„Очевидно не можем да спечелим обратно бавния ритъм на предишната, дискусионна демокрация, защитена от съответните ритуали, култивиращи уважение и внимание. Но това е проблем – демокрацията е дискусия, непрекъсната дискусия, която спазва ритуали, правила и закони.“ Разговор с Александър Кьосев
Независимо от темата напоследък всеки обществен дебат накрая се превръща в словесна „престрелка“, в която не доминират рационални аргументи, а готовите и клиширани нападки, „наострени“ в социалните мрежи.
„Хора като Михаил Маджаров, Данаил Юруков, Иван Вазов остават крайно негативни към Съединението до края на живота си…“ Категоричното несъгласие с изразената позиция на М. Палангурски е причина за следните бележки.
В днешно време липсата на автентично самочувствие в България се компенсира или с пресилено „озападняване“, дори надминаване на оригинала, или с напомпан патриотизъм.
Значителна част от ръководителите, попадащи в тази група, проявяват ясна склонност към авторитаризъм. Тяхната арогантност донякъде може да се обясни с факта, че са формирани в епохата на Студената война.
Дискусия с Нуно Кардосо, актьор, режисьор, доскорошен директор на Националния театър „Сао Жоао“ в Порто, Франциско Нунес – директор на Драматичен център „Галего“, Сантяго де Компостела, Испания и Галин Стоев, режисьор и директор на Градския театър в Тулуза.
За варварина делото е алфата и омегата, само че последното дело ще повлече унищожение на първото. Защото първото дело е сътворило словото, а последното дело, извършено от варварите, обещава да унищожи словото и всичко сътворено от него.
Студената война не е просто история – в нея се отразяват много страни на днешното съвремие. На този фон „Светът на Студената война 1945–1991“, новата книга на руския историк Владислав Зубок, представлява принос към литературата за този период.
