Въпросът за спасяването на евреите и отношението на българската държава към тях по време на Втората световна война продължава да предизвиква спорове. Предлагаме ви гледните точки на писателя Габриеле Нисим, политолозите Албена Танева и Антоний Тодоров и историка Николай Поппетров.
Традиционно Балканите се възприемат като една от най-неспокойните и разкъсвани от противоречия зони в Европа. За културните и политическите специфики на този регион вижте гледните точки на френския журналист Александър Леви и писателя Румен Леонидов.
На всяка цена ли трябва да довършим четенето на една книга или можем да спрем преди финала? Можем ли да захвърлим книгата във всеки миг и на която и да е фраза, както според Кафка постъпват даже писателите? Абсолютно наложителен ли е прочитът докрай на големите класически творби? Сблъсък на мненията на Тим Паркс и Калин Михайлов.
Какво става в мюсюлманския свят, обзет от протести заради филма „Невинността на мюсюлманите” и карикатурите на Пророка в „Шарли Ебдо”? Гледните точки на френския ислямолог Оливие Роа и на мароканския писател Тахар Бен Желун.
Защо носталгията по социализма и болезнената памет за комунистическите престъпления терзаят едновременно българското общество? Вижте гледните точки на писателя Илия Троянов и историка Момчил Методиев.
Кой е жизнеспособният проект на Европа в кризата – един по-силен политически съюз (ЕС като „Брюкселска империя”) или частично връщане към суверенитета на нациите? Сблъсък на мненията на холандския историк Тиери Баудет и британския политически философ Роджър Скрътън.
В началото на ХХ век религията се смята за феномен на „невръстното“ човечество, феномен на младостта на човечеството, който ще изчезне „в зрялата възраст“. ХХ век ни изведе от тази заблуда.
Преди изкуството служеше за естетическото изграждане на личността. Съвременните музеи са се отдалечили твърде много от тази цел, твърди философът Ален дьо Ботон. Каролин Кристоф-Бакърджиев, куратор на Документа 13 в Касел, енергично му се противопоставя.
