Облакътен на отворен прозорец – отворен към бездънно небе, което отваря отворения прозорец и те отваря към отвореното, което отваря и отваря…
Ако драмата с назначенията по високите етажи на европейските институции беше футболен сблъсък, резултатът щеше да е 1:1. В съревнованието между концепциите в каква посока би трябвало да се развива ЕС ситуацията е по-скоро патова.
„Не знам дали въобще съществува македонски език…“ Това е само част, но много съществена, от изказването на един високопоставен европейски политик, направено в Страсбург. Налага се да мислим.
Става дума за изстрел, който отеква вече век. Изстрел, заради който на 28 юни 1914 г. се разрази Първата световна война, която пък по закона на скачените съдове доведе до Втората световна, а сетне и до етническите войни в бивша Югославия.
Главните герои в този текст са двама – млада писателка и стар емигрант. В очакване на първата си книга, Бистра Величкова все още е в България.
Вторият герой на този текст е дългогодишният емигрант в Канада Грациан Колев.
България беше сполетяна през последните дни от две бедствия едновременно – наводненията и трусът в банковата система. Но и двете бедствия можеха да се ограничат, ако къщите ни бяха построени върху камък.
Нямам намерение да се впускам в разсъждения за „стабилността на банковата система в България”. Ще се опитам да посоча защо хората демонстрират недоверие към успокояващите ги държавни говорители и към „говорещата” им чрез тях държава.
„В тоталитарното общество (пък и не само в него) досието на отделния човек е важният посредник, чрез който обществената организация или властта се опитва да разбере своите граждани.“ Есето се публикува за първи път.
Трябва да държим смъртта винаги пред очите си и да не се отчайваме. Трябва да държим всякога пред очите си другите и да не се отчайваме, защото знаем, че молитвите ни са за цялото творение, за всяка една твар. За всеки един дъх. „Пътят към сърцето минава през ада“.
