В книгата „Романтическа лъжа и романна истина“ (1961) Рене Жирар за първи път формулира своята теория за миметичното желание. Желаем това, което желае другият, когото харесваме и на когото завиждаме, а ескалацията на съперничеството ражда насилието. Френският мислител, недостатъчно познат в България, а и изобщо с късен пробив в световната известност, звучи все по-актуално с наблюденията си върху ролята на насилието в човешката култура. Миметичната теория е гравитационен център на неговата антропология на насилието и свещеното. Откъс от изданието на „Изток–Запад“ в превод на Нина Венова. 

Авторът предлага задълбочено изследване на мисията на монсеньор Ронкали в България, основано на многобройни документи, които разкриват достойнствата на личността на бъдещия папа Йоан XXIII, любовта му към българския народ и усилията му за укрепване на междухристиянския диалог по време на престоя му в България. Интерес за читателя ще бъде и страничният поглед, който дава авторът, към значими събития от нашата история, към политическата обстановка и нагласите на българското общество в онзи период. Публикуваме откъс от книгата на италианския изследовател Лоренцо Ботруньо, издадена от Фондация „Комунитас“ по случай 100-годишнината от пристигането на монсеньор Анджело Ронкали в България.

Сборникът обединява текстове, публикувани между 1990 и 2000 г. в легендарната рубрика „Бустина ди Минерва“ – „Кибритчета „Минерва“, която Умберто Еко списва в сп. „Еспресо“ в продължение на повече от три десетилетия, изявявайки се като ярък публицист, прозорлив анализатор, политически и социален коментатор. Книгата е пъстра мозайка на живота, чувствата и мислите на хората от 90-те години на миналия век през присмехулния, ироничен, саркастичен, но и дълбоко хуманен поглед на Еко. Размишления за големи и малки събития, за италианското общество и цялото човечество, за медиите, за съвременните технологии, за съдбата на книгата в дигиталната ера… Публикуваме един от текстовете в изданието на „Колибри“.

Владимир Раденков се осмелява систематично да реконструира мисловната конструкция на сложния философски „евъргрийн“ на Мартин Хайдегер „Битие и време“. Книгата не подхожда историко-философски – не проследява изчерпателно мотивите от философската традиция, продуктивно усвоени и оригинално сплетени в Хайдегеровия opus magnum, неговите близости и противопоставяния в съвременния му контекст или многообразните линии в историята на въздействието му. По стъпките на „Битие и време“ монографията си служи с термини, които, макар и извлечени от естествения език, са не по-малко строги от изкуствените термини на точните науки. Всичко това не означава обаче, че е достъпна само за посветени.

Историята, разказана от американската писателка Катрин Дж. Чен, ни връща в 1429 г., когато цяла Франция е в пламъци. От близо век бушува война с Англия и французите са загубили част от земите си. Кралете се сменят, народът страда. Спасението идва неочаквано със 17-годишната Жана… „Жана д’Арк в тази книга не е благочестива девица“, пише именитата канадска писателка Маргарет Атууд, впечатлена от дръзкия подход на авторката. Със своя въздействащ, почти кинематографичен стил, романът е повече от историческа проза – той провокира разговор за властта, ролята на жените и цената на непокорството.

Двукратният носител на Пулицър, разкрил аферата „Уотъргейт“, предлага проникновен поглед към най-опасната геополитическа криза в Европа след Втората световна война. Книгата му „Война“ разкрива как президентът Джо Байдън и неговият екип по националната сигурност се опитват да овладеят най-опасната геополитическа криза в Европа след Втората световна война: пълномащабната руска инвазия в Украйна. Като се позовава на преки свидетелства, документи и разговори с ключови участници, журналистът осветява съдбоносни решения в момент на глобална заплаха.