Носталгията всъщност подмамва с миражи, които се разсейват веднага щом човек се приближи до тях, а на тяхно място се разкрива нещо чудовищно.
Фактът, че в дискурса на носталгията „по-добрият живот“ през социализма изключва измерението на достойнството и идеала за свобода е особено уличаващ.
„Мерките, които българското правителство се видя принудено да вземе, ни бяха продиктувани от обстоятелствата. Повече не може да се говори за човечност…“
Евелина Келбечева – историкът, който се бори за осветляване на истината за комунистическия период в България.
За нейно начало се приема публикуването в Прага на книгата на чешкия учен Йозеф Добровски „Кирил и Методий – апостоли на славяните“.
От Златния век до наши дни българските творци остават верни „поданици“ на Симеон I, възпяват подвизите му, величаят личността му. В началото на XX век в този процес се включва и киното.
„Минко Николов бе човек, който търси и изстрадва литературата, за него призванието на критика и литературоведа бе проблем на дълбока вътрешна честност.“
Утопиите за българските земи при Каралийчев почти винаги са позитивни, дори някак трагическите изживелици са представени с интонациите на мажорна героика.
