Напрежението и в политическата, и в технологичната сфера би трябвало да провокира тласък към позабравеното себепознание. Защото хармонизирането на идеологическите противоборства минава през разговора кои сме ние.
В последно време у нас се шири все по-показно патриотарстване, което има претенцията да задава стандарт за родолюбие, но в действителност извращава самото понятие.
Маргинализацията и бедността се превръщат в претекст за екстремизъм и преоткриване на религията като средство за справяне със социалните болести.
В следвоенна Германия процъфтява стратегически филосемитизъм, който паразитира върху старите антисемитски стереотипи, но сега е съчетан с един сантиментален образ на евреина. Какво да кажем тогава за така възхваляваната култура на историческата памет в Германия?
Разговор с Десислава Панчева и Стефан Прохоров от Бюро „Творческа Европа“ за културните политики, устойчивостта на програмите, тежката административна машина.
Продължават да ни питат: защо не се откажете от някои територии, за да постигнете мир. Намираме това за изключително неморално, не можем да изоставим своите, това няма да е мир, а окупация.
След победата над Германия Сталин подготвя „последната и решителна битка“. Световното господство е целта на живота му в продължение на десетилетия.
Да докажеш нещо означава да го докажеш на някого, но и на себе си като друг. Когато се заемам да докажа на другия, че… тогава неговото поле на възприятие по някакъв начин става и мое.
