Калин Янакиев
Гледна точка
Двама монаси (2)
Този старец, за чийто прост, здрав и почти юродиво-жизнен нрав бивате предупредени още по стръмната пътека към скитчето „Св. Николай”, бе написал с бяла боя по камъните такива наивно-закачливи надписчета: „Качвай се бавно на високо и дишай дълбоко”…
Гледна точка
Двама монаси
Спомних си го по-определено едва след няколко дни. Тогава му казвахме просто „Куцичкият”. Той беше тъй незабележителен, тъй тих и тъй нищожен, че по онова време не научих дори името му. Днес, докато разговаряхме, игуменът ми го каза, но сякаш така е било писано, пак не го дочух или не го запомних.
Гледна точка
Бог се познава като „мой“
Едва когато познаеш Бога, „твоето“, най-вътрешно „твоето“ започва да от-еква в огромна, бездънна дълбина в теб и в нея бива люляно от невероятно нежно и неизразимо внимание, както за никой, никой в света не може да бъде. И тая дълбина е Бог…
Гледна точка
Православна цивилизация? (3)
Има нещо невероятно нагло да посягаш към Православието като идентификация, след като допреди четвърт век страната ти (говоря за Русия) бе авангард на съзнателния и въздигнат в ранг на държавна идеология атеизъм.
Гледна точка
Православна цивилизация? (2)
Понятието „православна цивилизация“ Путиновите „геостратези“ заеха от С. Хънтингтън, затова ще започна с критични думи към обособяването на една „цивилизация“ по вероизповеден признак.
Гледна точка
Православна цивилизация? (1)
Православната цивилизация напоследък стана и любим „топос“ за дейците на българското „национално движение Русофили“ и често се използва от богословски напълно неграмотния му председател Николай Малинов.
Гледна точка
Свръхвъзможният
Кога извикваме с най-голяма яснота, с най-голяма пронизителност името на Бога? Не ли, когато няма нищо друго, което ни остава; не ли, когато няма никаква дори възможност повече? Казано дръзко: името „Бог“ изглежда е полярно-тъждественото на „нямането-на-каквото-и-да-било“, на „не-възможно“-то, на „никъде“-то.
Гледна точка
Един детски спомен
Наскоро бях попитан, мога ли да посоча определен момент, в който съм се обърнал към вярата. Отговорих, че не бих могъл да посоча такъв, но после се сетих за храма в един манастир, в който обичах да стоя с часове, когато бях дете. И си казах, че без да усетя, може би е започнало тогава.

