„Лобно място на глухарче”, Гергана Атанасова, издателство „Жанет-45”, 2026 г.

Дъщеря ми не познава израза лобно място и преди да ѝ го обясня, тя побърза да разтълкува заглавието на новата стихосбирка на Гергана Атанасова „Лобно място на глухарче” като лобито на едно глухарче. А аз се замислих за какво може да лобира едно цвете. Докато четях книгата, намирах основания.

Глухарчето е нежно цвете и умира в нежността си. В „Нежността на победителя“ (стр. 19) четем:     

… е по-лесно от всякога да не се признаеш за победен,
да докосваш, но да внимаваш,
и да внимаваш,
и да внимаваш.

Това е стихотворение с ключ. То тематизира книгата като афористична, лапидарна теория, в която нежност, победи и загуби са едно и също откровение. И не е трудно да видя самозаявяването на Гергана Атанасова като глухарче сред литературния канон, но не в смисъла на движение според вятъра. А на оставане въпреки вятъра. Изборът ѝ да озаглави циклите в книгата като „Вълнението от езика“, „Справочник на застрашените неща“, „Хроники“, „Синопсис на любовните значения“ и „Пчели и тъги“ разширява, но и конкретизира хоризонта на тълкуването в посока лобито на едно глухарче. Застъпничеството на глухарчето е начинът да преоткрия Гергана Атанасова като поет и да я открия като юрист. Да погледна към стихотворенията ѝ като на защитни тези, които целят единствено да се изгради по-силна доверителна връзка между автор и читател, да се преквалифицира в по-леко деянието писане на поезия. (Подобно на онова стихотворение от Екатерина Йосифова, в което четящият стихотворение сутрин в леглото понася по-добре останалите часове от денонощието.)

И действително, подхождайки така – с тържествена симпатия към езиковата и правната култура на Гергана Атанасова, ми е особено приятно да открия в писането ѝ сякаш нов жанр, който разкрива писането (на стихотворения) като неизбежна самоотбрана, като крайна необходимост и като смекчаващо вината обстоятелство. Още в първия поетичен цикъл, ако мога да го разкажа през думите на Гергана – вълнението от езика и войната на езика издигат Бог до стихотворение (и стихотворението до божество) чрез мастилото на света. Крехко издигане, което може да бъде срутено или доградено от една безпризорна дума – границата между камък и слово. В друг цикъл от книгата – „Хроники“, откривам публицистика, изчистена до кратък репортаж с поанта – безкрайните български 90-те, Прехода и други политически реалии, опоетизирани. В цикъла „Синопсис на любовните значения“ приближаването расте до сближаване и дава философски израз на думата ближен.

В книгата срещах общуване с поети като Марин Бодаков, Георги Господинов, Ина Иванова и Бина Калс. С Бодаков – през метафорите и преноса на смисъл, с Господинов – през репликите балади и разпади/литератури и умори, през пчелите и тъгите, и появата на родителите в овощната градина. С Иванова – през нежния ритъм и внимателния подбор на езиковия арсенал. С Калс – заради разговорите с Бога. Прочие, цялата стихосбирка е един непрекъсващ разговор с Бог и бих искала да откроя като любимо стихотворението „Представата на Бог за силата“ (стр. 72):   

Представата на Бог за силата

Показва ти, че макар масата да е обща,
чистите ръце си остават твоя грижа.
Разбирането е като каменна мелница –
трябва да изтърпиш разтрошаването. 
Наблюдава от какво се гнусиш
и те заставя да го изучиш.
Казва ти, че оставен по гръб,
хлябът се мъчи
и затова те поваля.
Така узнаваш,
че понякога силата е единственото удобство,
но удобствата носят конфликт.
Затова те оставя да месиш сам хляба си
и да избираш
кого да заситиш, а после – отпратиш,
и с кого да го споделиш.

Цитираното стихотворение би могло да има и заглавие, указващо представата на поета за читателя, представата за семейството, представата за обичта – толкова универсални са посланията в „Лобно място на глухарче“. И все пак, ако трябва да отговоря за какво е тази книга, отново бих се върнала към лобито на едно глухарче.  Доколкото лобирането влияе върху вземането на важни (в случая – читателски) решения или защита на определени интереси (поетични), книгата на Гергана Атанасова е корпоративна и определено завърших четенето ѝ силно корумпирана.

Гергана Атанасова е автор на стихосбирката „Ковачът на слънцето“ (2009), отличена със съпътстваща награда от конкурса Южна пролет (2009). Носител е на награди от националните литературни конкурси Дора Габе (2006) и Добромир Тонев (2015, 2017). До 2025 г. е част от екипа на литературното списание Кула в Казанлък. Модератор е на литературни срещи. Работи като адвокат и медиатор.