Омразата, предизвикала войната в Украйна, има дълбоки и упорити корени. В новия си роман „Бялата дама“, определян от мнозина като най-добрия му до момента, руският писател и дисидент Сергей Лебедев тръгва по следите на паметта, ненаказаното зло и трансформацията на Русия в държава с отявлено фашистки белези. „Бялата дама“ връща към първите дни на войната в Донбас през лятото на 2014 г. Действието на романа се развива само за пет дни в миньорско селище, току-що окупирано от руски части без отличителни знаци. В шахта на закрита мина се крият следи от стари престъпления – телата на евреи, убити от нацистите, но и на руснаци, загинали от свои сънародници.

Пророческото есе на Йозеф Рот „Антихристът“ излиза за първи път на български език в превод на проф. Ана Димова, с корица на Дамян Дамянов и логото на издателство „Лист“. В него Рот, нареждан сред най-значимите европейски писатели на ХХ век, осъжда новите богове на модерността – прогреса без съвест, успеха без милост и силата без любов. Антихристът в мислите на писателя не идва с огън и мълнии, а с машини, пари, безверие и безразличие. Произведението е написано през 1934 г. във Франция, в изгнание, след като Йозеф Рот напуска Германия заради възхода на нацизма. Това е текст, в който се преплитат манифест и молитва, вопъл и предупреждение.

„Както е в цяла Европа, в нациоформиращ катализатор за украинския народ се превръща епохата на Просвещението. Започнал от XVIII век, с особената философия на Григорий Сковорода, периодът бележи и началото на новата украинска литература, написана изцяло на народен украински език, с бурлескно-травестийната поема „Енеида“ на Иван Котляревски през 1798 г.“ Текстовете в антологията са разпределени в два раздела, първият обединява лирически и лиро-епически творби, а вторият – белетристични. Публикуваме уводните думи на съставителя и преводач Владимир Колев и откъс от разказа на Тарас Шевченко „Художник“.

Изследвайки травмите на мрачното десетилетие, сполетяло Алжир, чрез своята документална правдивост романът „Хурии“, удостоен с награда Гонкур за 2024 г., поставя сериозни въпроси за миналото и бъдещето на една нация.

Зора е млада алжирка, носеща следите от войната за независимост, която не е преживяла. Зора е оцеляла като по чудо през 90-те години. Нейната трагедия е изписана върху тялото ѝ чрез белега на шията и унищожените гласни струни. Тя мечтае да върне отново гласа си, но сега може да разкаже своята история само на дъщерята, която носи в утробата си. Ала има ли право да задържи това дете? В страна, в която жените имат незавидна участ и чиито закони наказват всеки, дръзнал да спомене гражданската война? Откъс от романа, издаден от „Колибри“, преводът е на Красимир Петров.

Фарийд Закария е познат на милиони зрители по света като водещ на програма за международни новини по CNN и главен редактор на Foreign Affairs. Книгата му се определя като едно от най-добрите нехудожествени произведения за 2024 г. според Wall Street Journal и New York Times. Първите десетилетия на XXI век може и да ни се струват като период на огромни сътресения, изпълнен с популистка ярост, пропаст между идеологиите, войни, икономически и технологични промени. Но човечеството и преди е преминавало през подобни кризи и трусове – и е процъфтявало след тях. Фарийд Закария доказва, че можем да осмислим турбулентното настояще именно през уроците от изминалите революции. С историческа прецизност той изследва големите пренареждания в човешката история. Книгата излезе в поредицата „Власт и отговорност“ на издателство „Сиела“.

След като дълго избягва пианото като обект на творчески интерес, през 2013 г. Албена Петрович Врачанска започва отново да пише музика за инструмента, провокирана от няколко поръчки, поставили началото на поредица ярко представителни за индивидуалния ѝ стил солови пиеси. Значителна част от тези опуси се характеризират с принципния за авторката подход за извеждане на тематичния материал чрез музикалнокриптографски процедури, разработвани в различни исторически епохи. Художествените ѝ търсения имат за задача да открият композиционни похвати от миналото, за да изпробват техния потенциал в настоящето. Монографичното изследване на Илия Граматиков предлага възможни отговори и тълкувания от позиция на опита с историята. Публикуваме откъс от него.