Онзи, който е обграден от истории, живее по-интензивно. Но не само нашият собствен живот чрез разказването става по-пълноценен. Благодарение на историите, които научаваме и преразказваме, ние успяваме да превърнем опита и преживяванията на всеки отделен човек в опит и преживявания на много други хора. За целта обаче трябва да настроим нашите мозъци и специфични методи за споделяне на истории. Но как точно протичат тези процеси? Обяснението дава германският литературовед, културолог, когнитивен учен и американски професор Фриц Брайтхаупт. От 1996 г. той преподава германистика и сравнително литературознание в Университета на щата Индиана в Блумингтън, а от 2010 г. е и професор по когнитивни науки. Автор е поредица от монографии. Публикуваме откъс от изданието на „ФънТези“, преводът от немски е на Ема Ангелова.

Новият роман на Алена Морнщайнова, която е сред най-четените и превеждани съвременни чешки писатели, ни потапя в тежката си атмосфера с прецизно изобразяване на човешката психика. Авторката разказва емоционално наситени истории, разкрива семейни тайни и изследва колко дълбоко могат да бъдат заровени те, преди да изплуват на повърхността. „Лес в къщата“ е книга и за това как миналото може да дамгоса завинаги нечий живот. История за осакатеното детство на едно чувствително, будно момиченце, растящо без обич в мрачна голяма къща в края на селото. Главната героиня се опитва да разбере света, който я отхвърля, но колкото повече научава, толкова повече осъзнава, че понякога истината е по-ужасяваща от най-страшния кошмар.

Познаваме Хана Арент като една от световните публични интелектуалки. Познаваме образцовата ѝ политическа ангажираност. Познаваме нейното несравнимо по силата си историческо свидетелстване за времето ѝ. Познаваме дълбоката ѝ философия на vita activa, този отличителен белег на човешкото. Но ето че с книгата си „Мистично трезва“ Арент застава пред нас с друго свое лице: до неотдавна почти напълно тайно, уязвимо, деликатно – поетичното. Откъс от книгата, която представя хронологично всички стихотворения, написани от Арент и извадени от нейните архиви, дневници и лична кореспонденция. Изданието е на „Критика и хуманизъм“, преводът на стихотворенията – на Мария Добревска.

„Какво е феноменологията? Може да изглежда странно, че този въпрос продължава да стои половин век след първите трудове на Хусерл. Той обаче далеч не е решен. Феноменологията е изследване на същностите и според нея всички проблеми се свеждат до определянето на същностите: например същността на възприятието, същността на съзнанието. Но феноменологията е също така философия, която полага същностите обратно в съществуването и не смята, че човекът и светът могат да бъдат разбирани другояче освен въз основа на тяхната „фактичност“.“ Откъс от най-известния труд на френския феноменолог („Галимар“, 1945), който излезе в превод на български. Изданието е на „Сонм“, преводът – на Тодорка Минева и Веселин Праматаров

„Мисля си за приятелствата – пише Дж. М. Кутси до Пол Остър през юли 2008 г., – как възникват, защо продължават.“ Историята на тяхното може да бъде проследена в сборника „Тук и сега“. Пол Остър (1947–2024) – автор на световни бестселъри като „Нюйоркска трилогия“, „Левиатан“ и „4 3 2 1“, и Дж. М. Кутси (род. 1940) – нобелов лауреат и първият носител на две награди Букър за романите „Живот и страдания на Майкъл К.“ (1983) и „Безчестие“ (1999), се запознават през 2008 г. и започват да си пишат редовно. Едновременно проникновен, остроумен и непринуден, епистоларният им диалог продължава три години и засяга всевъзможни теми: от литературата до киното, от философията до политиката, от спорта до изкуството, от приятелството и любовта до остаряването и смъртта. Откъс от изданието на „Кръг“. Преводът е на Иглика Василева.

„И до днес да наблюдавам добър режисьор, за мен е едно от най-невероятните магически представления. Макар да съм виждал, че много стилове на режисиране са успешни, осъзнавам, че най-много ме привличат онези режисьори, които имат ясни и точни идеи.“ В искрените си мемоари двукратният носител на Оскар, на наградите Еми, БАФТА и много други сър Антъни Хопкинс разказва с чувство за хумор за трудното си детство, за семейството, за битката с алкохолизма, за несговорчивия си характер и за провалените си връзки, но също така и за своята блестяща кариера в киното и театъра, за колегите, Холивуд, рисуването и музиката, за наградите. Откъс от изданието на „Рива“, превод от английски Або.