Начало › Идеи › Гледна точка › Ти си Петър
Гледна точка

Ти си Петър

2890

Не преставам да се удивлявам на обръщането от неверие към вяра. При всеки един човек преходът е труден и разтърсващ, освен когато не си получил вярата още в детството си като най-естествено състояние. Преходът обхваща цялостно личността на човека и преобръща съдбата му. Понякога става внезапно, в един миг, пронизва човека като мълния и го озарява. Както е станало с единия разбойник на кръста – в най-критичния и решаващ момент от живота му, в последния му възможен миг. Но тази благодатна мълния не е дадена на всеки човек, така, както другият разбойник издъхва с ругатни, хули и клетви на устата.

Катарзисът на прехода от неверие към вяра може да се случи и постепенно. Бях свидетел на такава промяна в съзнанието на близък човек в предсмъртните му дни. Постепенно осъзнаваше, че смъртта е преход, а не край, осъзнаваше, че му предстои среща с Бога, осъзнаваше, че през целия си живот не се е подготвил за тази среща, осъзнаваше, че тя е най-съдбоносната в живота му и съсредоточи отпадащите си сили, за да се подготви за нея.

Ние си мислим, че истинската вяра е тази, която цял живот е наставлявала човека към тучните пасбища и го е извеждала на тихи води, ръководила го е през всичкото време в пътя към Бога, помагала му е да живее по Божия закон, да преодолява изкушенията, страданията и лишенията и забравяме или не искаме да приемем, че нерядко вярата е и озарение в един миг и проглеждане в един миг. Както различни са човешките съдби и характери, така различен е пътят на човека към Бога и прелома в съзнанието му от неверие към вяра.

Иисус попитал Своите ученици за кого Го мислят хората, какво говорят за Него, как го възприемат, какви мнения са чували сред народа за Него. И учениците започнали да изброяват кой каквото е чул, нямало никакво единомислие и яснота, както казваме – колкото хора, толкова мнения. Чутото и видяното бродело и се разпространявало от човек на човек, от уста на уста, хората повтаряли, украсявали, доизмисляли всеки според своите разбирания, всеки според своето отношение, представи, възможности. След като разказали кой какво е чул сред народа, Иисус ги попитал и за тяхното лично мнение, поискал да Му кажат те самите за кого Го мислят. Те може би са се умълчали, за да не кажат нещо погрешно, а може пък веднага след въпроса най-бързорекият и най-спонтанният от тях да е изстрелял отговора – „Ти си Христос, Синът на Живия Бог“

Този отговор е смайващ със своята краткост, яснота и точност. Този отговор е непреходно вероопределение и непоколебима вероизповед. Този отговор е поразителен със своята богословска точност в противовес на обърканите, неясни и неверни мнения, които другите ученици изброявали до преди малко. Смайващо е откъде ученикът знае този отговор, от кого го е чул, как е стигнал до него – може би като плод на дълги размишления или като резултат от задълбочена подготовка? Иисус не оставя другите ученици да се чудят, а веднага дава отговор, че тази вероизповед не е плод на човешки ум или човешка прозорливост, не е плод на плът и кръв, а е богооткровение.

Ученикът, направил богооткровената изповед е рибарят Симон, син на Йона от град Витсаида на северното крайбрежие на Галилейското езеро. Веднага след като изрича вероопределението, Иисус му казва, че той вече не е Симон, а камък, скала, канара – Петър. Иисус му дава ново име, за да покаже на самия него, на другите ученици и на нас, че след като е изповядал тази богооткровена вяра, той вече е нов човек, нова личност. Името съдържа и изразява личността. Личността се разкрива на света чрез името. Бог се яви на човеците със Своето име и всяка личност е записана на небесата със своето име.

Симон получи точно това име – Камък, защото вярата, която изповяда, е несъкрушима канара. Всеки, който изповядва същата вяра, също става Петър, превръща се в несъкрушима канара. Това означават следващите думи на Христос: „на тоя камък ще съградя църквата Си“. Църквата на Христос е съградена от хиляди и милиони такива камъни – Петровци, изповядващи, че Иисус е „Христос, Синът на Живия Бог“.

По-късно апостол Петър в едно от своите послания ще обясни подробно тайната на живите камъни – живият камък, „от човеците отхвърлен, но от Бога избран, драгоценен“ е Самият Христос. Но живи камъни са също така и всички пристъпващи към Него. Някогашният Симон, който стана Петър, призовава всички като живи камъни да съграждат от себе си духовен дом.

Това свето съграждане е възможно единствено чрез катарзиса на обръщането и изповядването на вярата с яснотата и непоколебимостта на Симон.

 А ние колко често сме колебливи, неустойчиви, аморфни, лениви дори. Всеки от нас върви по своя си път – понякога той е дълъг и лъкатушен, понякога е мигновено озарение. Но веднъж обърнали се, веднъж вече минали през катарзиса, ние сме призовани да се превърнем в живи камъни. Всеки, който изповяда: „Ти си Христос“, получава отговор: „ти си Петър“. Изповядването на вярата е дълбоко личен и съкровен акт, но в същото време се извършва пред цялата вселена и всеки като Симон става Петър и новото му име се записва на небесата

Теодора Димова е сред най-известните и четени български писатели. Авторка е на 9 пиеси, играни в страната и чужбина. Написала е романите "Емине", "Майките", "Адриана", "Марма, Мариам" и „Влакът за Емаус”. През 2007 г. "Майките" спечели Голямата награда за източноевропейска литература на Bank Austria и KulturKontakt. Книгата има 11 издания у нас и е публикувана на 9 езика, между които немски, френски, руски, полски, унгарски, словенски и др. "Адриана" е преведена във Франция и Чехия, по романа е направен и филмът „Аз съм ти”. През 2010 г. "Марма, Мариам" спечели Националната награда Хр. Г. Данов за българска художествена литература. През 2019 Теодора Димова стана носител на наградата „Хр. Г. Данов” за цялостен принос в българската книжнина. През 2019 излезе романът ѝ “Поразените”, който на следващата година се превърна в Роман на годината на НДФ „13 века България”, спечели наградата за проза „Перото” и „Цветето на Хеликон” за най-продавана книга. През 2023 е публикуван романът „Не ви познавам”, своеобразно продължение на „Поразените”. От 2012 е колумнист към Портал Култура. Есеистичните текстове са събрани в книгите „Четири вида любов”, „Ороци” и „Зове овцете си по име”, „Молитва за Украйна”. Носител е на Голямата награда за литература на СУ „Климент Охридски” за 2022, както и Вазовата награда за литература за цялостен принос през 2023.

Свързани статии

Още от автора