За реалността и илюзиите на прехода, за историческата трансформация на отношението „морал – политика“ в български контекст – вижте гледните точки на Ивайло Знеполски и Александър Кьосев.
Всеки човек, който живее на земята, оставя след себе си материални следи. Толкова повече не може да не ги е оставил Някой, който е оказал най-голямото влияние върху историята на човечеството.
Какво е свързвало Чеслав Милош и Йосиф Бродски? На този въпрос се опитва да отговори проф. Ирена Груджинска-Грос в книга, посветена на съдбите на двама от най-забележителните поети на ХХ век.
„Новият музей на изобразителните изкуства – за творците или за публиката”, така бе озаглавена първата публична дискусия за бъдещето на музейния комплекс в Квартал 500. Представяме основните тези на някои от участниците.
На 23 септември във Френския културен институт се състоя кръгла маса „Бъдещето на демокрацията в Европа“ с участието на Цветан Тодоров, Богдан Богданов, Стоян Атанасов и Боян Знеполски.
Възможен ли е единен национален разказ за близкото минало, каква е ролята на държавата, училището и пазара, в управлението на националната памет – вижте гледните точки на Михаил Груев и Георги Медаров.
Вижте гледните точки на водещи политолози, анализатори и лидери на обществено мнение с позиция за състоянието и възможностите на българската външна политика.
На 9 септември 2014 г. се навършиха 70 години от окупацията на България от съветската армия. Предлагаме ви още едно вглеждане в началото и края на комунистическия режим заедно с Калин Янакиев, Алекс Алексиев, Димитър Бочев и Михаил Груев.
Лондон, 7 септември 1978 г. На моста „Ватерло“ Георги Марков е наранен с отровна сачма от агент на тайните служби на комунистическа България. Писателят издъхва четири дни по-късно. След смъртта му на Запад излизат неговите „Задочни репортажи за България“. У нас те са публикувани едва след 10 ноември 1989 г.
