Днес голяма част от хората по света живеят в непрекъснато напрежение, тревога и очакване на поредните войни в различни части на света: Газа, Израел, Ливан, Украйна, Южен Судан, може би в Тайван… След успеха на първите две книги на журналиста Мохамед Халаф – „Фауда“ и „Неподчинение“, „Земите на вечните войни“ описва дълбоките процеси назад във времето, в които се коренят настоящите проблеми и бъдещите конфликти, обхванали ислямските общества. Откъс от изданието на „Вакон“.

Изданието включва четири текста на Жак Дерида, публикувани посмъртно през 2006 г. въз основа на лекциите, изнесени от философа през 1997 г. на колоквиума в Серизи. В тях Дерида поставя под въпрос самата философска традиция, която мисли Животното като единна категория. Той показва как господстващите дискурси са оправдавали не само човешкото надмощие над животните, но и жестокостта и насилието, упражнявани спрямо тях. Книгата въздейства дълбоко върху хуманитарните науки и допринася за формирането на това, което днес наричаме Animal Studies.

„В нашите така наречени постмодерни времена нито една тема не изглежда толкова несвоевременна, колкото темата за новото. Стремежът към новото обикновено се свързва с утопията, както и с надеждите за ново историческо начало и радикална трансформация на условията на човешкото съществуване в бъдещето. Тъкмо тази надежда днес изглежда почти напълно изчезнала.“ Изданието предлага на българския читател естетико-философски труд върху темата за новото в изкуството и културата и серия от есета, които Гройс публикува в платформата за изкуство и критика e-flux.

Това е историята на най-известната пациентка на Зигмунд Фройд, станала истински легендарна под псевдонима „Дора“, Ида Бауер – Ида. Завладяващо разказана от нейната правнучка Катарина Адлер. Коя е „Дора“, що за човек е тя – този класически Случай №1 на Фройд? Докога в живота на Дора/Ида остава дирята от срещата? Шанс или травма е лечението на странния професор? Съвсем младата Ида го прекъсва и лишава малко известния по онова време доктор от удовлетворението – както казва самият той – да я освободи напълно от нейните страдания. Откъс от романа, издаден от „Критика и хуманизъм“, в превод от немски на Анастасия Рашева.

Справочникът, дело на Борислав Скочев, не само картографира концлагерите и затворите, като очертава физическата територия на репресията и маркира местата на жестокост и страдание, но и изучава нейния мащаб и значението ѝ за българската съдба. Категоризирани са типовете концлагери, през които минават близо 250 000 души между 1944 и 1989 г. Авторът систематизира детайлна информация относно местата, структурната организация и административното управление на институциите – кои са били лагерните началници; какви са били битовите условия за живот; какъв е бил съставът на лагеристите и пр. Специално внимание е отделено и на политически фигури и интелектуалци, преминали през тях.

„Критични преводи“ е серия за теоретична и изкуствоведска литература с фокус върху съвременното изкуство, която си поставя за цел да допълни съществуващи изследвания на български език и да създаде основа за нов критически поглед върху съвременното изкуство и култура. Сборникът с текстове на изкуствоведа и философ Борис Гройс е второто издание от тази поредица. То представя бележития руски теоретик на изкуството с преводи на „Тоталното художествено произведение Сталин“, коментара върху художника Иля Кабаков „Човекът, който излетя в космоса от стаята си“ и есето „Безсмъртни тела“. Публикуваме откъс от първия текст, който се явява основна отправна точка за изкуствоведските размишления на Гройс.