Книгата е разказ за един живот, изцяло отдаден на вярата. Вдъхновен от искреното желание да предаде посланието на надеждата на бъдещите поколения, папа Франциск (1936–2025) не крие нищо от младостта си, от своите страсти, колебания и дори от провалите си. Читателят ще открие основните цели на неговия понтификат и ценностите, съпровождащи действията му: мира, справедливостта и братството. Срещу лудостта на войната и разрушението, на които е подвластен нашият век, този „роман на един живот“ е морално и духовно завещание с поразяваща сила. Откъс от изданието на Фондация „Комунитас“, преводът е на Тони Николов.

„Роден да бъда нещо друго – свободен селянин, пътуващ музикант или каменоделец, аз бях насилен от Съдбата – пленница на Службите за сигурност, да разговарям с хората с непълни рими…“ В годината на 80-ия юбилей на Борис Христов Фондация „Комунитас“ издаде неговата нова книга „Пилигрим от края на света“. Това е книга разговор на проф. Иван Станков с поета за преживяното дотук – за Болката да се родиш изправен, за Любовта – Светия Граал, за паметта на Словото и за Забравата, за съзидателната сила на смъртта, разказано в метафори и холограми, в картини, документи и поеми от заглавия. Книгата включва поезия, есеистика, разговори, спомени и документални свидетелства за сблъсъка на поета с Държавна сигурност.

Омразата, предизвикала войната в Украйна, има дълбоки и упорити корени. В новия си роман „Бялата дама“, определян от мнозина като най-добрия му до момента, руският писател и дисидент Сергей Лебедев тръгва по следите на паметта, ненаказаното зло и трансформацията на Русия в държава с отявлено фашистки белези. „Бялата дама“ връща към първите дни на войната в Донбас през лятото на 2014 г. Действието на романа се развива само за пет дни в миньорско селище, току-що окупирано от руски части без отличителни знаци. В шахта на закрита мина се крият следи от стари престъпления – телата на евреи, убити от нацистите, но и на руснаци, загинали от свои сънародници.

Пророческото есе на Йозеф Рот „Антихристът“ излиза за първи път на български език в превод на проф. Ана Димова, с корица на Дамян Дамянов и логото на издателство „Лист“. В него Рот, нареждан сред най-значимите европейски писатели на ХХ век, осъжда новите богове на модерността – прогреса без съвест, успеха без милост и силата без любов. Антихристът в мислите на писателя не идва с огън и мълнии, а с машини, пари, безверие и безразличие. Произведението е написано през 1934 г. във Франция, в изгнание, след като Йозеф Рот напуска Германия заради възхода на нацизма. Това е текст, в който се преплитат манифест и молитва, вопъл и предупреждение.

„Както е в цяла Европа, в нациоформиращ катализатор за украинския народ се превръща епохата на Просвещението. Започнал от XVIII век, с особената философия на Григорий Сковорода, периодът бележи и началото на новата украинска литература, написана изцяло на народен украински език, с бурлескно-травестийната поема „Енеида“ на Иван Котляревски през 1798 г.“ Текстовете в антологията са разпределени в два раздела, първият обединява лирически и лиро-епически творби, а вторият – белетристични. Публикуваме уводните думи на съставителя и преводач Владимир Колев и откъс от разказа на Тарас Шевченко „Художник“.

Изследвайки травмите на мрачното десетилетие, сполетяло Алжир, чрез своята документална правдивост романът „Хурии“, удостоен с награда Гонкур за 2024 г., поставя сериозни въпроси за миналото и бъдещето на една нация.

Зора е млада алжирка, носеща следите от войната за независимост, която не е преживяла. Зора е оцеляла като по чудо през 90-те години. Нейната трагедия е изписана върху тялото ѝ чрез белега на шията и унищожените гласни струни. Тя мечтае да върне отново гласа си, но сега може да разкаже своята история само на дъщерята, която носи в утробата си. Ала има ли право да задържи това дете? В страна, в която жените имат незавидна участ и чиито закони наказват всеки, дръзнал да спомене гражданската война? Откъс от романа, издаден от „Колибри“, преводът е на Красимир Петров.