В навечерието на 40-годишнината от най-тежката ядрена авария в историята излезе изследването „Българският Чернобил“, което поставя под въпрос утвърдените представи за последиците от трагедията у нас. Изданието проследява не само реакцията на българската държава след 26 април 1986 г., но и защо българите се оказват сред най-тежко облъчените с радиация народи въпреки относително ниските нива на замърсяване, достигнали страната. Стъпвайки върху международни доклади и български архиви, Димитър Вацов посочва, че причините за това не се коренят в природни особености или географско положение, а в чисто институционални решения – като следствие от забавени, непълни и често съзнателно изкривени мерки за защита на населението. Изданието е на Института за изследване на близкото минало „Ивайло Знеполски“ и „Сиела“.

Новият, 28-и брой на списание Homo Ludens, издание на Гилдията на театроведите и драматурзите към Съюза на артистите, е посветен на „мигриращите образи и сюжети, запечатали в себе си интуиции и натрупано през вековете знание за света и човека“. Освен теоретични текстове в броя са включени отзиви за спектакли, портрети на знакови фигури на театъра и интервюта. Публикуваме интервюто на Зорница Каменова с Ириней Константинов, директор на Театър „София“, създаден преди 60 години.

Книгата е продължение на изследването на Стефан Дечев „От ориза на Азия до чушките на Америка. Една преплетена история на храната и кухнята в Османска България и околните земи (от края на XIV до началото на XIX в.)“. Разглежданият тук период са последните десетилетия под османска власт. Според османистиката времето след 1839 г. се определя като период на Танзимат и се характеризира с модернизационни реформи в най-широки сфери на живота. Сред тях са и промените в готварството, които се развиват на фона на устойчивите начини на готвене и хранене. Изследването се вписва в тенденцията хуманитарните и социални науки по света да изследват връзката на храните, кухнята, кулинарията и гастрономията с историята, културата, властта, идеологията, етническия произход и др.    

Злата Филипович започва да води своя дневник малко преди единадесетия си рожден ден, описвайки обичайните грижи на момиче на нейната възраст: уроци по пиано, рождени дни, оценки в училище. Когато избухналата в Босна и Херцеговина (1992–1995) война поглъща нейния роден град Сараево, нещата, за които тя пише, рязко се променят: смъртта на приятели, недостигът на храна, прекараните дни в мазето на съседите по време на обстрел. Повече от 30 години след публикуването ѝ за първи път на френски книгата „Дневникът на Злата“ излезе и на български език.

Райко Гърлич е създателят на култовите филми „Обича се само веднъж“, „В челюстите на живота“, „Трима за щастие“, „Граничен пост“ (първия филм, заснет след разпадането на Югославия, по който са работили съвместни екипи от Сърбия, Хърватия, Македония, Словения и Босна и Херцеговина), „Конституцията“ и „Всичко си има край“. Представена под формата на филмов терминологичен речник, чиито термини са драматургично организирани като малки сценарии или като своеобразно търсене на сценарий, книгата му „Неразказани истории“ е едновременно автобиография, физическа, интелектуална и духовна дискусия за едно прекършено и разбито времe.

Томас Ман започва работа по произведението в младостта си, но го завършва едва в края на живота си. Според изследователите му, ако се търси прилика между автора и неговите герои, то тази с Феликс Крул е най-голяма. „Изповедите на авантюриста Феликс Крул“ е ярка картина на обществото преди „Голямата война“, сага за кризата на идентичността, но изобразена в игрово-пародийна перспектива, за силата на въображението и неукротимия стремеж към щастие. Откъс от последния роман на немския писател.