Книгата е продължение на изследването на Стефан Дечев „От ориза на Азия до чушките на Америка. Една преплетена история на храната и кухнята в Османска България и околните земи (от края на XIV до началото на XIX в.)“. Разглежданият тук период са последните десетилетия под османска власт. Според османистиката времето след 1839 г. се определя като период на Танзимат и се характеризира с модернизационни реформи в най-широки сфери на живота. Сред тях са и промените в готварството, които се развиват на фона на устойчивите начини на готвене и хранене. Изследването се вписва в тенденцията хуманитарните и социални науки по света да изследват връзката на храните, кухнята, кулинарията и гастрономията с историята, културата, властта, идеологията, етническия произход и др.    

Злата Филипович започва да води своя дневник малко преди единадесетия си рожден ден, описвайки обичайните грижи на момиче на нейната възраст: уроци по пиано, рождени дни, оценки в училище. Когато избухналата в Босна и Херцеговина (1992–1995) война поглъща нейния роден град Сараево, нещата, за които тя пише, рязко се променят: смъртта на приятели, недостигът на храна, прекараните дни в мазето на съседите по време на обстрел. Повече от 30 години след публикуването ѝ за първи път на френски книгата „Дневникът на Злата“ излезе и на български език.

Райко Гърлич е създателят на култовите филми „Обича се само веднъж“, „В челюстите на живота“, „Трима за щастие“, „Граничен пост“ (първия филм, заснет след разпадането на Югославия, по който са работили съвместни екипи от Сърбия, Хърватия, Македония, Словения и Босна и Херцеговина), „Конституцията“ и „Всичко си има край“. Представена под формата на филмов терминологичен речник, чиито термини са драматургично организирани като малки сценарии или като своеобразно търсене на сценарий, книгата му „Неразказани истории“ е едновременно автобиография, физическа, интелектуална и духовна дискусия за едно прекършено и разбито времe.

Томас Ман започва работа по произведението в младостта си, но го завършва едва в края на живота си. Според изследователите му, ако се търси прилика между автора и неговите герои, то тази с Феликс Крул е най-голяма. „Изповедите на авантюриста Феликс Крул“ е ярка картина на обществото преди „Голямата война“, сага за кризата на идентичността, но изобразена в игрово-пародийна перспектива, за силата на въображението и неукротимия стремеж към щастие. Откъс от последния роман на немския писател.

Онзи, който е обграден от истории, живее по-интензивно. Но не само нашият собствен живот чрез разказването става по-пълноценен. Благодарение на историите, които научаваме и преразказваме, ние успяваме да превърнем опита и преживяванията на всеки отделен човек в опит и преживявания на много други хора. За целта обаче трябва да настроим нашите мозъци и специфични методи за споделяне на истории. Но как точно протичат тези процеси? Обяснението дава германският литературовед, културолог, когнитивен учен и американски професор Фриц Брайтхаупт. От 1996 г. той преподава германистика и сравнително литературознание в Университета на щата Индиана в Блумингтън, а от 2010 г. е и професор по когнитивни науки. Автор е поредица от монографии. Публикуваме откъс от изданието на „ФънТези“, преводът от немски е на Ема Ангелова.

Новият роман на Алена Морнщайнова, която е сред най-четените и превеждани съвременни чешки писатели, ни потапя в тежката си атмосфера с прецизно изобразяване на човешката психика. Авторката разказва емоционално наситени истории, разкрива семейни тайни и изследва колко дълбоко могат да бъдат заровени те, преди да изплуват на повърхността. „Лес в къщата“ е книга и за това как миналото може да дамгоса завинаги нечий живот. История за осакатеното детство на едно чувствително, будно момиченце, растящо без обич в мрачна голяма къща в края на селото. Главната героиня се опитва да разбере света, който я отхвърля, но колкото повече научава, толкова повече осъзнава, че понякога истината е по-ужасяваща от най-страшния кошмар.