философски размишления“ (1994); „Философски опити върху самотата и надеждата“ (1996); „Диптих за иконите. Опит за съзерцателно богословие“ (1998); „Богът на опита и Богът на философията. Рефлексии върху богопознанието“ (2002); „Три екзистенциално-философски студии. Злото. Страданието. Възкресението“ (2005); „Светът на Средновековието“ (2012); „Res Vitae. Res Publicae. Философски и философско-политически етюди от християнска перспектива“ (2012); „Европа. Паметта. Църквата. Политико-исторически и духовни записки“ (2015); „Христовата жертва, Евхаристията и Църквата“ (2017); „Историята и нейните „апокалипсиси“. Предизвикателството на вечния ад“ (2018); „Бог е с нас. Християнски слова и размисли“ (2018); „Политико-исторически полемики. Европа, Русия, България, Съвременността“ (2019); „Метафизика на личността. Християнски перспективи“ (2020). През 2015 г. е постриган за иподякон на БПЦ. През 2016 г. излезе юбилеен сборник с изследвания в чест на проф. Калин Янакиев „Christianitas, Historia, Metaphysica“.

Политическият монструм

Хвърляйки поглед към настоящото 42-ро Народно събрание, аз, за разлика от мнозина други, не съзирам в него един „ляв” и един „десен” полюс, а две политически образувания, които съм склонен да определя като партии-„монструми”.

Слово за жените-мироносици

Изглежда парадоксално, но е съвсем оправдано да се каже, че жените-мироносици са спасили Църквата от смърт още преди тя да се е родила. В онзи момент всичко е било мъртво и безнадеждно. Кои останали? Жените-мироносици.

Калин Янакиев

„Денят” и „векът”

В деня на Възкресението, ден, настъпил в историята, във времето на този свят, поне за едного, за Богочовека Христос, с времето се случило нещо. Случило се това, че дните на този свят изтекли и изгрял първият ден след дните.

Калин Янакиев

Пасхалната радост

Иска ми се да разкажа една история, свързана с Пасха, която преди време сподели с мен мой познат. Той посрещнал Възкресението в Кокалянския манастир при известния на църковните хора у нас старец Назарий (от две години вече покойник).

Възхвала на Творението

Когато в хвалебния псалом на вечернята, певецът не престава да се удивлява на всяко нещо в този свят като на чудо, плоскоумецът би могъл да се присмее. Какво чудно има в звездите, или в „това велико и пространно море”, или в тези „малки и големи животни” (Вж. Пс. 103:25)?

Калин Янакиев

Вярвам, помогни на неверието ми

Какво е това? Изповед на вяра или изповед на неверие? Или нещо далеч по-дълбоко и по-сложно – вярата в нейния най-пароксичен, но същевременно най-първичен и най-чист вид – като абсолютно и безусловно самополагане в Другия.

Не-ляво

Има нещо фундаментално погрешно и унизително във възгледа на лявото мислене, че цялото битие на човека без остатък е следствие от външните обстоятелства, в които той, човекът, е поставен. Фундаменталната погрешност на този възглед идва именно от неглижирането на личностността на човека.

„Времето” на Юрсенар и „вечността” на Мориак

Напоследък препрочитах „Мемоарите” на Маргьорит Юрсенар, издадени преди пет-шест години на български в три малки томчета.

Срещу политическата дихотомия

„Сигурността без свобода е сигурността на клетката в зоопарка. Свободата без сигурност е свободата на джунглата”. Този афоризъм казва нещо много просто: трябва да има баланс.

Калин Янакиев

Хлябът и гостът

Подозират ли социалните сантименталисти, чието въображение стига само дотам да искат „да се раздадат парите” (хлябът, дрехите, „средствата за производство” и т. н.) на сиромаси, че „бедните” понякога искат „да бъдат”, а не само „да имат”.