Човек, изплъзващ се от властта, живеещ „покрай“ нея, нежелаещ да умре за нея – това е главният герой в песните и в романите на Булат Окуджава.
Хората, които се борят срещу рашисткия режим днес, са герои. Те са като декабристите и Херцен, като осемте дисиденти, които през 1968 г. излязоха на Червения площад „за вашата и нашата свобода“.
Разговор с Александър Таралежков за цвета и вкуса на балканската кулинария, за катализаторите на новите рецепти и завръщането към „забравени“ храни.
Защо разказвам всичко това ли? Ами за да припомня незабравимото. Или онова, което в името на настоящето и в името на бъдещето ни би трябвало да бъде незабравимо. И което ние забравяме – колкото често, толкова и лекомислено.
В летописа на българското кино от немия период фигурират три хроникално-документални филма, които с право могат да бъдат наречени „легенди“ – „Балканската война“, „Деветоюнският преврат в България“ и „Атентатът в църквата „Света Неделя“.
„Винаги съм имал съзнание за латиноамериканската кръв във вените си и смятам, че на нея дължа това, че съм човек на изкуството.“ Днес се навършват 150 години от рождението на Томас Ман
В началото тържествата са подчертано скромни – военни паради (предимно в София), панихиди в гарнизоните, поздравления и обеди за кавалерите на ордена „За храброст“… Впоследствие цар Фердинанд І им придава по-голямо значение и пищност.
Освободителната роля на Русия в националната ни съдба се оказа един от многото ни неразобличени митове. А ако съдя по многомилионната армия ентусиазирани родни русофили, този вековен мит ще се окаже не само неразобличен, а и неразобличим.
