2020 г. постави на фокус ролята на дигитализацията за културния сектор. Как се отрази това на публиките на творческите организации и промениха ли се нагласите им относно културните предложения?
Става дума наистина за това: за битие и за огън в една несвоевременна религия, противоречаща на всичко, за което обичайно говорим – каквото и да е мястото, какъвто и да е моментът.
Книга от 2 тома по над 500 страници върху „Критика на чистия разум“ си е башка работа, нали? Хайдегер цял живот пише интерпретации на „Критиката“ и едва ли всички те накуп дават този главозамайващ обем.
Неоинтелектуализмът, изпълняващ ролята на „ерзац религия“, представлява заплаха за хуманистичния светоглед, който все още представлява духовна основа на западната цивилизация.
Всеки избор е опит да проверим дали сме по-готови от миналия път. Изборите са опит. Няма как да не участваш в опита. Ти бездруго ще участваш в резултата.
Разлиствам книгата на новопроизведения доктор на историческите науки Пламен В. Петров – „Изкуство и власт в България през 70-те години на ХХ век“, и за пореден път се удивлявам.
Що е интелектуалец и каква е мисията на интелектуалеца? Има ли специфична интелектуална идентичност и какво прави от една творческа личност действена гражданска фигура?
В неовитализма се отхвърля водещата роля на духовните ценности. На хората се предлага съществуване тук и сега, животът им се фокусира върху оцеляването и моментното благополучие.
