Справочникът, дело на Борислав Скочев, не само картографира концлагерите и затворите, като очертава физическата територия на репресията и маркира местата на жестокост и страдание, но и изучава нейния мащаб и значението ѝ за българската съдба. Категоризирани са типовете концлагери, през които минават близо 250 000 души между 1944 и 1989 г. Авторът систематизира детайлна информация относно местата, структурната организация и административното управление на институциите – кои са били лагерните началници; какви са били битовите условия за живот; какъв е бил съставът на лагеристите и пр. Специално внимание е отделено и на политически фигури и интелектуалци, преминали през тях.

„Критични преводи“ е серия за теоретична и изкуствоведска литература с фокус върху съвременното изкуство, която си поставя за цел да допълни съществуващи изследвания на български език и да създаде основа за нов критически поглед върху съвременното изкуство и култура. Сборникът с текстове на изкуствоведа и философ Борис Гройс е второто издание от тази поредица. То представя бележития руски теоретик на изкуството с преводи на „Тоталното художествено произведение Сталин“, коментара върху художника Иля Кабаков „Човекът, който излетя в космоса от стаята си“ и есето „Безсмъртни тела“. Публикуваме откъс от първия текст, който се явява основна отправна точка за изкуствоведските размишления на Гройс.

Кен Лиу изследва най-интимните човешки отношения през призмата на все по-технологизиращия се свят. Връзката между майка и дъщеря, дъщеря и баща, съпруг и съпруга, мостовете между поколенията и силата на паметта изграждат нишката, която минава през всички разкази в книгата. И независимо дали действието им се развива на далечна планета, обитавана от променени до неузнаваемост хора, по време на Втората световна война, в далечното минало на Китай, във виртуалната реалност, в пълнокръвен фентъзи свят или в уж познатото ни настояще, историите на Кен Лиу остават винаги в сърцето на човешкото. Откъс от изданието на „Колибри“, преводът от английски е на Владимир Полеганов.

„Мисля, че е време да разкажа историята на майка ми и баща ми и на техните родители. Да разкажа какво се е случило с тях, защо се е случило и защо е важно. Родителите ми Мириам и Лудвик не се жалваха от съдбата си, но и не криеха какво са преживели. Можех да им задавам всякакви въпроси и го правех. В същото време майка ми смяташе, че е страдала, за да не страдаме ние.“ „Хитлер, Сталин, мама и татко“ от Даниел Финкелщайн е разтърсващ, личен и на моменти ужасяващ мемоар за преживяното от родителите на автора, попаднали в жестокия водовъртеж на два тоталитарни режима. Откъс от книгата, издадена от „Световна история“.

Романът на Мартин Харничек „Месо“ (1981), издаден от „Свободно поетическо общество“, е един от най-потресаващите и дълбоко алегорични антиутопични текстове в чешката литература. В него хората живеят в свят, където няма нищо друго за ядене, освен човешка плът – и обществото е устроено около огромна месарница, охранявана от полиция. Творбата съчетава абсурдизъм и политическа сатира с дистопия, тя не е просто алегория на комунистическия режим, а и предупреждение към съвременното капиталистическо общество: днешният човек все повече е просто „месо“ – потребим, консумируем, враг на себе си, но и на другите.

„Всички особености на новото изкуство може да бъдат изведени от тази липса на значимост, която на свой ред не означава нищо друго, освен че изкуството е заело друго място в йерархията на човешките интереси и дейности… И така, аз бих казал, че изкуството, разположено преди – както науката или политиката – много близо до оста на влечение, гръбнак на нашата личност, сега се е отместило към периферията.“ През 2025 г. се навършиха сто години от първата цялостна публикация на „Дехуманизацията на изкуството“ – труд с ключово място в размишленията на испанския философ Хосѐ Ортѐга-и-Гасѐт върху изкуството. По този повод „Колибри“ издаде настоящия сборник в превод на Анна Златкова. Подборът на есетата и бележките в края на изданието са на преводачката.