Калин Янакиев
Гледна точка
Православна цивилизация? (1)
Православната цивилизация напоследък стана и любим „топос“ за дейците на българското „национално движение Русофили“ и често се използва от богословски напълно неграмотния му председател Николай Малинов.
Гледна точка
Свръхвъзможният
Кога извикваме с най-голяма яснота, с най-голяма пронизителност името на Бога? Не ли, когато няма нищо друго, което ни остава; не ли, когато няма никаква дори възможност повече? Казано дръзко: името „Бог“ изглежда е полярно-тъждественото на „нямането-на-каквото-и-да-било“, на „не-възможно“-то, на „никъде“-то.
Гледна точка
Един детски спомен
Наскоро бях попитан, мога ли да посоча определен момент, в който съм се обърнал към вярата. Отговорих, че не бих могъл да посоча такъв, но после се сетих за храма в един манастир, в който обичах да стоя с часове, когато бях дете. И си казах, че без да усетя, може би е започнало тогава.
Гледна точка
Феноменологични фрагменти за поселеността
Не може да не се забележи, че работата на селянина не изглежда като напълно автономна негова дейност – тя не е, тъй да се каже, „фаберùя“, а по-скоро структурен елемент от самия сезонен ритъм на природата.
Гледна точка
За „конфуза“ на несбъдналите се пророчества
Спомняте ли си колко пъти Европа беше „пред разпад“ и катастрофа само през последните две години? Ако човек има добра памет, може да си състави доста забавно четиво от „дълбоки геополитически диагнози“…
Гледна точка
Слово за едни думи на св. ап. Павел
В Православието не може да се проповядва друго освен такава любов – готова да погуби душата си, ако Православието би искало да има душа, да бъде християнството с душа.
Гледна точка
За Оливър Стоун и „полезните идиоти“
Има нещо гротескно в повторенията в историята. Те свидетелстват, че хората рядко рефлектират върху нейните уроци и живеят в собствено историческото време по-малко, отколкото сме склонни да смятаме.
Изборът
Христовата жертва, Евхаристията и Църквата
Трите студии, които съставят книгата (Фондация „Комунитас”, 2017 г.) са свързани в определена последователност, подчертава авторът. „Така, първата от тях е по-строго историко-екзегетическа и има за цел да представи автентичния „хронотоп”, в който е било установено евхаристийното тържество на Църквата… Есхатологичната природа на завещаното ни тогава (и актуализирало се на Петдесетница) осъществяване е предметът пък на втората студия, а третата е посветена на онова, което всъщност е (би трябвало да е) Църквата – осъществеността на завещаното ни от Христос”.

